Luka 6
1 Una sămbătă Isusu triča pisti pijană d gruv. Učenikurlje aluj rupja gruv, š la trljit ku mănilje š la mănkat.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 A njeki farizeji azăs: “Dăče prekršăc zakonu alu Mojsije ku aja če rupjec gruvu ăn sămbătă?”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Isusu lja odgovorit: “Dali voj nas čitit ăn Svăntă pismă ča fukut David, argatu alu Dimizov, kănd aflămăzăt jel š ălja karje afost ku jel?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Dali na auntrat ăn šator undje Dimizov s poštujaštje, jel amănkat dă mălaju karje posvitit š adat alu ălja karje afost ku jel? Dali nu zăče zakonu alu nostru k mălajusta nu kutjază s mălănčje nimilja činje nuje popă?”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Atunča Isusu lja zăs asta: “Jo, Bijatu alu Omuluj, am autoritet p sămbătă!”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Alta sămbătă Isusu auntrat ăn sinagogă s ănvacă. Afost ănklo om karje na putut s koristjaskă măna dirjaptă.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Učitelji d zakonu alu Mojsije š farizeji avrut s l optužaskă p Isusu k aprekršăt unu zakon alor. Daja pomatrja p Isusu s vjadă dal vrja ăn sămbătă s likujaskă.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 A Isusu aštijut găndjala alor pa zăče alu om karje arje mănă karje nu puatje s koristjaskă: “Skual š stăj aiča la intja alu toc!” Jel sa skulat š astat ănklo.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Atunča Isusu zăče: “S vu ăntrjeb: Dopustjaštje zakonu alu Mojsije s s fakă ăn sămbătă binje, ili rov? S spasaskă životu, ili s l uništjaskă?”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Sa ujtat p toc ăn sinagogă š atunča zăče alu omuluj: “Ătiđje măna!” Jel afukut aša š măna sa likujit.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Atunča farizeji š učitelji d zakon alu Mojsije sa nikăžăt, š ančiput s dogovorjaskă če s fakă păntruv Isusu.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Ăn zuviljalja Isusu apljikat p djal s ruađje š provodit nuaptja ku ruguala la Dimizov.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Kănd avinjit alta zuva, akimat la jel p učenikurlje š ăntră jej akuljes duavăsprjače d lumje, karje lja odredit d apostolurj.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Afost Šimun, karje Isusu la kimat Petar, Andrija, fratilje alu Petar, Jakov, Ivan, Filip, Bartolomej,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matej, Toma, Jakov, kupilu alu Alfej, Šimun karje avut nadimaku Domoljub,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Juda, kupilu alu Jakov, š Juda Iškariot, karje maj ănklo izdajit p Isusu.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Isusu sa dat ăn zos dăpă djal ku apostoli š astat p ravnică. Ănklo aštiptat mulc alturj učenikurj aluj š mulc narod d trg Jeruzalem š d tot pămăntu alu Židovilor, š d regija pănglă apă undje irja trgurj Tir š Sidon p sjever.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Avinjit toc s puje urjajke la Isusu š s lji likujaskă tuată buala. S likuja š ălja karje lja mučit sufljeti alji rovj.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Tuată lumje la akătat s l dotaknjaskă daja činje l dotaknja snaga ajiša dăn jel š lji likuja.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Atunča Isusu sa ujtat p učenikurj š zăče: “Nurukošj ištjec voj karje ištjec sărač k voj ištjec uključic ăn cara alu Dimizov!
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Nurukošj ištjec voj karje ištjec flămănž k voj osă fic narinic! Nurukošj ištjec voj karje akuma plănđec k voj osă vu radujic!
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Nurukošj ištjec voj kănd lumja vu mrzaštje š kănd p voj isključaštje š vu vridjaštje š vu zăče k ištjec rovj daja če ištjec učenikurlje alji mjej, alu Bijatu alu Omuluj!
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Raduicăvă voj ăn zuvaja š săric d radost k istina je nagrada avuastră marje je p čerj, k jej karje vu maltetirjaštje sămănca je alu ălja karje d mult maltetirja p prorokurlje!”
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 “Ali grjev vuavă, lumja karje bugată, k već asprimit utjšala avuastră!
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Grjev vuavă karje ištjec narinic, k osă fic flămănž! Grjev vuavă karje akuma vu radujic, k osă tugujic š s plănđec!
