Књига пророка Језекиља 21

1 И дође ми реч Господња говорећи:

И Господното слово дойде към мене и рече:

2 Сине човечји, окрени лице своје према Јерусалиму, и покапљи према светим местима, и пророкуј против земље Израиљеве.

Сине човешки, насочи лицето си към Ерусалим, и направи да капне словото ти към светите места, и пророкувай против Израилевата земя;

3 И реци земљи Израиљевој: Овако вели Господ: Ево ме на те; извући ћу мач свој из корица, и истребићу из тебе праведног и безбожног.

И кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против тебе, и като изтегля ножа Си из ножницата ще отсека от тебе и праведния и нечестивия.

4 Да истребим из тебе праведног и безбожног, зато ће изаћи мач мој из корица својих на свако тело од југа до севера.

Прочее, понеже ще отсека от тебе и праведния и нечестивия, затова ножът Ми ще излезе из ножницата си против всяка твар, от юг до север;

5 И познаће свако тело да сам ја Господ извукао мач свој из корица његових, неће се више вратити.

и всяка твар ще познае, че Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му; няма да се върне вече.

6 А ти, сине човечји, уздиши као да су ти бедра поломљена, и горко уздиши пред њима.

Затова ти, сине човешки, въздъхни; със съкрушен кръст и с огорчение въздъхни пред тях.

7 А кад ти кажу: Зашто уздишеш? Ти реци: За глас што иде, од ког ће се растопити свако срце и клонути све руке и сваког ће духа нестати, и свака ће колена постати као вода; ево, иде, и навршиће се, говори Господ Господ.

И когато ти рекат: Защо въздишаш? кажи: Поради известието, че иде; всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще ослабват, всеки дух ще примре, и всичките колена ще станат като вода; ето, иде, и ще се сбъдне, казва Господ Иеова.

8 Потом дође ми реч Господња говорећи:

И Господното слово дойде към мене и рече:

9 Сине човечји, пророкуј и реци: Овако вели Господ Господ: Реци: мач, мач је наоштрен, и углађен је.

Сине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Речи: Меч! меч се остри, още се излъсква;

10 Наоштрен је да коље, углађен је да сева; хоћемо ли се радовати кад прут сина мог не хаје ни за како дрво?

остри се, за да извърши голямо клане; излъсква се, за да лъщи. Можем ли, прочее, да се веселим? Това е жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.

11 Дао га је да се углади да се узме у руку; мач је наоштрен и углађен, да се да у руку убици.

Даде се да се излъска да се държи в ръка; тоя меч е наострен и излъскан, за да се даде в ръката на погубителя.

12 Вичи и ридај, сине човечји; јер он иде на народ мој, на све кнезове Израиљеве; под мач ће бити окренути с народом мојим, за то удри се по бедру.

Извикай и излелекай, сине човешки, защото той е върху людете Ми, върху всичките Израилеви първенци; ужас нападна людете Ми поради меча; затова, удари по бедрото си.

13 Кад беше карање, шта би? Еда ли ни од прута који не хаје неће бити ништа? Говори Господ Господ.

Защото има изпитание; и какво ако и презиращия жезъл не би съществувал вече, казва Господ Иеова?

14 Ти дакле, сине човечји, пророкуј и пљескај рукама, јер ће мач доћи и другом и трећом, мач који убија, мач који велике убија, који продире у клети.

Ти, прочее, сине човешки, пророкувай, и изпляскай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои, числото на ранените; той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред.

15 Да се растопе срца и умножи погибао, метнуо сам на сва врата њихова страх од мача; јаох! Приправљен је да сева, наоштрен да коље.

Нанесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи всяко сърце, и за да се спъват по-често. Уви! приготви се, за да блести, наточи се, за да коли.

16 Стегни се, удри надесно, налево, куда се год обрнеш.

Стегни се мечо, нападни надясно; насочи се, нападни наляво; където и да се обърне лицето ти.

