< ਲੂਕਃ 6 >

1 ਅਚਰਞ੍ਚ ਪਰ੍ੱਵਣੋ ਦ੍ਵਿਤੀਯਦਿਨਾਤ੍ ਪਰੰ ਪ੍ਰਥਮਵਿਸ਼੍ਰਾਮਵਾਰੇ ਸ਼ਸ੍ਯਕ੍ਸ਼਼ੇਤ੍ਰੇਣ ਯੀਸ਼ੋਰ੍ਗਮਨਕਾਲੇ ਤਸ੍ਯ ਸ਼ਿਸ਼਼੍ਯਾਃ ਕਣਿਸ਼ੰ ਛਿੱਤ੍ਵਾ ਕਰੇਸ਼਼ੁ ਮਰ੍ੱਦਯਿਤ੍ਵਾ ਖਾਦਿਤੁਮਾਰੇਭਿਰੇ|
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 ਤਸ੍ਮਾਤ੍ ਕਿਯਨ੍ਤਃ ਫਿਰੂਸ਼ਿਨਸ੍ਤਾਨਵਦਨ੍ ਵਿਸ਼੍ਰਾਮਵਾਰੇ ਯਤ੍ ਕਰ੍ੰਮ ਨ ਕਰ੍ੱਤਵ੍ਯੰ ਤਤ੍ ਕੁਤਃ ਕੁਰੁਥ?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 ਯੀਸ਼ੁਃ ਪ੍ਰਤ੍ਯੁਵਾਚ ਦਾਯੂਦ੍ ਤਸ੍ਯ ਸਙ੍ਗਿਨਸ਼੍ਚ ਕ੍ਸ਼਼ੁਧਾਰ੍ੱਤਾਃ ਕਿੰ ਚਕ੍ਰੁਃ ਸ ਕਥਮ੍ ਈਸ਼੍ਵਰਸ੍ਯ ਮਨ੍ਦਿਰੰ ਪ੍ਰਵਿਸ਼੍ਯ
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 ਯੇ ਦਰ੍ਸ਼ਨੀਯਾਃ ਪੂਪਾ ਯਾਜਕਾਨ੍ ਵਿਨਾਨ੍ਯਸ੍ਯ ਕਸ੍ਯਾਪ੍ਯਭੋਜਨੀਯਾਸ੍ਤਾਨਾਨੀਯ ਸ੍ਵਯੰ ਬੁਭਜੇ ਸਙ੍ਗਿਭ੍ਯੋਪਿ ਦਦੌ ਤਤ੍ ਕਿੰ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਭਿਃ ਕਦਾਪਿ ਨਾਪਾਠਿ?
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 ਪਸ਼੍ਚਾਤ੍ ਸ ਤਾਨਵਦਤ੍ ਮਨੁਜਸੁਤੋ ਵਿਸ਼੍ਰਾਮਵਾਰਸ੍ਯਾਪਿ ਪ੍ਰਭੁ ਰ੍ਭਵਤਿ|
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 ਅਨਨ੍ਤਰਮ੍ ਅਨ੍ਯਵਿਸ਼੍ਰਾਮਵਾਰੇ ਸ ਭਜਨਗੇਹੰ ਪ੍ਰਵਿਸ਼੍ਯ ਸਮੁਪਦਿਸ਼ਤਿ| ਤਦਾ ਤਤ੍ਸ੍ਥਾਨੇ ਸ਼ੁਸ਼਼੍ਕਦਕ੍ਸ਼਼ਿਣਕਰ ਏਕਃ ਪੁਮਾਨ੍ ਉਪਤਸ੍ਥਿਵਾਨ੍|
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 ਤਸ੍ਮਾਦ੍ ਅਧ੍ਯਾਪਕਾਃ ਫਿਰੂਸ਼ਿਨਸ਼੍ਚ ਤਸ੍ਮਿਨ੍ ਦੋਸ਼਼ਮਾਰੋਪਯਿਤੁੰ ਸ ਵਿਸ਼੍ਰਾਮਵਾਰੇ ਤਸ੍ਯ ਸ੍ਵਾਸ੍ਥ੍ਯੰ ਕਰੋਤਿ ਨਵੇਤਿ ਪ੍ਰਤੀਕ੍ਸ਼਼ਿਤੁਮਾਰੇਭਿਰੇ|
