< Деяния 4 >

1 Когда они говорили к народу, к ним приступили священники и начальники стражи при храме и саддукеи,
И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,
2 досадуя на то, что они учат народ и проповедуют в Иисусе воскресение из мертвых;
възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.
3 и наложили на них руки и отдали их под стражу до утра; ибо уже был вечер.
И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.
4 Многие же из слушавших слово уверовали; и было число таковых людей около пяти тысяч.
А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
5 На другой день собрались в Иерусалим начальники их, и старейшины, и книжники,
И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;
6 и Анна первосвященник, и Каиафа, и Иоанн, и Александр, и прочие из рода первосвященнического;
и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.
7 и, поставив их посреди, спрашивали: какою силою или каким именем вы сделали это?
И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?
8 Тогда Петр, исполнившись Духа Святаго, сказал им: начальники народа и старейшины Израильские!
Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,
9 Если от нас сегодня требуют ответа в благодеянии человеку немощному, как он исцелен,
ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
10 то да будет известно всем вам и всему народу Израильскому, что именем Иисуса Христа Назорея, Которого вы распяли, Которого Бог воскресил из мертвых, Им поставлен он перед вами здрав.
да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
11 Он есть камень, пренебреженный вами зиждущими, но сделавшийся главою угла, и нет ни в ком ином спасения,
Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12 ибо нет другого имени под небом, данного человекам, которым надлежало бы нам спастись.
И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 Видя смелость Петра и Иоанна и приметив, что они люди некнижные и простые, они удивлялись, между тем узнавали их, что они были с Иисусом;
А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14 видя же исцеленного человека, стоящего с ними, ничего не могли сказать вопреки.
А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15 И, приказав им выйти вон из синедриона, рассуждали между собою,
Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16 говоря: что нам делать с этими людьми? Ибо всем, живущим в Иерусалиме, известно, что ими сделано явное чудо, и мы не можем отвергнуть сего;
Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.
17 но, чтобы более не разгласилось это в народе, с угрозою запретим им, чтобы не говорили об сем никому из людей.
Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18 И, призвав их, приказали им отнюдь не говорить и не учить о имени Иисуса.
прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.
19 Но Петр и Иоанн сказали им в ответ: судите, справедливо ли пред Богом слушать вас более, нежели Бога?
А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;
20 Мы не можем не говорить того, что видели и слышали.
Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 Они же, пригрозив, отпустили их, не находя возможности наказать их, по причине народа; потому что все прославляли Бога за происшедшее.
А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.
22 Ибо лет более сорока было тому человеку, над которым сделалось сие чудо исцеления.
Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 Быв отпущены, они пришли к своим и пересказали, что говорили им первосвященники и старейшины.
И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24 Они же, выслушав, единодушно возвысили голос к Богу и сказали: Владыко Боже, сотворивший небо, и землю, и море, и все, что в них!
А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,
25 Ты устами отца нашего Давида, раба Твоего, сказал Духом Святым: что мятутся язычники и народы замышляют тщетное?
ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?
26 Восстали цари земные, и князья собрались вместе на Господа и на Христа Его.
Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".
27 Ибо поистине собрались в городе сем на Святаго Сына Твоего Иисуса, помазанного Тобою, Ирод и Понтий Пилат с язычниками и народом Израильским,
Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,
28 чтобы сделать то, чему быть предопределила рука Твоя и совет Твой.
за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.
29 И ныне, Господи, воззри на угрозы их и дай рабам Твоим со всею смелостью говорить слово Твое,
И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.
30 тогда как Ты простираешь руку Твою на исцеления и на соделание знамений и чудес именем Святаго Сына Твоего Иисуса.
докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.
31 И, по молитве их, поколебалось место, где они были собраны, и исполнились все Духа Святаго, и говорили слово Божие с дерзновением.
И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32 У множества же уверовавших было одно сердце и одна душа; и никто ничего из имения своего не называл своим, но все у них было общее.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33 Апостолы же с великою силою свидетельствовали о воскресении Господа Иисуса Христа; и великая благодать была на всех их.
И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34 Не было между ними никого нуждающегося; ибо все, которые владели землями или домами, продавая их, приносили цену проданного
Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35 и полагали к ногам Апостолов; и каждому давалось, в чем кто имел нужду.
и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
36 Так Иосия, прозванный от Апостолов Варнавою, что значит сын утешения, левит, родом Кипрянин,
Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,
37 у которого была своя земля, продав ее, принес деньги и положил к ногам Апостолов.
като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

< Деяния 4 >