Luka 6
1 Lyabha isiku elyatozye limo ali ashila katika mmagonda, asambelezyewabhakwe bhali bhadenya amasale na galye bhabhabhapalula mmakhono gabho.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Basi bhamo afarisayo bhabhabholo, “Mbona mbhomba lya selinza isiku elyatozye”?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 OYesu, wabhagalula, wabhabhola, “Semwabhazizye hata lwelyo lyabhomile oDaudi nali nenzala, omwahale na bhala bhali nabho?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Jinsi shahinjiye katika enyumba eye NGOLOBHE, wega amabumunda gala agalanjizye wagalya, wabhapela nebho amwabho wakati seshinza agalye ila hwa Kuhani bene basi.”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Wabhabhola, “Amwana uwa Adamu yayoyo OGOSI owa tofye.”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Yabha isiku elyatozye elyamwabho ahinjiye mwisingogi wamanyizya na mwali omntu ambaye okho. Ogwakwe ogwendelo upozile.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Na simbi na bhafarisayo bhali bhauzijila ili balole aje abhaponie isiku elyatozye, li bhazyaje enongwa zyautake.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Lelo omwahale wagamanya gabhasebha wabhola ola yapoozile okhono, “Sogola, emelela pahati wasogola.”wemelela.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Eshi OYesu wabhabhola, “Embabozya amwe eshi, shinza isiku elyatozya abhombe aminza au abhombe amabhibhi, aponie omwoyo au atezye,
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 “Walangulila amaso wonti.”Epande zyonti wabhola ola omntu, golozya okhono gwaho wagolozya akhono gwakwe gwabha gwinza natele.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Lelo bhamemile nenkuni bhaynyana bhebho hwa bhebho bhabhombe we le Oyesu.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Yali ensiku zila asogoye abhalile mwigamba ili alabha. Ahendeleye osiku wonti hulabhe ONGOLOBHE.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Nayali sampwiti, abhakwizizye asambelezewe bhakwe, hwumwahale na abhasaluye kumi na bhabhele kati yabho bhebho nantele abhakwizizye “Bhamwa.”
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Amatawa gabhala atumwa gali oSimioni (ambaye antele akwizizye yo Petro) no Andrea no holo wakwe, oYakobo, oYohana, oFilipo, oBartolomayo,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 OMathayo, oTomaso, no Yakobo omwa wa Alfayo, oSimioni, ola okwiziwaga yo Zelote,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 OYuda omwana wa Yakobo na oYuda oIskariote, ola yali goji.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Nantele oYesu ahishile pandwemo nabho afume hwigamba na hwemelele papali ntebha. Idadi engosi eyasambelezewa bhakwe (walikuwa huko, pamoja naidadi kubwa ya watu kutoka Uyahudi na Yerusalemu, na kutoka pwani ya Tiro na Sidoni.)
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Na bhala bhabhalebhile ni mpepo embibhi. Bhaponizye.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Shila omo bhabhali pibhongano arenjele hu palamasye afwatanaje nguvu ezyaponye zyali zifuma mhati yakwe na aponizye bhonti.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Esho wabhenya amnyiziwa bhakwe, na yanje, “Msayilwe amwe mwemli bhapene, afwatanaje umwene owa NGOLOBHE wenyu.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Msayilwe amwe mwemli nenzala eshi, afwanaje mwakuta msayilwe mwemlila eshi. Afwanaje mwayiseha.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Msayilwe amwe ambao abhantu na yibhavitwa na bhahagule na bhalongonye amwe aje mlibhabhibhi kwajili ya omwana wa Adamu.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Shanji katika isiku elyo na rushe rushe nashe afwatanaje lyoli mwayibha ne thawabu egosi amwanya, afwanaje aise bhabho bhabhabhombeye shesho akuwa.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Lelo hele amwe mwemli bhatakili! Afwatanaje mmalishe ahweje ensombo zyenyu.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Aheli amwe mwemkute eshi! afwanaje mwayilola enzala hwitagalila. Aheli amwe mwemseha eshi! Afwanaje mwayizonda naline hwitagalila.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Aheli amwe, na mwasombwa nabhantu wonti! Afwanaje aYise bhabho bhabhabhombeye akuwa abhilenka shesha.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Lelo eyanga hwilimwe amwe mwemn tejelezya, bhagani abhibhi bhenyu na bhabhombele aminza bhabhavitwa.