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 ਤਦਾ ਯੀਸ਼ੁਸ੍ਤੇਸ਼਼ਾਂ ਚਿਨ੍ਤਾਂ ਵਿਦਿਤ੍ਵਾ ਤੰ ਸ਼ੁਸ਼਼੍ਕਕਰੰ ਪੁਮਾਂਸੰ ਪ੍ਰੋਵਾਚ, ਤ੍ਵਮੁੱਥਾਯ ਮਧ੍ਯਸ੍ਥਾਨੇ ਤਿਸ਼਼੍ਠ|
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 ਤਸ੍ਮਾਤ੍ ਤਸ੍ਮਿਨ੍ ਉੱਥਿਤਵਤਿ ਯੀਸ਼ੁਸ੍ਤਾਨ੍ ਵ੍ਯਾਜਹਾਰ, ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਨ੍ ਇਮਾਂ ਕਥਾਂ ਪ੍ਰੁʼੱਛਾਮਿ, ਵਿਸ਼੍ਰਾਮਵਾਰੇ ਹਿਤਮ੍ ਅਹਿਤੰ ਵਾ, ਪ੍ਰਾਣਰਕ੍ਸ਼਼ਣੰ ਪ੍ਰਾਣਨਾਸ਼ਨੰ ਵਾ, ਏਤੇਸ਼਼ਾਂ ਕਿੰ ਕਰ੍ੰਮਕਰਣੀਯਮ੍?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 ਪਸ਼੍ਚਾਤ੍ ਚਤੁਰ੍ਦਿਕ੍ਸ਼਼ੁ ਸਰ੍ੱਵਾਨ੍ ਵਿਲੋਕ੍ਯ ਤੰ ਮਾਨਵੰ ਬਭਾਸ਼਼ੇ, ਨਿਜਕਰੰ ਪ੍ਰਸਾਰਯ; ਤਤਸ੍ਤੇਨ ਤਥਾ ਕ੍ਰੁʼਤ ਇਤਰਕਰਵਤ੍ ਤਸ੍ਯ ਹਸ੍ਤਃ ਸ੍ਵਸ੍ਥੋਭਵਤ੍|
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 ਤਸ੍ਮਾਤ੍ ਤੇ ਪ੍ਰਚਣ੍ਡਕੋਪਾਨ੍ਵਿਤਾ ਯੀਸ਼ੁੰ ਕਿੰ ਕਰਿਸ਼਼੍ਯਨ੍ਤੀਤਿ ਪਰਸ੍ਪਰੰ ਪ੍ਰਮਨ੍ਤ੍ਰਿਤਾਃ|
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 ਤਤਃ ਪਰੰ ਸ ਪਰ੍ੱਵਤਮਾਰੁਹ੍ਯੇਸ਼੍ਵਰਮੁੱਦਿਸ਼੍ਯ ਪ੍ਰਾਰ੍ਥਯਮਾਨਃ ਕ੍ਰੁʼਤ੍ਸ੍ਨਾਂ ਰਾਤ੍ਰਿੰ ਯਾਪਿਤਵਾਨ੍|
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 ਅਥ ਦਿਨੇ ਸਤਿ ਸ ਸਰ੍ੱਵਾਨ੍ ਸ਼ਿਸ਼਼੍ਯਾਨ੍ ਆਹੂਤਵਾਨ੍ ਤੇਸ਼਼ਾਂ ਮਧ੍ਯੇ
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 ਪਿਤਰਨਾਮ੍ਨਾ ਖ੍ਯਾਤਃ ਸ਼ਿਮੋਨ੍ ਤਸ੍ਯ ਭ੍ਰਾਤਾ ਆਨ੍ਦ੍ਰਿਯਸ਼੍ਚ ਯਾਕੂਬ੍ ਯੋਹਨ੍ ਚ ਫਿਲਿਪ੍ ਬਰ੍ਥਲਮਯਸ਼੍ਚ
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 ਮਥਿਃ ਥੋਮਾ ਆਲ੍ਫੀਯਸ੍ਯ ਪੁਤ੍ਰੋ ਯਾਕੂਬ੍ ਜ੍ਵਲਨ੍ਤਨਾਮ੍ਨਾ ਖ੍ਯਾਤਃ ਸ਼ਿਮੋਨ੍
