lUkaH 6
1 acaraJca parvvaNo dvitIyadinAt paraM prathamavizrAmavAre zasyakSetreNa yIzorgamanakAle tasya ziSyAH kaNizaM chittvA kareSu marddayitvA khAditumArebhire|
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 tasmAt kiyantaH phirUzinastAnavadan vizrAmavAre yat karmma na karttavyaM tat kutaH kurutha?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 yIzuH pratyuvAca dAyUd tasya saGginazca kSudhArttAH kiM cakruH sa katham Izvarasya mandiraM pravizya
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 ye darzanIyAH pUpA yAjakAn vinAnyasya kasyApyabhojanIyAstAnAnIya svayaM bubhaje saGgibhyopi dadau tat kiM yuSmAbhiH kadApi nApAThi?
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 pazcAt sa tAnavadat manujasuto vizrAmavArasyApi prabhu rbhavati|
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 anantaram anyavizrAmavAre sa bhajanagehaM pravizya samupadizati| tadA tatsthAne zuSkadakSiNakara ekaH pumAn upatasthivAn|
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 tasmAd adhyApakAH phirUzinazca tasmin doSamAropayituM sa vizrAmavAre tasya svAsthyaM karoti naveti pratIkSitumArebhire|
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 tadA yIzusteSAM cintAM viditvA taM zuSkakaraM pumAMsaM provAca, tvamutthAya madhyasthAne tiSTha|
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 tasmAt tasmin utthitavati yIzustAn vyAjahAra, yuSmAn imAM kathAM pRcchAmi, vizrAmavAre hitam ahitaM vA, prANarakSaNaM prANanAzanaM vA, eteSAM kiM karmmakaraNIyam?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 pazcAt caturdikSu sarvvAn vilokya taM mAnavaM babhASe, nijakaraM prasAraya; tatastena tathA kRta itarakaravat tasya hastaH svasthobhavat|
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 tasmAt te pracaNDakopAnvitA yIzuM kiM kariSyantIti parasparaM pramantritAH|
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 tataH paraM sa parvvatamAruhyezvaramuddizya prArthayamAnaH kRtsnAM rAtriM yApitavAn|
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 atha dine sati sa sarvvAn ziSyAn AhUtavAn teSAM madhye
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 pitaranAmnA khyAtaH zimon tasya bhrAtA Andriyazca yAkUb yohan ca philip barthalamayazca
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 mathiH thomA AlphIyasya putro yAkUb jvalantanAmnA khyAtaH zimon
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 ca yAkUbo bhrAtA yihUdAzca taM yaH parakareSu samarpayiSyati sa ISkarIyotIyayihUdAzcaitAn dvAdaza janAn manonItAn kRtvA sa jagrAha tathA prerita iti teSAM nAma cakAra|
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 tataH paraM sa taiH saha parvvatAdavaruhya upatyakAyAM tasthau tatastasya ziSyasaGgho yihUdAdezAd yirUzAlamazca soraH sIdonazca jaladhe rodhaso jananihAzca etya tasya kathAzravaNArthaM rogamuktyarthaJca tasya samIpe tasthuH|
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 amedhyabhUtagrastAzca tannikaTamAgatya svAsthyaM prApuH|
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 sarvveSAM svAsthyakaraNaprabhAvasya prakAzitatvAt sarvve lokA etya taM spraSTuM yetire|
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 pazcAt sa ziSyAn prati dRSTiM kutvA jagAda, he daridrA yUyaM dhanyA yata IzvarIye rAjye vo'dhikArosti|
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 he adhunA kSudhitalokA yUyaM dhanyA yato yUyaM tarpsyatha; he iha rodino janA yUyaM dhanyA yato yUyaM hasiSyatha|
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 yadA lokA manuSyasUno rnAmaheto ryuSmAn RtIyiSyante pRthak kRtvA nindiSyanti, adhamAniva yuSmAn svasamIpAd dUrIkariSyanti ca tadA yUyaM dhanyAH|
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 svarge yuSmAkaM yatheSTaM phalaM bhaviSyati, etadarthaM tasmin dine prollasata Anandena nRtyata ca, teSAM pUrvvapuruSAzca bhaviSyadvAdinaH prati tathaiva vyavAharan|
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 kintu hA hA dhanavanto yUyaM sukhaM prApnuta| hanta paritRptA yUyaM kSudhitA bhaviSyatha;
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 iha hasanto yUyaM vata yuSmAbhiH zocitavyaM roditavyaJca|
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 sarvvailAkai ryuSmAkaM sukhyAtau kRtAyAM yuSmAkaM durgati rbhaviSyati yuSmAkaM pUrvvapuruSA mRSAbhaviSyadvAdinaH prati tadvat kRtavantaH|
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 he zrotAro yuSmabhyamahaM kathayAmi, yUyaM zatruSu prIyadhvaM ye ca yuSmAn dviSanti teSAmapi hitaM kuruta|
