2 Samuelova 22
1 I izgovori David Gospodu rijeèi ove pjesme, kad ga izbavi Gospod iz ruku svijeh neprijatelja njegovijeh i iz ruke Saulove;
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 I reèe: Gospod je moja stijena i grad moj i izbavitelj moj.
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Bog je stijena moja, u njega æu se uzdati, štit moj i rog spasenja mojega, zaklon moj i utoèište moje, spasitelj moj, koji me izbavlja od sile.
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Prizivljem Gospoda, kojega valja hvaliti, i opraštam se neprijatelja svojih.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Jer obuzeše me smrtni bolovi, potoci nevaljalijeh ljudi uplašiše me.
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 U tjeskobi svojoj prizvah Gospoda, i k Bogu svojemu povikah, on èu iz dvora svojega glas moj, i vika moja doðe mu do ušiju.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Zatrese se i pokoleba se zemlja, temelji nebesima zadrmaše se i pomjeriše se, jer se on razgnjevi.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Podiže se dim iz nozdara njegovijeh i iz usta njegovijeh oganj koji proždire, živo ugljevlje otskakaše od njega.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Savi nebesa i siðe; a mrak bijaše pod nogama njegovijem.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 I sjede na heruvima i poletje, i pokaza se na krilima vjetrnijem.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 Od mraka naèini oko sebe šator, od mraènijeh voda, oblaka vazdušnijeh.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 Od sijevanja pred njim goraše živo ugljevlje.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 Zagrmje s nebesa Gospod, i višnji pusti glas svoj.
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 Pusti strijele svoje, i razmetnu ih; munje, i razasu ih.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Pokazaše se dubine morske, i otkriše se temelji vasiljenoj od prijetnje Gospodnje, od dihanja duha iz nozdara njegovijeh.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Tada pruži s visine ruku i uhvati me, izvuèe me iz vode velike.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 Izbavi me od neprijatelja mojega silnoga i od mojih nenavidnika, kad bijahu jaèi od mene.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Ustaše na me u dan nevolje moje, ali mi Gospod bi potpora.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 I izvede me na prostrano mjesto, izbavi me, jer sam mu mio.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Dade mi Gospod po pravdi mojoj, po èistoti ruku mojih dariva me.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 Jer se držah putova Gospodnjih, i ne odmetnuh se Boga svojega.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Nego su svi zakoni njegovi preda mnom, i zapovijesti njegovijeh ne uklanjam od sebe.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 I bih mu vjeran, i èuvah se od bezakonja svojega.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Dade mi Gospod po pravdi mojoj, po èistoti mojoj pred oèima njegovima.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Sa svetima postupaš sveto, s èovjekom vjernijem vjerno;
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 S èistijem èisto postupaš, a s nevaljalijem nasuprot njemu.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 Jer pomažeš narodu nevoljnom, a na ponosite spuštaš oèi svoje i ponižavaš ih.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Ti si vidjelo moje, Gospode, i Gospod prosvjetljuje tamu moju.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 S tobom razbijam vojsku, s Bogom svojim skaèem preko zida.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Put je Božji vjeran, rijeè Gospodnja èista. On je štit svjema koji se uzdaju u nj.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Jer ko je Bog osim Gospoda? i ko je stijena osim Boga našega?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Bog je krjepost moja i sila moja, i èini da mi je put bez mane.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Daje mi noge kao u jelena, i na visine moje stavlja me.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Uèi ruke moje boju, te lome luk mjedeni mišice moje.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Ti mi daješ štit spasenja svojega, i milost tvoja èini me velika.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Širiš korake moje poda mnom, te se ne omièu gležnji moji.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Tjeram neprijatelje svoje, i potirem ih, i ne vraæam se dokle ih ne istrijebim.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 I istrebljujem ih, i obaram ih da ne mogu ustati, nego padaju pod noge moje.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Jer me ti opasuješ snagom za boj: koji ustanu na me, obaraš ih poda me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Neprijatelja mojih pleæi ti mi obraæaš, i potirem nenavidnike svoje.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Obziru se, ali nema pomagaèa: vièu ka Gospodu, ali ih ne sluša.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Satirem ih kao prah zemaljski, kao blato po ulicama gazim ih i razmeæem.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Ti me izbavljaš od bune naroda mojega, èuvaš me da sam glava narodima; narod kojega ne poznavah služi mi.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Tuðini laskaju mi, èujuæi pokoravaju mi se.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Tuðini blijede, dršæu u gradovima svojim.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Živ je Gospod, i da je blagoslovena stijena moja. Da se uzvisi Bog, stijena spasenja mojega.
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Bog, koji mi daje osvetu, i pokorava mi narode,
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 Koji me izvodi iz neprijatelja mojih, i podiže me nad one koji ustaju na me, i od èovjeka žestoka izbavlja me.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Toga radi hvalim te, Gospode, po narodima, i pojem imenu tvojemu,
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Koji slavno izbavljaš cara svojega, i èiniš milost pomazaniku svojemu Davidu i sjemenu njegovu dovijeka.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
