Иов 29

1 И продолжал Иов возвышенную речь свою и сказал:

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 о, если бы я был, как в прежние месяцы, как в те дни, когда Бог хранил меня,

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 когда светильник Его светил над головою моею, и я при свете Его ходил среди тьмы;

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 как был я во дни молодости моей, когда милость Божия была над шатром моим,

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 когда еще Вседержитель был со мною, и дети мои вокруг меня,

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 когда пути мои обливались молоком, и скала источала для меня ручьи елея!

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 когда я выходил к воротам города и на площади ставил седалище свое, -

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 юноши, увидев меня, прятались, а старцы вставали и стояли;

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 князья удерживались от речи и персты полагали на уста свои;

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 голос знатных умолкал, и язык их прилипал к гортани их.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Ухо, слышавшее меня, ублажало меня; око видевшее восхваляло меня,

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 потому что я спасал страдальца вопиющего и сироту беспомощного.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Благословение погибавшего приходило на меня, и сердцу вдовы доставлял я радость.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Я облекался в правду, и суд мой одевал меня, как мантия и увясло.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Я был глазами слепому и ногами хромому;

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 отцом был я для нищих и тяжбу, которой я не знал, разбирал внимательно.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Сокрушал я беззаконному челюсти и из зубов его исторгал похищенное.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 И говорил я: в гнезде моем скончаюсь, и дни мои будут многи, как песок;

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 корень мой открыт для воды, и роса ночует на ветвях моих;

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 слава моя не стареет, лук мой крепок в руке моей.

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Внимали мне и ожидали, и безмолвствовали при совете моем.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 После слов моих уже не рассуждали; речь моя капала на них.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 Ждали меня, как дождя, и, как дождю позднему, открывали уста свои.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 Бывало, улыбнусь им - они не верят; и света лица моего они не помрачали.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 Я назначал пути им и сидел во главе и жил как царь в кругу воинов, как утешитель плачущих.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.