Исход 15

1 Пою Господу, ибо Он высоко превознесся; коня и всадника его ввергнул в море.

Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

2 Господь крепость моя и слава моя, Он был мне спасением. Он Бог мой, и прославлю Его; Бог отца моего, и превознесу Его.

Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

3 Господь муж брани, Иегова имя Ему.

Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.

4 Колесницы фараона и войско его ввергнул Он в море, и избранные военачальники его потонули в Чермном море.

Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

5 Пучины покрыли их: они пошли в глубину, как камень.

Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

6 Десница Твоя, Господи, прославилась силою; десница Твоя, Господи, сразила врага.

Десницата Ти, Господи, се прослави в сила Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

7 Величием славы Твоей Ты низложил восставших против Тебя. Ты послал гнев Твой, и он попалил их, как солому.

С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

8 От дуновения Твоего расступились воды, влага стала, как стена, огустели пучины в сердце моря.

От духането на ноздрите Ти вадите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада, Бездните се сгъстиха всред морето.

9 Враг сказал: погонюсь, настигну, разделю добычу; насытится ими душа моя, обнажу меч мой, истребит их рука моя.

Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

10 Ты дунул духом Твоим, и покрыло их море: они погрузились, как свинец, в великих водах.

Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

11 Кто, как Ты, Господи, между богами? Кто, как Ты, величествен святостью, досточтим хвалами, Творец чудес?

Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

12 Ты простер десницу Твою: поглотила их земля.

Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.

13 Ты ведешь милостью Твоею народ сей, который Ты избавил, сопровождаешь силою Твоею в жилище святыни Твоей.

С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

14 Услышали народы и трепещут: ужас объял жителей Филистимских;

Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

15 тогда смутились князья Едомовы, трепет объял вождей Моавитских, уныли все жители Ханаана.

Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

16 Да нападет на них страх и ужас; от величия мышцы Твоей да онемеют они, как камень, доколе проходит народ Твой, Господи, доколе проходит сей народ, который Ты приобрел.

Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

17 Введи его и насади его на горе достояния Твоего, на месте, которое Ты соделал жилищем Себе, Господи, во святилище, которое создали руки Твои, Владыка!

Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

18 Господь будет царствовать вовеки и в вечность.

Господ ще царува до вечни векове.

19 Когда вошли кони фараона с колесницами его и с всадниками его в море, то Господь обратил на них воды морские, а сыны Израилевы прошли по суше среди моря.

Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето.

20 И взяла Мариам пророчица, сестра Ааронова, в руку свою тимпан, и вышли за нею все женщины с тимпанами и ликованием.

Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

21 И воспела Мариам пред ними: пойте Господу, ибо высоко превознесся Он, коня и всадника его ввергнул в море.

а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

22 И повел Моисей Израильтян от Чермного моря, и они вступили в пустыню Сур; и шли они три дня по пустыне и не находили воды.

Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намериха вода.

23 Пришли в Мерру - и не могли пить воды в Мерре, ибо она была горька, почему и наречено тому месту имя: Мерра.

После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера).

24 И возроптал народ на Моисея, говоря: что нам пить?

Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

25 Моисей возопил к Господу, и Господь показал ему дерево, и он бросил его в воду, и вода сделалась сладкою. Там Бог дал народу устав и закон и там испытывал его.

А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им положи повеление и наредба и там ги опита, като рече:

26 И сказал: если ты будешь слушаться гласа Господа, Бога твоего, и делать угодное пред очами Его, и внимать заповедям Его, и соблюдать все уставы Его, то не наведу на тебя ни одной из болезней, которые навел Я на Египет, ибо Я Господь Бог твой, целитель твой.

Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27 И пришли в Елим; там было двенадцать источников воды и семьдесят финиковых дерев, и расположились там станом при водах.

После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.