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 ਚ ਯਾਕੂਬੋ ਭ੍ਰਾਤਾ ਯਿਹੂਦਾਸ਼੍ਚ ਤੰ ਯਃ ਪਰਕਰੇਸ਼਼ੁ ਸਮਰ੍ਪਯਿਸ਼਼੍ਯਤਿ ਸ ਈਸ਼਼੍ਕਰੀਯੋਤੀਯਯਿਹੂਦਾਸ਼੍ਚੈਤਾਨ੍ ਦ੍ਵਾਦਸ਼ ਜਨਾਨ੍ ਮਨੋਨੀਤਾਨ੍ ਕ੍ਰੁʼਤ੍ਵਾ ਸ ਜਗ੍ਰਾਹ ਤਥਾ ਪ੍ਰੇਰਿਤ ਇਤਿ ਤੇਸ਼਼ਾਂ ਨਾਮ ਚਕਾਰ|
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 ਤਤਃ ਪਰੰ ਸ ਤੈਃ ਸਹ ਪਰ੍ੱਵਤਾਦਵਰੁਹ੍ਯ ਉਪਤ੍ਯਕਾਯਾਂ ਤਸ੍ਥੌ ਤਤਸ੍ਤਸ੍ਯ ਸ਼ਿਸ਼਼੍ਯਸਙ੍ਘੋ ਯਿਹੂਦਾਦੇਸ਼ਾਦ੍ ਯਿਰੂਸ਼ਾਲਮਸ਼੍ਚ ਸੋਰਃ ਸੀਦੋਨਸ਼੍ਚ ਜਲਧੇ ਰੋਧਸੋ ਜਨਨਿਹਾਸ਼੍ਚ ਏਤ੍ਯ ਤਸ੍ਯ ਕਥਾਸ਼੍ਰਵਣਾਰ੍ਥੰ ਰੋਗਮੁਕ੍ਤ੍ਯਰ੍ਥਞ੍ਚ ਤਸ੍ਯ ਸਮੀਪੇ ਤਸ੍ਥੁਃ|
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 ਅਮੇਧ੍ਯਭੂਤਗ੍ਰਸ੍ਤਾਸ਼੍ਚ ਤੰਨਿਕਟਮਾਗਤ੍ਯ ਸ੍ਵਾਸ੍ਥ੍ਯੰ ਪ੍ਰਾਪੁਃ|
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 ਸਰ੍ੱਵੇਸ਼਼ਾਂ ਸ੍ਵਾਸ੍ਥ੍ਯਕਰਣਪ੍ਰਭਾਵਸ੍ਯ ਪ੍ਰਕਾਸ਼ਿਤਤ੍ਵਾਤ੍ ਸਰ੍ੱਵੇ ਲੋਕਾ ਏਤ੍ਯ ਤੰ ਸ੍ਪ੍ਰਸ਼਼੍ਟੁੰ ਯੇਤਿਰੇ|
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 ਪਸ਼੍ਚਾਤ੍ ਸ ਸ਼ਿਸ਼਼੍ਯਾਨ੍ ਪ੍ਰਤਿ ਦ੍ਰੁʼਸ਼਼੍ਟਿੰ ਕੁਤ੍ਵਾ ਜਗਾਦ, ਹੇ ਦਰਿਦ੍ਰਾ ਯੂਯੰ ਧਨ੍ਯਾ ਯਤ ਈਸ਼੍ਵਰੀਯੇ ਰਾਜ੍ਯੇ ਵੋ(ਅ)ਧਿਕਾਰੋਸ੍ਤਿ|
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 ਹੇ ਅਧੁਨਾ ਕ੍ਸ਼਼ੁਧਿਤਲੋਕਾ ਯੂਯੰ ਧਨ੍ਯਾ ਯਤੋ ਯੂਯੰ ਤਰ੍ਪ੍ਸ੍ਯਥ; ਹੇ ਇਹ ਰੋਦਿਨੋ ਜਨਾ ਯੂਯੰ ਧਨ੍ਯਾ ਯਤੋ ਯੂਯੰ ਹਸਿਸ਼਼੍ਯਥ|