17 Јер ћу и ја пљескати рукама, и намирићу гнев свој. Ја Господ рекох.

И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз Господ изговорих това.

18 Још ми дође реч Господња говорећи:

Господното слово дойде пак към мене и рече:

19 А ти, сине човечји, начини два пута, куда ће доћи мач цара вавилонског; из једне земље нека излазе оба; и избери страну, где се почиње пут градски, избери.

При това, сине човешки, ти си определи два пътя, за да замине мечът на Вавилонския цар; и двата ще излизат от същата земя; и направи показалец, направи го при началото на пътя за града.

20 Начини пут којим ће доћи мач на Раву синова Амонових, и у Јудеју на тврди Јерусалим.

Определи път, за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Ерусалим в Юда.

21 Јер ће цар вавилонски стати на распутици, где почињу два пута, те ће врачати, гладиће стреле, питаће ликове, гледаће у јетру.

Защото Вавилонският цар се спря при раздвояването на пътя, гдето започват двата пътя, за да почародествува; разтърси стрелите, допита се до терафимите, прегледа черния дроб.

22 Надесно ће му врачање показати Јерусалим да намести убојне справе, да отвори уста на клање, да подигне глас подвикујући, да намести убојне справе према вратима, да начини опкопе, да погради куле.

В десницата му е жребието за Ерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед за клане, да се издигне глас с възклицание, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат могили, да се съградят крепости.

23 И учиниће се врачање залудно заклетима, а то ће напоменути безакоње да се ухвате.

Но това ще бъде като суетно чародеяние пред очите на ония, които им се заклеха; обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.

24 Зато овако вели Господ Господ: Што напомињете своје безакоње, те се открива невера ваша и греси се ваши виде у свим делима вашим, за то што дођосте на памет, бићете похватани руком.

Затова, така казва Господ Иеова: Понеже направихте да се помни беззаконието ви с откриването на престъпленията ви, тъй щото да се явят греховете ви във всичките ви дела, - понеже направихте себе си да бъдете спомнени, ще бъдете хванати в ръце.

25 А ти, нечисти безбожниче, кнеже Израиљев, коме дође дан кад би на крају безакоње,

А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си,

26 Овако вели Господ Господ: Скини ту капу и сврзи тај венац, неће га бити; ниског ћу узвисити а високог ћу понизити.

така казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде такава; възвиси смирения, а смири възвисения.

27 Уништићу, уништићу, уништићу га, и неће га бити, докле не дође онај коме припада, и њему ћу га дати.

Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам.

28 А ти, сине човечји, пророкуј и реци: Овако вели Господ Господ за синове Амонове и за њихову срамоту; реци дакле: мач, мач је извучен, углађен да коље, да затире, да сева,

И ти сине човешки, пророкувай като речеш: Така казва Господ Иеова за амонците и за тяхното укоряване. Кажи: Меч, меч е изтеглен, излъскан, за да коли, и блестящ, за да изтреби,

29 Докле ти виђају таштину, докле ти гатају лаж, да те метну на вратове побијеним безбожницима, којима дође дан кад би крај безакоњу.

докато те виждат за тебе суетно видение, и докато чародествуват на тебе лъжа, от което ще бъдеш прострян на врата на смъртно ранените нечестивци, чиито ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си.

30 Остави мач у корице, на месту где си се родио, у земљи где си постао, судићу ти;

Върни го в ножницата му. На мястото гдето си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя.

31 И излићу на те гнев свој, огњем гнева свог дунућу на те и предаћу те у руке жестоким људима, вештим у затирању.

Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху тебе, и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са вещи да погубят.

32 Огњу ћеш бити храна, крв ће ти бити посред земље, нећеш се спомињати, јер ја Господ рекох.

Ще станеш гориво за огън; кръвта ти ще бъде всред земята ти; не ще има вече спомен за тебе; защото Аз Господ изговорих това.