Luka 14

1 Ăn una sămbătă Isusu avinjit ăn kasa la unu vođe alu farizejulor s mălănče. Toc karje afost ăn kasă s ujta s vjadă če Isusu osă fakă.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 Jakă, la intja alu Isusuluj irja njeki om karje avut apă ăn jel.

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 Isusu antribat p farizeji š p učitelji alu zakonu alu Mojsije: “Dopustjaštje zakonu s s likujaskă ăn sămbătă ili nu?”

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 Jej atikut. Š Isusu apus măna p omu karje bulnav, la likujit š ja zăs: “Poc s plječ.”

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 A alor azăs: “Akă bijatu alu vostru ili volu kadje ăn puc ăn sămbătă, dal nusă l skutjec? Sigurno odma osă l skutjec, š akă je sămbătă!”

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 Jej na vut p aja če s zăkă.

И не можаха да отговорят на това.

7 Pănd Isusu afost ačija, avizut k gostjamja d jej avrut s kuljađje maj bunj lokurj la domačin. Daja Isusu lja spus asta vorbă:

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 “Kănd njeko t kjamă la nută, nu la maj bun lok la gozbă. Če akă je kimat njeko maj važniji d tinje?

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 Ăla karje ta kimat p tinje š p jel osă vije s c zăkă: ‘Skual š las loku alu omusta!’ Atunča mora s t skolj š s plječ la zadnji lok š osă fi sramotit.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 Kănd t njeko kjamă nu la maj bun lok la gozbă, njego ja zadnji lok. Atunča kănd ăla karje ta kimat t vidja, osă vije s c zăkă cije: ‘Ortakulje, vină š šăz la maj bun lok.’ Aša osă primještj čast la tuată lumja karje je la gozbă.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 Činje p jel săngur adrikă, osă fije ponizăt, a ăla karje săngur p jel ponizaštje osă fije adrikat.”

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 Atunča Isusu azăs alu farizeju p karje la kimat: “Kănd kjem p gostjamja la ručak ili la vičeră, nu kima samo p ortači alji tej, p fracă, p familija nič komšiji alji bugac, k š jej p tinje osă kjamă š aša c ăntuarčje zajamu.

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 Njego kănd fač gozbă kjamă š p lumja karje je sărač, invalidj, p ălja karje nu puatje s umblje š p lumja vuarbă

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 karje nu puatje s t kjamje la gozbă s c ăntuarkă zajamu. Atunča osă fi zaista blagoslovit, k Dimizov osă c ăntuarkă zajamu, la zuvă karje vinje s uskrisnjaskă toc pravedni lumje dăla morc.”

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 Kănd unu dăla alcă gostjamje karje afost la astal ku Isusu auzăt kum Isusu asta arubit, jel azăs: “Blago alu tot ăla karje osă mălănčj la gozbă ăn cara alu Dimizov!”

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 Isusu ja zăs: “Njeki om afukut marje gozbă š akimat p mulc lumje.

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 Kănd vičera afost sprimită, atrimjes p argatu aluj s zăkă alu gostjamje p karje akimat: ‘Tot je gata. Vinjic!’

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 Ali tot ăla ančiput s zăkă k nu puatje s vije. Unu azăs alu argatuluj: ‘Amkumprat njeka njivă š mora s pljek jar s m ujt. Mărog d tinje, oprostjaštjem.’

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Altu azăs alu argatuluj: ‘Amkumprat činč parurj d volurj š pljek s vjed kum orjaštje. Mărog d tinje, oprostjaštjem.’

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 Aldă trje azăs alu argatuluj: ‘Akuma ma surat, š daja nu pot s viuv.’

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 Argatu sa tors š arubit alu gospodaru aluj aja če jej azăs. Gospodaru p aja sa nikăžăt š azăs alu argatuluj: ‘Fuđ odma p larđj š p uskje ulic ăn tot trgu š duj aiča p sărači š p invalidj, p lumja vuarbă, š p ălja karje nu puatje s umblje.’

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 Kănd aša afukut, argatu azăs: ‘Gospodarulje, amfukut aja če zapovjedit tu š jaštje još lok.’

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 Azăs gospodaru alu argatu aluj: ‘Fuđ afar dăn trg š kată p drumurj š p stazje š natirjaštilje s vije s m napunjaskă kasa.

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 Istina je ničunu d ălja prvi p karje akimat nusă mălănk nimika d gozba amja!’”

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 Pănd Isusu anastavit drumu aluj ăn Jeruzalem, la sljedit jako multă lumje. Isusu sa okrinit š azăs alor:

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 “Akă njeko vrja s m sljedjaskă, nu puatje s fije učeniku alu mjov akă vrja bilo p činje maj mult njego p minje. Ăn usporedbă ku ljubavu aluj kătri minje, jel mora s mrzaskă š p tatusov, p mumusa, p mujarja, p kupi, š p fracă, p surorilje, čak š p životu aluj.

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 Činje nu ja kruča aluj š nu pljakă dăpă minje, nu puatje s fije učeniku alu mjov.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 Akă njeko dăla voj vrja s sagradještj kulă, nusă šăz prvo š s procinještj kăt kuštjaštje s vjadă arje dăstul banj s u završaskă?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 Inače možda osă c nistanjaskă banj dăpă aja če završăštj samo temelju, a atunča toc karje aja vjadje osă rădă d tinje.

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 Osă zăkă: ‘Ăsta om ančiput s gradjaskă, a na putut s završaskă!’

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 Isto aša, dal vrja bilo karje car s krinjaskă ăn rat ku altu car, akă na găndit dal puatje s pobidjaskă? Dal prvo nusă s sastajaskă ku savjetnici aluj š s rubjaskă ku jel dal puatje ku aluj zjače mij d vuastje s savladjaskă p ăla karje p jel vinje ku duavăzăč mij d vuastje?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 A akă shvatjaštje k nusă puată s pobidjaskă p altu car, osă trimjată p poslanikurlje la dušmanu aluj pănd je još maj dăpartje. Osă ăntrjabje p altu car če vrja dăla jel s puată s fije miru ăntră jej.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 Isto aša, găndic d cjenă s m sljedic. Nimilja dăla voj nu puatje s fije učeniku alu mjov, akă nu lasă tot če arje.

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 Ălja karje je uistinu učenikurlje alji mjej je kašă sarja. Sarja je bună, ali akă apurdut okusu, če osă fač jar s fije bună?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 Sarja karje apurdut okusu aluj s izbacaštje. Aja nuje bun d pămănt, a nuje bun čak š d hrpă d biljigarj. Toc činje arje urjekj s audă, trjebje s puje urjajke š s razumjaskă!”

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!