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 ਯਦਾ ਲੋਕਾ ਮਨੁਸ਼਼੍ਯਸੂਨੋ ਰ੍ਨਾਮਹੇਤੋ ਰ੍ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਨ੍ ਰੁʼਤੀਯਿਸ਼਼੍ਯਨ੍ਤੇ ਪ੍ਰੁʼਥਕ੍ ਕ੍ਰੁʼਤ੍ਵਾ ਨਿਨ੍ਦਿਸ਼਼੍ਯਨ੍ਤਿ, ਅਧਮਾਨਿਵ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਨ੍ ਸ੍ਵਸਮੀਪਾਦ੍ ਦੂਰੀਕਰਿਸ਼਼੍ਯਨ੍ਤਿ ਚ ਤਦਾ ਯੂਯੰ ਧਨ੍ਯਾਃ|
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 ਸ੍ਵਰ੍ਗੇ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਯਥੇਸ਼਼੍ਟੰ ਫਲੰ ਭਵਿਸ਼਼੍ਯਤਿ, ਏਤਦਰ੍ਥੰ ਤਸ੍ਮਿਨ੍ ਦਿਨੇ ਪ੍ਰੋੱਲਸਤ ਆਨਨ੍ਦੇਨ ਨ੍ਰੁʼਤ੍ਯਤ ਚ, ਤੇਸ਼਼ਾਂ ਪੂਰ੍ੱਵਪੁਰੁਸ਼਼ਾਸ਼੍ਚ ਭਵਿਸ਼਼੍ਯਦ੍ਵਾਦਿਨਃ ਪ੍ਰਤਿ ਤਥੈਵ ਵ੍ਯਵਾਹਰਨ੍|
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 ਕਿਨ੍ਤੁ ਹਾ ਹਾ ਧਨਵਨ੍ਤੋ ਯੂਯੰ ਸੁਖੰ ਪ੍ਰਾਪ੍ਨੁਤ| ਹਨ੍ਤ ਪਰਿਤ੍ਰੁʼਪ੍ਤਾ ਯੂਯੰ ਕ੍ਸ਼਼ੁਧਿਤਾ ਭਵਿਸ਼਼੍ਯਥ;
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 ਇਹ ਹਸਨ੍ਤੋ ਯੂਯੰ ਵਤ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਭਿਃ ਸ਼ੋਚਿਤਵ੍ਯੰ ਰੋਦਿਤਵ੍ਯਞ੍ਚ|
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 ਸਰ੍ੱਵੈਲਾਕੈ ਰ੍ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਸੁਖ੍ਯਾਤੌ ਕ੍ਰੁʼਤਾਯਾਂ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਦੁਰ੍ਗਤਿ ਰ੍ਭਵਿਸ਼਼੍ਯਤਿ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਪੂਰ੍ੱਵਪੁਰੁਸ਼਼ਾ ਮ੍ਰੁʼਸ਼਼ਾਭਵਿਸ਼਼੍ਯਦ੍ਵਾਦਿਨਃ ਪ੍ਰਤਿ ਤਦ੍ਵਤ੍ ਕ੍ਰੁʼਤਵਨ੍ਤਃ|
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 ਹੇ ਸ਼੍ਰੋਤਾਰੋ ਯੁਸ਼਼੍ਮਭ੍ਯਮਹੰ ਕਥਯਾਮਿ, ਯੂਯੰ ਸ਼ਤ੍ਰੁਸ਼਼ੁ ਪ੍ਰੀਯਧ੍ਵੰ ਯੇ ਚ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਨ੍ ਦ੍ਵਿਸ਼਼ਨ੍ਤਿ ਤੇਸ਼਼ਾਮਪਿ ਹਿਤੰ ਕੁਰੁਤ|
