< 1 Књига Самуилова 16 >
1 А Господ рече Самуилу: Докле ћеш ти плакати за Саулом кад га ја одбацих да не царује више над Израиљем? Напуни рог свој уља, и ходи да те пошаљем к Јесеју Витлејемцу, јер између његових синова изабрах себи цара.
Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.
2 А Самуило рече: Како да идем? Јер ће чути Саул, па ће ме убити. А Господ одговори: Узми са собом јуницу из говеда, па реци: Дођох да принесем жртву Господу.
А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;
3 И позови Јесеја на жртву, а ја ћу ти показати шта ћеш чинити, и помажи ми оног кога ти кажем.
и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.
4 И учини Самуило како му каза Господ, и дође у Витлејем; а старешине градске уплашивши се истрчаше преда њ, и рекоше му: Јеси ли дошао добро?
И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?
5 А он рече: Добро; дошао сам да принесем жртву Господу; освештајте се и ходите са мном на жртву. Па освешта и Јесеја и синове његове и позва их на жртву.
И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.
6 И кад дођоше видевши Елијава рече: Јамачно је пред Господом помазаник Његов.
И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.
7 Али Господ рече Самуилу: Не гледај на лице његово ни на висину раста његовог, јер сам га одбацио; јер не гледам на шта човек гледа: Човек гледа шта је на очима, а Господ гледа на срце.
Но Господ каза на Самуила. Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
8 И дозва Јесеј Авинадава, и рече му да иде пред Самуила. А он рече: Ни тог није изабрао Господ.
Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а Самуил каза: И тогова не е избрал Господ.
9 Потом Јесеј рече Сами да иде. А он рече: Ни тог није изабрао Господ.
Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.
10 Тако рече Јесеј те прођоше седам синова његових пред Самуила; а Самуило рече Јесеју: Није Господ изабрао тих.
И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.
11 Потом рече Самуило Јесеју: Јесу ли ти то сви синови? А он рече: Остао је још најмлађи; ено га, пасе овце. Тада рече Самуило Јесеју: Пошљи, те га доведи, јер нећемо седати за сто докле он не дође.
Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата догде не дойде тук.
12 И посла, те га доведе. А беше смеђ, лепих очију и лепог стаса. И Господ рече: Устани, помажи га, јер је то.
И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.
13 Тада Самуило узе рог са уљем, и помаза га усред браће његове; и сиђе дух Господњи на Давида и оста на њему од тог дана. Потом уста Самуило и отиде у Раму.
Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.
14 А дух Господњи отиде од Саула, и узнемираваше га зао дух од Господа.
А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.
15 И рекоше Саулу слуге његове: Гле, сада те узнемирује зли дух Божији.
И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;
16 Нека господар наш заповеди слугама својим које стоје пред тобом, да потраже човека који зна ударати у гусле, па кад те нападне зли дух Божји, нека удара руком својом, и одлакшаће ти.
затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.
17 И рече Саул слугама својим: Потражите човека који зна добро ударати у гусле, и доведите ми га.
И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.
18 А један између слуга његових одговори и рече: Ево, ја знам сина Јесеја Витлејемца, који уме добро ударати у гусле, и храбар је јунак и убојник, и паметан је и леп, и Господ је с њим.
Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.
19 И Саул посла људе к Јесеју и поручи: Пошљи ми Давида сина свог који је код оваца.
Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.
20 А Јесеј узе магарца и хлеба и мешину вина и једно јаре, и посла Саулу по Давиду, сину свом.
И тъй Есей взе осел натоварен с хляб, и мех вино, и едно яре, та го прати на Саула със сина си Давида.
21 И Давид дође к Саулу и изађе преда њ, и омиле Саулу веома, те га постави да му носи оружје.
И Давид дойде пре Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец.
22 Потом посла Саул к Јесеју и поручи: Нека Давид остане код мене, јер је нашао милост преда мном.
И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.
23 И кад би дух Божји напао Саула, Давид узевши гусле ударао би руком својом, те би Саул одахнуо и било би му боље, јер би зли дух отишао од њега.
И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.