< Иов 39 >

1 Знаешь ли ты время, когда рождаются дикие козы на скалах, и замечал ли роды ланей?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 можешь ли расчислить месяцы беременности их? и знаешь ли время родов их?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Они изгибаются, рождая детей своих, выбрасывая свои ноши;
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 дети их приходят в силу, растут на поле, уходят и не возвращаются к ним.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Кто пустил дикого осла на свободу, и кто разрешил узы онагру,
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 которому степь Я назначил домом и солончаки - жилищем?
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Он посмевается городскому многолюдству и не слышит криков погонщика,
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 по горам ищет себе пищи и гоняется за всякою зеленью.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Захочет ли единорог служить тебе и переночует ли у яслей твоих?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Можешь ли веревкою привязать единорога к борозде, и станет ли он боронить за тобою поле?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Понадеешься ли на него, потому что у него сила велика, и предоставишь ли ему работу твою?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Поверишь ли ему, что он семена твои возвратит и сложит на гумно твое?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Ты ли дал красивые крылья павлину и перья и пух страусу?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Он оставляет яйца свои на земле, и на песке согревает их,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 и забывает, что нога может раздавить их и полевой зверь может растоптать их;
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 он жесток к детям своим, как бы не своим, и не опасается, что труд его будет напрасен;
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 потому что Бог не дал ему мудрости и не уделил ему смысла;
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 а когда поднимется на высоту, посмеивается коню и всаднику его.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Ты ли дал коню силу и облек шею его гривою?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Можешь ли ты испугать его, как саранчу? Храпение ноздрей его - ужас;
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 роет ногою землю и восхищается силою; идет навстречу оружию;
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 он смеется над опасностью и не робеет и не отворачивается от меча;
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 колчан звучит над ним, сверкает копье и дротик;
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 в порыве и ярости он глотает землю и не может стоять при звуке трубы;
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 при трубном звуке он издает голос: гу! гу! и издалека чует битву, громкие голоса вождей и крик.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Твоею ли мудростью летает ястреб и направляет крылья свои на полдень?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 По твоему ли слову возносится орел и устрояет на высоте гнездо свое?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Он живет на скале и ночует на зубце утесов и на местах неприступных;
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 оттуда высматривает себе пищу: глаза его смотрят далеко;
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 птенцы его пьют кровь, и где труп, там и он.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

< Иов 39 >