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 ਯੇ ਚ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਨ੍ ਸ਼ਪਨ੍ਤਿ ਤੇਭ੍ਯ ਆਸ਼ਿਸ਼਼ੰ ਦੱਤ ਯੇ ਚ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਨ੍ ਅਵਮਨ੍ਯਨ੍ਤੇ ਤੇਸ਼਼ਾਂ ਮਙ੍ਗਲੰ ਪ੍ਰਾਰ੍ਥਯਧ੍ਵੰ|
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 ਯਦਿ ਕਸ਼੍ਚਿਤ੍ ਤਵ ਕਪੋਲੇ ਚਪੇਟਾਘਾਤੰ ਕਰੋਤਿ ਤਰ੍ਹਿ ਤੰ ਪ੍ਰਤਿ ਕਪੋਲਮ੍ ਅਨ੍ਯੰ ਪਰਾਵਰ੍ੱਤ੍ਯ ਸੰਮੁਖੀਕੁਰੁ ਪੁਨਸ਼੍ਚ ਯਦਿ ਕਸ਼੍ਚਿਤ੍ ਤਵ ਗਾਤ੍ਰੀਯਵਸ੍ਤ੍ਰੰ ਹਰਤਿ ਤਰ੍ਹਿ ਤੰ ਪਰਿਧੇਯਵਸ੍ਤ੍ਰਮ੍ ਅਪਿ ਗ੍ਰਹੀਤੁੰ ਮਾ ਵਾਰਯ|
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 ਯਸ੍ਤ੍ਵਾਂ ਯਾਚਤੇ ਤਸ੍ਮੈ ਦੇਹਿ, ਯਸ਼੍ਚ ਤਵ ਸਮ੍ਪੱਤਿੰ ਹਰਤਿ ਤੰ ਮਾ ਯਾਚਸ੍ਵ|
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 ਪਰੇਭ੍ਯਃ ਸ੍ਵਾਨ੍ ਪ੍ਰਤਿ ਯਥਾਚਰਣਮ੍ ਅਪੇਕ੍ਸ਼਼ਧ੍ਵੇ ਪਰਾਨ੍ ਪ੍ਰਤਿ ਯੂਯਮਪਿ ਤਥਾਚਰਤ|
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 ਯੇ ਜਨਾ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਸੁ ਪ੍ਰੀਯਨ੍ਤੇ ਕੇਵਲੰ ਤੇਸ਼਼ੁ ਪ੍ਰੀਯਮਾਣੇਸ਼਼ੁ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਕਿੰ ਫਲੰ? ਪਾਪਿਲੋਕਾ ਅਪਿ ਸ੍ਵੇਸ਼਼ੁ ਪ੍ਰੀਯਮਾਣੇਸ਼਼ੁ ਪ੍ਰੀਯਨ੍ਤੇ|
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 ਯਦਿ ਹਿਤਕਾਰਿਣ ਏਵ ਹਿਤੰ ਕੁਰੁਥ ਤਰ੍ਹਿ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਕਿੰ ਫਲੰ? ਪਾਪਿਲੋਕਾ ਅਪਿ ਤਥਾ ਕੁਰ੍ੱਵਨ੍ਤਿ|
