lUkaH 20
1 athaikadA yIzu rmanidare susaMvAdaM pracArayan lokAnupadizati, etarhi pradhAnayAjakA adhyApakAH prAJcazca tannikaTamAgatya papracchuH
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 kayAjJayA tvaM karmmANyetAni karoSi? ko vA tvAmAjJApayat? tadasmAn vada|
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 sa pratyuvAca, tarhi yuSmAnapi kathAmekAM pRcchAmi tasyottaraM vadata|
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 yohano majjanam Izvarasya mAnuSANAM vAjJAto jAtaM?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 tataste mitho vivicya jagaduH, yadIzvarasya vadAmastarhi taM kuto na pratyaita sa iti vakSyati|
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 yadi manuSyasyeti vadAmastarhi sarvve lokA asmAn pASANai rhaniSyanti yato yohan bhaviSyadvAdIti sarvve dRDhaM jAnanti|
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 ataeva te pratyUcuH kasyAjJayA jAtam iti vaktuM na zaknumaH|
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 tadA yIzuravadat tarhi kayAjJayA karmmANyetAti karomIti ca yuSmAn na vakSyAmi|
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 atha lokAnAM sAkSAt sa imAM dRSTAntakathAM vaktumArebhe, kazcid drAkSAkSetraM kRtvA tat kSetraM kRSIvalAnAM hasteSu samarpya bahukAlArthaM dUradezaM jagAma|
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 atha phalakAle phalAni grahItu kRSIvalAnAM samIpe dAsaM prAhiNot kintu kRSIvalAstaM prahRtya riktahastaM visasarjuH|
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 tataH sodhipatiH punaranyaM dAsaM preSayAmAsa, te tamapi prahRtya kuvyavahRtya riktahastaM visasRjuH|
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 tataH sa tRtIyavAram anyaM prAhiNot te tamapi kSatAGgaM kRtvA bahi rnicikSipuH|
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 tadA kSetrapati rvicArayAmAsa, mamedAnIM kiM karttavyaM? mama priye putre prahite te tamavazyaM dRSTvA samAdariSyante|
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 kintu kRSIvalAstaM nirIkSya parasparaM vivicya procuH, ayamuttarAdhikArI AgacchatainaM hanmastatodhikArosmAkaM bhaviSyati|
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 tataste taM kSetrAd bahi rnipAtya jaghnustasmAt sa kSetrapatistAn prati kiM kariSyati?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 sa Agatya tAn kRSIvalAn hatvA pareSAM hasteSu tatkSetraM samarpayiSyati; iti kathAM zrutvA te 'vadan etAdRzI ghaTanA na bhavatu|
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 kintu yIzustAnavalokya jagAda, tarhi, sthapatayaH kariSyanti grAvANaM yantu tucchakaM| pradhAnaprastaraH koNe sa eva hi bhaviSyati| etasya zAstrIyavacanasya kiM tAtparyyaM?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 aparaM tatpASANopari yaH patiSyati sa bhaMkSyate kintu yasyopari sa pASANaH patiSyati sa tena dhUlivac cUrNIbhaviSyati|
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 sosmAkaM viruddhaM dRSTAntamimaM kathitavAn iti jJAtvA pradhAnayAjakA adhyApakAzca tadaiva taM dhartuM vavAJchuH kintu lokebhyo bibhyuH|
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 ataeva taM prati satarkAH santaH kathaM tadvAkyadoSaM dhRtvA taM dezAdhipasya sAdhuvezadhAriNazcarAn tasya samIpe preSayAmAsuH|
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 tadA te taM papracchuH, he upadezaka bhavAn yathArthaM kathayan upadizati, kamapyanapekSya satyatvenaizvaraM mArgamupadizati, vayametajjAnImaH|
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 kaisararAjAya karosmAbhi rdeyo na vA?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 sa teSAM vaJcanaM jJAtvAvadat kuto mAM parIkSadhve? mAM mudrAmekaM darzayata|
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 iha likhitA mUrtiriyaM nAma ca kasya? te'vadan kaisarasya|
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 tadA sa uvAca, tarhi kaisarasya dravyaM kaisarAya datta; Izvarasya tu dravyamIzvarAya datta|
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 tasmAllokAnAM sAkSAt tatkathAyAH kamapi doSaM dhartumaprApya te tasyottarAd AzcaryyaM manyamAnA mauninastasthuH|
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 aparaJca zmazAnAdutthAnAnaGgIkAriNAM sidUkinAM kiyanto janA Agatya taM papracchuH,
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 he upadezaka zAstre mUsA asmAn pratIti lilekha yasya bhrAtA bhAryyAyAM satyAM niHsantAno mriyate sa tajjAyAM vivahya tadvaMzam utpAdayiSyati|
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 tathAca kecit sapta bhrAtara Asan teSAM jyeSTho bhrAtA vivahya nirapatyaH prANAn jahau|
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 atha dvitIyastasya jAyAM vivahya nirapatyaH san mamAra| tRtIyazca tAmeva vyuvAha;
И вторият и третият я взеха;
31 itthaM sapta bhrAtarastAmeva vivahya nirapatyAH santo mamruH|
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 zeSe sA strI ca mamAra|
А после умря и жената.
33 ataeva zmazAnAdutthAnakAle teSAM saptajanAnAM kasya sA bhAryyA bhaviSyati? yataH sA teSAM saptAnAmeva bhAryyAsIt|
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 kintu ye tajjagatprAptiyogyatvena gaNitAM bhaviSyanti zmazAnAccotthAsyanti te na vivahanti vAgdattAzca na bhavanti, (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 te puna rna mriyante kintu zmazAnAdutthApitAH santa Izvarasya santAnAH svargIyadUtAnAM sadRzAzca bhavanti|
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 adhikantu mUsAH stambopAkhyAne paramezvara IbrAhIma Izvara ishAka Izvaro yAkUbazcezvara ityuktvA mRtAnAM zmazAnAd utthAnasya pramANaM lilekha|
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 ataeva ya IzvaraH sa mRtAnAM prabhu rna kintu jIvatAmeva prabhuH, tannikaTe sarvve jIvantaH santi|
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 iti zrutvA kiyantodhyApakA UcuH, he upadezaka bhavAn bhadraM pratyuktavAn|
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 itaH paraM taM kimapi praSTaM teSAM pragalbhatA nAbhUt|
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 pazcAt sa tAn uvAca, yaH khrISTaH sa dAyUdaH santAna etAM kathAM lokAH kathaM kathayanti?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 yataH mama prabhumidaM vAkyamavadat paramezvaraH| tava zatrUnahaM yAvat pAdapIThaM karomi na| tAvat kAlaM madIye tvaM dakSapArzva upAviza|
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 iti kathAM dAyUd svayaM gItagranthe'vadat|
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 ataeva yadi dAyUd taM prabhuM vadati, tarhi sa kathaM tasya santAno bhavati?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 pazcAd yIzuH sarvvajanAnAM karNagocare ziSyAnuvAca,
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 ye'dhyApakA dIrghaparicchadaM paridhAya bhramanti, haTTApaNayo rnamaskAre bhajanagehasya proccAsane bhojanagRhasya pradhAnasthAne ca prIyante
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 vidhavAnAM sarvvasvaM grasitvA chalena dIrghakAlaM prArthayante ca teSu sAvadhAnA bhavata, teSAmugradaNDo bhaviSyati|
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
