lUkaH 14
1 anantaraM vizrAmavAre yIzau pradhAnasya phirUzino gRhe bhoktuM gatavati te taM vIkSitum Arebhire|
Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
2 tadA jalodarI tasya sammukhe sthitaH|
О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
3 tataH sa vyavasthApakAn phirUzinazca papraccha, vizrAmavAre svAsthyaM karttavyaM na vA? tataste kimapi na pratyUcuH|
И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
4 tadA sa taM rogiNaM svasthaM kRtvA visasarja;
А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
5 tAnuvAca ca yuSmAkaM kasyacid garddabho vRSabho vA ced gartte patati tarhi vizrAmavAre tatkSaNaM sa kiM taM notthApayiSyati?
И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
6 tataste kathAyA etasyAH kimapi prativaktuM na zekuH|
И не можаха да отговорят на това.
7 aparaJca pradhAnasthAnamanonItatvakaraNaM vilokya sa nimantritAn etadupadezakathAM jagAda,
И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8 tvaM vivAhAdibhojyeSu nimantritaH san pradhAnasthAne mopAvekSIH| tvatto gauravAnvitanimantritajana AyAte
Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9 nimantrayitAgatya manuSyAyaitasmai sthAnaM dehIti vAkyaM ced vakSyati tarhi tvaM saGkucito bhUtvA sthAna itarasmin upaveSTum udyaMsyasi|
и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10 asmAt kAraNAdeva tvaM nimantrito gatvA'pradhAnasthAna upaviza, tato nimantrayitAgatya vadiSyati, he bandho proccasthAnaM gatvopaviza, tathA sati bhojanopaviSTAnAM sakalAnAM sAkSAt tvaM mAnyo bhaviSyasi|
Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
11 yaH kazcit svamunnamayati sa namayiSyate, kintu yaH kazcit svaM namayati sa unnamayiSyate|
Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 tadA sa nimantrayitAraM janamapi jagAda, madhyAhne rAtrau vA bhojye kRte nijabandhugaNo vA bhrAtRgaNo vA jJAtigaNo vA dhanigaNo vA samIpavAsigaNo vA etAn na nimantraya, tathA kRte cet te tvAM nimantrayiSyanti, tarhi parizodho bhaviSyati|
Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13 kintu yadA bhejyaM karoSi tadA daridrazuSkakarakhaJjAndhAn nimantraya,
Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 tata AziSaM lapsyase, teSu parizodhaM karttumazaknuvatsu zmazAnAddhArmmikAnAmutthAnakAle tvaM phalAM lapsyase|
и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15 anantaraM tAM kathAM nizamya bhojanopaviSTaH kazcit kathayAmAsa, yo jana Izvarasya rAjye bhoktuM lapsyate saeva dhanyaH|
И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 tataH sa uvAca, kazcit jano rAtrau bhejyaM kRtvA bahUn nimantrayAmAsa|
А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 tato bhojanasamaye nimantritalokAn AhvAtuM dAsadvArA kathayAmAsa, khadyadravyANi sarvvANi samAsAditAni santi, yUyamAgacchata|
И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
18 kintu te sarvva ekaikaM chalaM kRtvA kSamAM prArthayAJcakrire| prathamo janaH kathayAmAsa, kSetramekaM krItavAnahaM tadeva draSTuM mayA gantavyam, ataeva mAM kSantuM taM nivedaya|
А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 anyo janaH kathayAmAsa, dazavRSAnahaM krItavAn tAn parIkSituM yAmi tasmAdeva mAM kSantuM taM nivedaya|
Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
20 aparaH kathayAmAsa, vyUDhavAnahaM tasmAt kAraNAd yAtuM na zaknomi|
А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
21 pazcAt sa dAso gatvA nijaprabhoH sAkSAt sarvvavRttAntaM nivedayAmAsa, tatosau gRhapatiH kupitvA svadAsaM vyAjahAra, tvaM satvaraM nagarasya sannivezAn mArgAMzca gatvA daridrazuSkakarakhaJjAndhAn atrAnaya|
И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 tato dAso'vadat, he prabho bhavata AjJAnusAreNAkriyata tathApi sthAnamasti|
И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23 tadA prabhuH puna rdAsAyAkathayat, rAjapathAn vRkSamUlAni ca yAtvA madIyagRhapUraNArthaM lokAnAgantuM pravarttaya|
И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 ahaM yuSmabhyaM kathayAmi, pUrvvanimantritAnamekopi mamAsya rAtribhojyasyAsvAdaM na prApsyati|
защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
25 anantaraM bahuSu lokeSu yIzoH pazcAd vrajiteSu satsu sa vyAghuTya tebhyaH kathayAmAsa,
А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26 yaH kazcin mama samIpam Agatya svasya mAtA pitA patnI santAnA bhrAtaro bhagimyo nijaprANAzca, etebhyaH sarvvebhyo mayyadhikaM prema na karoti, sa mama ziSyo bhavituM na zakSyati|
Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 yaH kazcit svIyaM kruzaM vahan mama pazcAnna gacchati, sopi mama ziSyo bhavituM na zakSyati|
Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 durganirmmANe kativyayo bhaviSyati, tathA tasya samAptikaraNArthaM sampattirasti na vA, prathamamupavizya etanna gaNayati, yuSmAkaM madhya etAdRzaH kosti?
Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
29 noced bhittiM kRtvA zeSe yadi samApayituM na zakSyati,
Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
30 tarhi mAnuSoyaM nicetum Arabhata samApayituM nAzaknot, iti vyAhRtya sarvve tamupahasiSyanti|
Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 aparaJca bhinnabhUpatinA saha yuddhaM karttum udyamya dazasahasrANi sainyAni gRhItvA viMzatisahasreH sainyaiH sahitasya samIpavAsinaH sammukhaM yAtuM zakSyAmi na veti prathamaM upavizya na vicArayati etAdRzo bhUmipatiH kaH?
Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
32 yadi na zaknoti tarhi ripAvatidUre tiSThati sati nijadUtaM preSya sandhiM karttuM prArthayeta|
Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 tadvad yuSmAkaM madhye yaH kazcin madarthaM sarvvasvaM hAtuM na zaknoti sa mama ziSyo bhavituM na zakSyati|
И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34 lavaNam uttamam iti satyaM, kintu yadi lavaNasya lavaNatvam apagacchati tarhi tat kathaM svAduyuktaM bhaviSyati?
Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 tada bhUmyartham AlavAlarAzyarthamapi bhadraM na bhavati; lokAstad bahiH kSipanti|yasya zrotuM zrotre staH sa zRNotu|
Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