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 ਯੇਭ੍ਯ ਰੁʼਣਪਰਿਸ਼ੋਧਸ੍ਯ ਪ੍ਰਾਪ੍ਤਿਪ੍ਰਤ੍ਯਾਸ਼ਾਸ੍ਤੇ ਕੇਵਲੰ ਤੇਸ਼਼ੁ ਰੁʼਣੇ ਸਮਰ੍ਪਿਤੇ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਕਿੰ ਫਲੰ? ਪੁਨਃ ਪ੍ਰਾਪ੍ਤ੍ਯਾਸ਼ਯਾ ਪਾਪੀਲੋਕਾ ਅਪਿ ਪਾਪਿਜਨੇਸ਼਼ੁ ਰੁʼਣਮ੍ ਅਰ੍ਪਯਨ੍ਤਿ|
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 ਅਤੋ ਯੂਯੰ ਰਿਪੁਸ਼਼੍ਵਪਿ ਪ੍ਰੀਯਧ੍ਵੰ, ਪਰਹਿਤੰ ਕੁਰੁਤ ਚ; ਪੁਨਃ ਪ੍ਰਾਪ੍ਤ੍ਯਾਸ਼ਾਂ ਤ੍ਯਕ੍ਤ੍ਵਾ ਰੁʼਣਮਰ੍ਪਯਤ, ਤਥਾ ਕ੍ਰੁʼਤੇ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਮਹਾਫਲੰ ਭਵਿਸ਼਼੍ਯਤਿ, ਯੂਯਞ੍ਚ ਸਰ੍ੱਵਪ੍ਰਧਾਨਸ੍ਯ ਸਨ੍ਤਾਨਾ ਇਤਿ ਖ੍ਯਾਤਿੰ ਪ੍ਰਾਪ੍ਸ੍ਯਥ, ਯਤੋ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਪਿਤਾ ਕ੍ਰੁʼਤਘ੍ਨਾਨਾਂ ਦੁਰ੍ਵ੍ਟੱਤਾਨਾਞ੍ਚ ਹਿਤਮਾਚਰਤਿ|
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 ਅਤ ਏਵ ਸ ਯਥਾ ਦਯਾਲੁ ਰ੍ਯੂਯਮਪਿ ਤਾਦ੍ਰੁʼਸ਼ਾ ਦਯਾਲਵੋ ਭਵਤ|
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 ਅਪਰਞ੍ਚ ਪਰਾਨ੍ ਦੋਸ਼਼ਿਣੋ ਮਾ ਕੁਰੁਤ ਤਸ੍ਮਾਦ੍ ਯੂਯੰ ਦੋਸ਼਼ੀਕ੍ਰੁʼਤਾ ਨ ਭਵਿਸ਼਼੍ਯਥ; ਅਦਣ੍ਡ੍ਯਾਨ੍ ਮਾ ਦਣ੍ਡਯਤ ਤਸ੍ਮਾਦ੍ ਯੂਯਮਪਿ ਦਣ੍ਡੰ ਨ ਪ੍ਰਾਪ੍ਸ੍ਯਥ; ਪਰੇਸ਼਼ਾਂ ਦੋਸ਼਼ਾਨ੍ ਕ੍ਸ਼਼ਮਧ੍ਵੰ ਤਸ੍ਮਾਦ੍ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕਮਪਿ ਦੋਸ਼਼ਾਃ ਕ੍ਸ਼਼ਮਿਸ਼਼੍ਯਨ੍ਤੇ|
