Притчи 20

1 Вино - глумливо, сикера - буйна; и всякий, увлекающийся ими, неразумен.

Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

2 Гроза царя - как бы рев льва: кто раздражает его, тот грешит против самого себя.

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

3 Честь для человека - отстать от ссоры; а всякий глупец задорен.

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

4 Ленивец зимою не пашет: поищет летом - и нет ничего.

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

5 Помыслы в сердце человека - глубокие воды, но человек разумный вычерпывает их.

Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

6 Многие хвалят человека за милосердие, но правдивого человека кто находит?

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

7 Праведник ходит в своей непорочности: блаженны дети его после него!

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

8 Царь, сидящий на престоле суда, разгоняет очами своими все злое.

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

9 Кто может сказать: “Я очистил мое сердце, я чист от греха моего?”

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 Неодинаковые весы, неодинаковая мера, то и другое мерзость пред Господом.

Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 Можно узнать даже отрока по занятиям его, чисто ли и правильно ли будет поведение его.

Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12 Ухо слышащее и глаз видящий - и то и другое создал Господь.

Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 Не люби спать, чтобы тебе не обеднеть; держи открытыми глаза твои, и будешь досыта есть хлеб.

Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

14 “Дурно, дурно”, говорит покупатель, а когда отойдет, хвалится.

Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 Есть золото и много жемчуга, но драгоценная утварь - уста разумные.

Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

16 Возьми платье его, так как он поручился за чужого; и за стороннего возьми от него залог.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

17 Сладок для человека хлеб, приобретенный неправдою; но после рот его наполнится дресвою.

Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 Предприятия получают твердость чрез совещание, и по совещании веди войну.

Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

19 Кто ходит переносчиком, тот открывает тайну; и кто широко раскрывает рот, с тем не сообщайся.

Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 Кто злословит отца своего и свою мать, того светильник погаснет среди глубокой тьмы.

Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 Наследство, поспешно захваченное вначале, не благословится впоследствии.

На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 Не говори: “Я отплачу за зло”; предоставь Господу, и Он сохранит тебя.

Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

23 Мерзость пред Господом неодинаковые гири, и неверные весы - не добро.

Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

24 От Господа направляются шаги человека; человеку же как узнать путь свой?

Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 Сеть для человека - поспешно давать обет, и после обета обдумывать.

Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

26 Мудрый царь вывеет нечестивых и обратит на них колесо.

Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

27 Светильник Господень - дух человека, испытывающий все глубины сердца.

Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 Милость и истина охраняют царя, и милостью он поддерживает престол свой.

Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 Слава юношей - сила их, а украшение стариков - седина.

Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

30 Раны от побоев врачевство против зла, и удары, проникающие во внутренности чрева.

Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.