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 ye ca yuSmAn zapanti tebhya AziSaM datta ye ca yuSmAn avamanyante teSAM maGgalaM prArthayadhvaM|
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 yadi kazcit tava kapole capeTAghAtaM karoti tarhi taM prati kapolam anyaM parAvarttya sammukhIkuru punazca yadi kazcit tava gAtrIyavastraM harati tarhi taM paridheyavastram api grahItuM mA vAraya|
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 yastvAM yAcate tasmai dehi, yazca tava sampattiM harati taM mA yAcasva|
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 parebhyaH svAn prati yathAcaraNam apekSadhve parAn prati yUyamapi tathAcarata|
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 ye janA yuSmAsu prIyante kevalaM teSu prIyamANeSu yuSmAkaM kiM phalaM? pApilokA api sveSu prIyamANeSu prIyante|
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 yadi hitakAriNa eva hitaM kurutha tarhi yuSmAkaM kiM phalaM? pApilokA api tathA kurvvanti|
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 yebhya RNaparizodhasya prAptipratyAzAste kevalaM teSu RNe samarpite yuSmAkaM kiM phalaM? punaH prAptyAzayA pApIlokA api pApijaneSu RNam arpayanti|
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 ato yUyaM ripuSvapi prIyadhvaM, parahitaM kuruta ca; punaH prAptyAzAM tyaktvA RNamarpayata, tathA kRte yuSmAkaM mahAphalaM bhaviSyati, yUyaJca sarvvapradhAnasya santAnA iti khyAtiM prApsyatha, yato yuSmAkaM pitA kRtaghnAnAM durvTattAnAJca hitamAcarati|
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 ata eva sa yathA dayAlu ryUyamapi tAdRzA dayAlavo bhavata|
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 aparaJca parAn doSiNo mA kuruta tasmAd yUyaM doSIkRtA na bhaviSyatha; adaNDyAn mA daNDayata tasmAd yUyamapi daNDaM na prApsyatha; pareSAM doSAn kSamadhvaM tasmAd yuSmAkamapi doSAH kSamiSyante|
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 dAnAnidatta tasmAd yUyaM dAnAni prApsyatha, varaJca lokAH parimANapAtraM pradalayya saJcAlya proJcAlya paripUryya yuSmAkaM kroDeSu samarpayiSyanti; yUyaM yena parimANena parimAtha tenaiva parimANena yuSmatkRte parimAsyate|
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 atha sa tebhyo dRSTAntakathAmakathayat, andho janaH kimandhaM panthAnaM darzayituM zaknoti? tasmAd ubhAvapi kiM gartte na patiSyataH?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 guroH ziSyo na zreSThaH kintu ziSye siddhe sati sa gurutulyo bhavituM zaknoti|
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 aparaJca tvaM svacakSuSi nAsAm adRSTvA tava bhrAtuzcakSuSi yattRNamasti tadeva kutaH pazyami?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 svacakSuSi yA nAsA vidyate tAm ajJAtvA, bhrAtastava netrAt tRNaM bahiH karomIti vAkyaM bhrAtaraM kathaM vaktuM zaknoSi? he kapaTin pUrvvaM svanayanAt nAsAM bahiH kuru tato bhrAtuzcakSuSastRNaM bahiH karttuM sudRSTiM prApsyasi|
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 anyaJca uttamastaruH kadApi phalamanuttamaM na phalati, anuttamataruzca phalamuttamaM na phalati kAraNAdataH phalaistaravo jJAyante|
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 kaNTakipAdapAt kopi uDumbaraphalAni na pAtayati tathA zRgAlakolivRkSAdapi kopi drAkSAphalaM na pAtayati|
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 tadvat sAdhuloko'ntaHkaraNarUpAt subhANDAgArAd uttamAni dravyANi bahiH karoti, duSTo lokazcAntaHkaraNarUpAt kubhANDAgArAt kutsitAni dravyANi nirgamayati yato'ntaHkaraNAnAM pUrNabhAvAnurUpANi vacAMsi mukhAnnirgacchanti|
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 aparaJca mamAjJAnurUpaM nAcaritvA kuto mAM prabho prabho iti vadatha?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 yaH kazcin mama nikaTam Agatya mama kathA nizamya tadanurUpaM karmma karoti sa kasya sadRzo bhavati tadahaM yuSmAn jJApayAmi|
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 yo jano gabhIraM khanitvA pASANasthale bhittiM nirmmAya svagRhaM racayati tena saha tasyopamA bhavati; yata AplAvijalametya tasya mUle vegena vahadapi tadgehaM lADayituM na zaknoti yatastasya bhittiH pASANopari tiSThati|
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 kintu yaH kazcin mama kathAH zrutvA tadanurUpaM nAcarati sa bhittiM vinA mRdupari gRhanirmmAtrA samAno bhavati; yata AplAvijalamAgatya vegena yadA vahati tadA tadgRhaM patati tasya mahat patanaM jAyate|
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