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 ਦਾਨਾਨਿਦੱਤ ਤਸ੍ਮਾਦ੍ ਯੂਯੰ ਦਾਨਾਨਿ ਪ੍ਰਾਪ੍ਸ੍ਯਥ, ਵਰਞ੍ਚ ਲੋਕਾਃ ਪਰਿਮਾਣਪਾਤ੍ਰੰ ਪ੍ਰਦਲੱਯ ਸਞ੍ਚਾਲ੍ਯ ਪ੍ਰੋਞ੍ਚਾਲ੍ਯ ਪਰਿਪੂਰ੍ੱਯ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਕੰ ਕ੍ਰੋਡੇਸ਼਼ੁ ਸਮਰ੍ਪਯਿਸ਼਼੍ਯਨ੍ਤਿ; ਯੂਯੰ ਯੇਨ ਪਰਿਮਾਣੇਨ ਪਰਿਮਾਥ ਤੇਨੈਵ ਪਰਿਮਾਣੇਨ ਯੁਸ਼਼੍ਮਤ੍ਕ੍ਰੁʼਤੇ ਪਰਿਮਾਸ੍ਯਤੇ|
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 ਅਥ ਸ ਤੇਭ੍ਯੋ ਦ੍ਰੁʼਸ਼਼੍ਟਾਨ੍ਤਕਥਾਮਕਥਯਤ੍, ਅਨ੍ਧੋ ਜਨਃ ਕਿਮਨ੍ਧੰ ਪਨ੍ਥਾਨੰ ਦਰ੍ਸ਼ਯਿਤੁੰ ਸ਼ਕ੍ਨੋਤਿ? ਤਸ੍ਮਾਦ੍ ਉਭਾਵਪਿ ਕਿੰ ਗਰ੍ੱਤੇ ਨ ਪਤਿਸ਼਼੍ਯਤਃ?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 ਗੁਰੋਃ ਸ਼ਿਸ਼਼੍ਯੋ ਨ ਸ਼੍ਰੇਸ਼਼੍ਠਃ ਕਿਨ੍ਤੁ ਸ਼ਿਸ਼਼੍ਯੇ ਸਿੱਧੇ ਸਤਿ ਸ ਗੁਰੁਤੁਲ੍ਯੋ ਭਵਿਤੁੰ ਸ਼ਕ੍ਨੋਤਿ|
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 ਅਪਰਞ੍ਚ ਤ੍ਵੰ ਸ੍ਵਚਕ੍ਸ਼਼ੁਸ਼਼ਿ ਨਾਸਾਮ੍ ਅਦ੍ਰੁʼਸ਼਼੍ਟ੍ਵਾ ਤਵ ਭ੍ਰਾਤੁਸ਼੍ਚਕ੍ਸ਼਼ੁਸ਼਼ਿ ਯੱਤ੍ਰੁʼਣਮਸ੍ਤਿ ਤਦੇਵ ਕੁਤਃ ਪਸ਼੍ਯਮਿ?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 ਸ੍ਵਚਕ੍ਸ਼਼ੁਸ਼਼ਿ ਯਾ ਨਾਸਾ ਵਿਦ੍ਯਤੇ ਤਾਮ੍ ਅਜ੍ਞਾਤ੍ਵਾ, ਭ੍ਰਾਤਸ੍ਤਵ ਨੇਤ੍ਰਾਤ੍ ਤ੍ਰੁʼਣੰ ਬਹਿਃ ਕਰੋਮੀਤਿ ਵਾਕ੍ਯੰ ਭ੍ਰਾਤਰੰ ਕਥੰ ਵਕ੍ਤੁੰ ਸ਼ਕ੍ਨੋਸ਼਼ਿ? ਹੇ ਕਪਟਿਨ੍ ਪੂਰ੍ੱਵੰ ਸ੍ਵਨਯਨਾਤ੍ ਨਾਸਾਂ ਬਹਿਃ ਕੁਰੁ ਤਤੋ ਭ੍ਰਾਤੁਸ਼੍ਚਕ੍ਸ਼਼ੁਸ਼਼ਸ੍ਤ੍ਰੁʼਣੰ ਬਹਿਃ ਕਰ੍ੱਤੁੰ ਸੁਦ੍ਰੁʼਸ਼਼੍ਟਿੰ ਪ੍ਰਾਪ੍ਸ੍ਯਸਿ|
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 ਅਨ੍ਯਞ੍ਚ ਉੱਤਮਸ੍ਤਰੁਃ ਕਦਾਪਿ ਫਲਮਨੁੱਤਮੰ ਨ ਫਲਤਿ, ਅਨੁੱਤਮਤਰੁਸ਼੍ਚ ਫਲਮੁੱਤਮੰ ਨ ਫਲਤਿ ਕਾਰਣਾਦਤਃ ਫਲੈਸ੍ਤਰਵੋ ਜ੍ਞਾਯਨ੍ਤੇ|
