Књига пророка Авакума 1

1 Бреме које виде пророк Авакум.

Наложеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:

2 Докле ћу, Господе, вапити а Ти нећеш да чујеш? Докле ћу Ти викати: Насиље! А Ти нећеш да избавиш?

Докога, Господи, ще викам, а ти не щеш да слушаш? Викам към тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

3 Зашто пушташ да видим безакоње, и да гледам муку и грабеж и насиље пред собом, и како подижу свађу и распру?

Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

4 Зато се оставља закон, и суд не излази никада, јер безбожник оптече праведника, зато суд излази изопачен.

Затова, законът е отслабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

5 Погледајте по народима и видите, и чудите се и дивите се, јер ћу учинити дело у ваше дане ког нећете веровати кад се стане приповедати.

Погледнете между народите, вникнете, И се очудете много; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Което няма да повярвате ако и да ви се разкаже.

6 Јер, ево, ја ћу подигнути Халдејце, народ љут и нагао, који ће ићи по земљи широм да освоји насеља која нису његова.

Защото, ето, аз повдигам Халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света, За да завладее селища, които не са негови.

7 Жесток је и страшан, суд његов и власт његова од њега излази.

Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

8 Коњи ће му бити бржи од рисова и љући од вукова увече, велико ће мноштво бити коњика његових, и идући издалека коњици његови долетеће као орао кад хити на лов.

Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който спеши да разкъсва.

9 Сви ће доћи на грабеж, с лица ће бити као источни ветар, покупиће робље као песак.

Всички идат да насилстват; Лицата им са насочени на напред, И събират пленници като пясък.

10 И царевима ће се ругати и кнезови ће им бити подсмех, смејаће се сваком граду, насуће земље, и узеће га.

Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

11 Тада ће му се променити дух, проћи ће и скривиће; та ће му сила његова бити од Бога његовог.

Тогава духът му се изменя; Преминава като завоевател, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

12 Ниси ли Ти од века, Господе Боже мој, Свече мој? Нећемо умрети; Ти си га, Господе, одредио за суд; и утврдио си га, Стено, за карање.

Не си ли ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да извършат твоите съдби над нас; И ти Могъщи, си ги поставил за наше наказание.

13 Чисте су очи твоје да не можеш гледати зло, и безакоње не можеш гледати; зашто гледаш безаконике? Ћутиш, кад безбожник прождире правијег од себе?

Тъй като очите ти са твърде чисти, за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

14 И хоћеш ли оставити људе као рибе морске, као бубине, које немају господара?

И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

15 Извлачи их све удицом, хвата их у мрежу своју, и згрће их пређом својом, зато се весели и радује.

Халдеецът изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; За това се весели и се радва.

16 Зато приноси жртву својој мрежи, и кади својој пређи; јер је тиме део његов претио и храна му изабрана.

По тая причина жертва на мрежата си, И гори тамян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

17 Хоће ли зато извлачити мрежу своју и једнако убијати народе немилице?

Но дали за това ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?