1 Књига Самуилова 8

1 А кад Самуило остаре, постави синове своје за судије Израиљу.

Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.

2 А име сину његовом првенцу беше Јоило, а другом Авија, и суђаху у Вирсавеји.

Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.

3 Али синови његови не хођаху путевима његовим, него ударише за добитком, и примаху поклоне и извртаху правду.

Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха та отиваха след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.

4 Тада се скупише све старешине Израиљеве и дођоше к Самуилу у Раму.

Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуил в Рама и му рекоха:

5 И рекоше му: Ето, ти си остарео, а синови твоји не ходе твојим путевима: зато постави нам цара да нам суди, као што је у свих народа.

Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.

6 Али Самуилу не би по вољи што рекоше: Дај нам цара да нам суди. И Самуило се помоли Господу.

Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

7 А Господ рече Самуилу: Послушај глас народни у свему што ти говоре; јер не одбацише тебе него мене одбацише да не царујем над њима.

А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.

8 Како чинише од оног дана кад их изведох из Мисира до данас, и оставише ме и служише другим боговима, по свим тим делима чине и теби.

Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставили и са служили на други богове, така правят и на тебе.

9 Зато сада послушај глас њихов; али им добро засведочи и кажи начин којим ће цар царовати над њима.

Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

10 И каза Самуило све речи Господње народу који искаше од њега цара;

Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.

11 И рече: Ово ће бити начин којим ће цар царовати над вама: синове ваше узимаће и метати их на кола своја и међу коњике своје, и они ће трчати пред колима његовим;

Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесницата му.

12 И поставиће их да су му хиљадници и педесетници, и да му ору њиве и жњу летину, и да му граде ратне справе и шта треба за кола његова.

И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.

13 Узимаће и кћери ваше да му граде мирисне масти и да му буду куварице и хлебарице.

Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.

14 И њиве ваше и винограде ваше и маслинике ваше најбоље узимаће и раздавати слугама својим.

И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.

15 Узимаће десетак од усева ваших и од винограда ваших, и даваће дворанима својим и слугама својим.

Ще взема и десетък от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.

16 И слуге ваше и слушкиње ваше и младиће ваше најлепше и магарце ваше узимаће, и обртати на своје послове.

И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.

17 Стада ће ваша десетковати и ви ћете му бити робови.

Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.

18 Па ћете онда викати, ради цара свог, ког изабрасте себи; али вас Господ неће онда услишити.

В оня ден ще викате поради церя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.

19 Али народ не хте послушати речи Самуилове, и рекоше: Не, него цар нека буде над нама,

Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,

20 Да будемо и ми као сви народи; и нека нам суди цар наш и иде пред нама и води наше ратове.

за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни служи, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

21 А Самуило чувши све речи народне, каза их Господу.

И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.

22 А Господ рече Самуилу: Послушај глас њихов, и постави им цара. И Самуило рече Израиљцима: Идите сваки у свој град.

А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.