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 ਕਣ੍ਟਕਿਪਾਦਪਾਤ੍ ਕੋਪਿ ਉਡੁਮ੍ਬਰਫਲਾਨਿ ਨ ਪਾਤਯਤਿ ਤਥਾ ਸ਼੍ਰੁʼਗਾਲਕੋਲਿਵ੍ਰੁʼਕ੍ਸ਼਼ਾਦਪਿ ਕੋਪਿ ਦ੍ਰਾਕ੍ਸ਼਼ਾਫਲੰ ਨ ਪਾਤਯਤਿ|
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 ਤਦ੍ਵਤ੍ ਸਾਧੁਲੋਕੋ(ਅ)ਨ੍ਤਃਕਰਣਰੂਪਾਤ੍ ਸੁਭਾਣ੍ਡਾਗਾਰਾਦ੍ ਉੱਤਮਾਨਿ ਦ੍ਰਵ੍ਯਾਣਿ ਬਹਿਃ ਕਰੋਤਿ, ਦੁਸ਼਼੍ਟੋ ਲੋਕਸ਼੍ਚਾਨ੍ਤਃਕਰਣਰੂਪਾਤ੍ ਕੁਭਾਣ੍ਡਾਗਾਰਾਤ੍ ਕੁਤ੍ਸਿਤਾਨਿ ਦ੍ਰਵ੍ਯਾਣਿ ਨਿਰ੍ਗਮਯਤਿ ਯਤੋ(ਅ)ਨ੍ਤਃਕਰਣਾਨਾਂ ਪੂਰ੍ਣਭਾਵਾਨੁਰੂਪਾਣਿ ਵਚਾਂਸਿ ਮੁਖਾੰਨਿਰ੍ਗੱਛਨ੍ਤਿ|
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 ਅਪਰਞ੍ਚ ਮਮਾਜ੍ਞਾਨੁਰੂਪੰ ਨਾਚਰਿਤ੍ਵਾ ਕੁਤੋ ਮਾਂ ਪ੍ਰਭੋ ਪ੍ਰਭੋ ਇਤਿ ਵਦਥ?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 ਯਃ ਕਸ਼੍ਚਿਨ੍ ਮਮ ਨਿਕਟਮ੍ ਆਗਤ੍ਯ ਮਮ ਕਥਾ ਨਿਸ਼ਮ੍ਯ ਤਦਨੁਰੂਪੰ ਕਰ੍ੰਮ ਕਰੋਤਿ ਸ ਕਸ੍ਯ ਸਦ੍ਰੁʼਸ਼ੋ ਭਵਤਿ ਤਦਹੰ ਯੁਸ਼਼੍ਮਾਨ੍ ਜ੍ਞਾਪਯਾਮਿ|
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 ਯੋ ਜਨੋ ਗਭੀਰੰ ਖਨਿਤ੍ਵਾ ਪਾਸ਼਼ਾਣਸ੍ਥਲੇ ਭਿੱਤਿੰ ਨਿਰ੍ੰਮਾਯ ਸ੍ਵਗ੍ਰੁʼਹੰ ਰਚਯਤਿ ਤੇਨ ਸਹ ਤਸ੍ਯੋਪਮਾ ਭਵਤਿ; ਯਤ ਆਪ੍ਲਾਵਿਜਲਮੇਤ੍ਯ ਤਸ੍ਯ ਮੂਲੇ ਵੇਗੇਨ ਵਹਦਪਿ ਤਦ੍ਗੇਹੰ ਲਾਡਯਿਤੁੰ ਨ ਸ਼ਕ੍ਨੋਤਿ ਯਤਸ੍ਤਸ੍ਯ ਭਿੱਤਿਃ ਪਾਸ਼਼ਾਣੋਪਰਿ ਤਿਸ਼਼੍ਠਤਿ|
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 ਕਿਨ੍ਤੁ ਯਃ ਕਸ਼੍ਚਿਨ੍ ਮਮ ਕਥਾਃ ਸ਼੍ਰੁਤ੍ਵਾ ਤਦਨੁਰੂਪੰ ਨਾਚਰਤਿ ਸ ਭਿੱਤਿੰ ਵਿਨਾ ਮ੍ਰੁʼਦੁਪਰਿ ਗ੍ਰੁʼਹਨਿਰ੍ੰਮਾਤ੍ਰਾ ਸਮਾਨੋ ਭਵਤਿ; ਯਤ ਆਪ੍ਲਾਵਿਜਲਮਾਗਤ੍ਯ ਵੇਗੇਨ ਯਦਾ ਵਹਤਿ ਤਦਾ ਤਦ੍ਗ੍ਰੁʼਹੰ ਪਤਤਿ ਤਸ੍ਯ ਮਹਤ੍ ਪਤਨੰ ਜਾਯਤੇ|
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

< ਲੂਕਃ 6 >