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Grjev vuavă kănd p voj tuată lumja uhvaljaštje, k jej karje uhvalja p voj sămănca je alu ălja karje uhvalja d mult d prorokurlje alji mičinoš.”
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 “A jo vu zăk, vuavă karje punjec urjajke: Vrjec p dušmanji alji voštri. Binje fičec alu lumjej karje vu mrzaštje.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Kătăc dăla Dimizov s fakă binje alu ălja karje vu blastămă. Rugăcăvă d ălja karje p voj maltetirjaštje.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Alu ăla karje t luvjaštje p una falkă tinđje š altă, š alu ăla karje c ja ancuku dopustjaštje s c ja š kămaša.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Ali dăj alu tot ăla karje dăla tinje kată, a dăla ăla karje dăla tinje fură nu kăta s ăntuarkă.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Fičec alu lumjej isto če vrjec jej vuavă s fakă.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Akă vrjec samo p ălja karje p voj vrja, nu zaslužăc nagradă. Š lumja karje rovj vrja p ălja karje vrja p jej.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Isto aša akă fičec binje samo alu ălja karje fače vuavă binje, nu zaslužăc nagradă. Š lumja karje rovj fače isto aja.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Akă pozajmic samo alu ălja karje puatje s vu ăntuarkă ăndrăt, nu zaslužăc nagradă. Š lumja karje rovj pozajmjaštje alu lumjej karje rovj s s ăntuarkă ăndrăt.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Njego, vrjec isto p dušmani alji voštri. Fičec binje alor š pozajmic alu ălja karje nu puatje s vu ăntuarkă ăndrăt. Akă aja fičec, osă primic marje nagradă š osă fic kašă Maj marje Dimizov karje bun kătri lumje karje nu zahvaljaštje š karje je rovj.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Fic bunj kătri tuată lumje kum Tata alu vostru ăn čerj jaštje bun kătri tuată lumje.”
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 “Nu sudic š nusă fic sudic. Nu optužăc š nusă fic optužăc. Oprostic š osă vu fije oprostit.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Dăc š Dimizov osă vu dja. Jel osă vu tuarnă marje količină ăn puală, ka omu bun karje punjaštje găvanu aluj d gruv aša če nabijaštje š potresaštje gruvu pănd god nu s napunjaštje, š nastavjaštje s dodajaskă još maj mult pănd gruvu nu s prelijaštje. K kum miric alu alcilor, aša Dimizov osă mirjaskă š vuavă.”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Isusu azăs alor š još una vorbă: “Dali puatje vorbu s adukă p vorbu? Nu puatje, k amiždoj osă kadă ăn rupă.
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Učeniku nuje maj marje d učitelju aluj. Ali tot učeniku p karje učitelju la ănvăcat tot če štije, osă fije kašă učitelju aluj.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Dăče tujc la aškja ăn vojk alu altuluj, a nu vjez ljemnu ăn vojk alu tov?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Dăče zăč alu altuluj: ‘Omulje, s c skot aškja dăn vojku alu tov’, a săngur ăn vojk nu vjez ljemnu? Ku duavă licje! Skuatje majdată ljemnu dăn vojku alu tov pa atunča osă vjez kum s skoc aškja dăn vojku alu altuluj.”
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 “Ljemnu alu bun nu puatje s rudjaskă plodu karje nuje bun, nič ljemnu karje nuje bun nu puatje s rudjaskă plodu alu bun.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Tot ljemnu s kunaštje p plod. Dăn mărčinj nu sa dună smokva nit strugurlje.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Isto aša bun omu rubjaštje bunje vorbje k je inima aluj bună, a omu rov rubjaštje ruavje vorbje k je inima aluj ruavă. Aja če omu rubjaštje arată d karje jel inima arje.”
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 “Če mikimăc, ‘Domnu, Domnu!’, a nu fičec aja če zăk?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Ăla karje vinje la minje š auzăt vorbilje alji mjalje š fače aja če zăk
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 je kašă omu karje fače kasa š surpa adănkă rupă š postavit temelju p buluvan. A kănd avinja poplava, š kănd apa navalit p kasă, nu puatje s miškă daja če binje făkută.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Ali ăla karje auzăt vorbilje alji mjalje š nu fače aja če zăk je kašă omu karje fače kasa p pămănt frzdă temelj. Kănd apa navalit p kasă majdată sa duburăt š irja skroz uništită.”
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