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Bhasayilaji bhala bhabhaswita amwena bhalabhilaji bhala bhabhabonela.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Hwamwahale ola yahukhoma imbuguzi limo, ugalusizyaje elyabhele. Neshe omntu ahufyola igolole lyaho opanje nelyabhele.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Opanje shila ya hulabha. Neshe omntu nkahufyola ahantu ambaho hahuliwe uganje alabha aje awezyezye.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Nenshe samsongwa abhantu aje sabhabhabhombele, namwe mubhombaje shesho.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Nkashe mubhaganaabhantu bhabhaibhaga na amwe tu, esho ihawobu shi hwilimwe? Afwanaje hata bhabhibhi bhabha gana bhala bhabhagana.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Nkashile mubhabhombela bhala bhabhabhombela amwe aminza esho abhabhe thawabu nshi hwilimwe? Afwanaje hata bhabhibhi bhabhombashesho.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Nkashile mkhopezya evintu hwabhantu ambabho mpambamala aje bhanza abhawezyezye, eyo thawabu ushi hwilimwe? Hata bhabhibhi bhabhakhopela abhibhi, na bhapambamala ahwejelele kiasi shesho nantele.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Lelo bhagani abhibhi bhenyu na bhabhombele aminza. Bhakhopelaji mgaje ahogepe ahusu awezyewe, na ethawabu yenyu yayibha ngosi. Mwaibha bhana abha yalimwanya afwanaje, umwahale yoyo mwinza hwabhantu bhasebhali nesombe.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Bhanji no lusajilo, neshe oYise hwenyu shali no lusajilo.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Mganje alonje, namwe semwayilongwa. Mgajerani, namwe semwayilaniwa. Sajilaji, namwe mwajisajilwa.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Bhapanji abhanje, namwe mwaipewa. Ekias eshe pyana - shashidinyiliwe, na tabhetabha na hwitishe hwitishe - mmafugamo genyu. Afwanaje eshi pimo sheshonti shamtumila, apimile shesho shayitumiha abhapimile amwe.”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Antele wabhabhola ofano. “Aje omntu yali shinsinzilu agalongozya ohwenje yali shinsinzilu? Nkashile bhabhombile esho, bas wonti bhaga dumbushila, mwilende?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Yasambelela sabha gosi ashile ya bhasambelezya, lelo shila mntu nkawasambelewa shinza abhaneshe osambelezi wakwe.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Yenu bas nkabhenye ahantu hahali mhati mwiliso elya holo waho, na ahantu hali mhati ya mwiliso lyaho sohwenya?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Obhahubhole hwele oholo waho, 'Holo, ehulabha enefwe ahantu hahali mhati yeliso lyaho,'nawe sohwenya aantu hahali mwiliso lyaho wewe? Olinafiki awe! Ahwande oyefwe ahantu mwiliso awe, ndipo nkobhalole shinza ahwefwe ahantu mwiliso elya holo waho.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Afwanaje nalimo ikwi ilinza lyalipa amadonda amabhibhi, antele nalimo ikwi ibhibhi lyalipapa amadondo aminza.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Afwanaje shila likwi limanyiha humadondo gakwe. Afwanaje abhantu sebhayabhila etini afume mumivwa, antele sebhayabhila ezabibu afume mmichongoma.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Omntu omwinza alishanga eshinza humwoyo gwakwe afumya gagaliminza, na omntu obhibhi alishanga eshibhibhi humwoyo gwakwe gafuma gagali mabhibhi. Afwanaje ilomu lyakwe liyanga gala gagamemile humwoyo gwakwe.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 Yenu mnkwizya,'GOSI, GOSI', antele semgabhomba gala gegyanga?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Shilo mntu yahwenza hwiline na zyovwe enongwa zyane na bhombele embombo embabhalanje ejinsi shahweli.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Alengana no mntu yazenga enyumba yakwe, omwahale abana pansi, tee nazenje omsingi owenyumba pamwanya eyemwala imara. Amakoshi nagahenzele, na majenje agemenze gaikhomile enyumba, lelo segayizizye afwanaje yaze dwilwe shinza.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Lelo yayonti yahwovwa enongwa zyane sazitii; ofwano gwakwe yayola omntu yozenga enyumba pamwanya ma masanga pasepaliomsingi, amakoshi nagahishile humaha, enyumba ela yaseadilwe yonti.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
