Псалтирь 144
1 Давида. Против Голиафа. Благословен Господь, твердыня моя, научающий руки мои битве и персты мои брани,
Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
2 милость моя и ограждение мое, прибежище мое и Избавитель мой, щит мой, - и я на Него уповаю; Он подчиняет мне народ мой.
Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 Господи! что есть человек, что Ты знаешь о нем, и сын человеческий, что обращаешь на него внимание?
Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 Человек подобен дуновению; дни его - как уклоняющаяся тень.
Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Господи! Приклони небеса Твои и сойди; коснись гор, и воздымятся;
Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 блесни молниею и рассей их; пусти стрелы Твои и расстрой их;
Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 простри с высоты руку Твою, избавь меня и спаси меня от вод многих, от руки сынов иноплеменных,
Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 которых уста говорят суетное и которых десница - десница лжи.
Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
9 Боже! новую песнь воспою Тебе, на десятиструнной псалтири воспою Тебе,
Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
10 дарующему спасение царям и избавляющему Давида, раба Твоего, от лютого меча.
Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Избавь меня и спаси меня от руки сынов иноплеменных, которых уста говорят суетное и которых десница - десница лжи.
Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 Да будут сыновья наши, как разросшиеся растения в их молодости; дочери наши - как искусно изваянные столпы в чертогах.
Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 Да будут житницы наши полны, обильны всяким хлебом; да плодятся овцы наши тысячами и тьмами на пажитях наших;
Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 да будут волы наши тучны; да не будет ни расхищения, ни пропажи, ни воплей на улицах наших.
Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 Блажен народ, у которого это есть. Блажен народ, у которого Господь есть Бог.
Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
