Лукастар 6
1 Екхвар дэ суббота джялас Исусо сиклярнэнца маляґа, а сиклярнэ сщинэнас див, розкхосэнас вастэнца тай ханас ворзо.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Койсавэ фарисеендар пхэндэ Лэсти: — Сости тумэ терэн кода, со нащи тэ терэ дэ суббота?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Исусо пхэнда лэнди: — Тумэ со, на динэнас, со терда Давидо, кала вов тай лэхкэрэ мануша ачиле бокхалэ?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Вов заджиля дэ Дэвликуно Цэр, лиля мандро, свэнтисардо Дэвлэсти. Вов еджино лэ халя тай дэня пэхкэрэ манушэнди. А кодэва мандро нащи никасти сля тэ ха, кици рашаенди.
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Тунчи Исусо пхэнда лэнди: — Чяво Манушыкано исин субботакоро Хулай.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Дэ авэр суббота Исусо заджиля дэ синагога тай ачиля тэ сиклярэ. Котэ сля екх мануш, савэстэ чячё васт сля шуко.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Сиклимаря пав Упхэнима тай фарисея дыкхэнас пала Исусо, чи састярэла Вов дэ суббота, соб тэ дошарэ Лэ.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Нэ Вов джянэлас лэнгоро гындо тай пхэнда манушэсти шукэ вастэґа: — Вщи тай выджя машкар! Мануш подлиляпэ тай ачиля машкар.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Тунчи Исусо пхэнда лэнди: — Пхучяв тумэн: трэбуни дэ суббота тэ терэ лачимо чи бибахт? Тэ фирисарэ води чи тэ мулярэ?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Тунчи Вов подыкхля пэ всавэрэн тай пхэнда манушэсти: — Процырдэ тиро васт! Вов стерда кади, и васт ачиля састо.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Вонэ фартэ мижыле тай ачиле тэ дэдумэ екх екхэґа, со лэнди тэ терэ Исусоґа.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Дэ кодэлэн дивэн Исусо джиля пэ плай тэ мангэпэ тай мангляпэ Дэвлэсти котэ всавири рят.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Кала авиля диво, Исусо акхарда Пэхкэрэн сиклярнэн тай вытидэня лэндар дэшудуен, савэнди дэня лав «апостолуря»:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Симоно, савэ акхарэнас Пётро, лэхкоро пхрал Андреи, Иаково, Иоанно, Филиппо, Варфоломеи,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Матфеи, Фома, Иаково Алфеехкоро, Симоно, пэ савэ пхэнэнас «Зилото»,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Иуда Иаковохкоро тай Иуда Искариото, саво ачиля здымареґа.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Тунчи Исусо змукляпэ лэнца плаестар пэ маля. Паша Лэстэ стидэняпэ фартэ бут манушэн: Лэхкэрэ сиклярнэ, мануша всавиря Иудеятар тай Ерусалимостар, кади ж Тиростар тай Сидоностар, форонэндар, савэ ачен паша море.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Вонэ авиле тэ шунэ Лэхкэрэ лава тай тэ састярэпэ пэхкэрэ дукхэндар. Тай мануша, савэн марэнас нажужэ, састярэнаспэ.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Всавэрэ вонэ камле тэ лэпэ Исусостэ, колэсти со Лэстар выджялас бари зор тай састярэлас манушэн.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Тунчи Исусо подыкхля пэ Пэхкэрэн сиклярнэн тай пхэнда: — Бахталэ тумэ, чёрорэ! Тумаро исин Тхагаримо Дэвлэхкоро.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Бахталэ тумэ, бокхалэ акана! Тумэ авэна чялярдэ. Бахталэ, савэ ровэн акана! Тумэ авэна тэ лошавэ.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Бахталэ тумэ, кала мануша тумэн на камэна, кала авэна тэ вытрадэ тумэн, тэ кошэ тумаро лав, тэ пхэнэ пэ тумэн налаче лава пала Чявэ Манушыканэ.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Кадики ж теренас англунаренца и дада кадэлэ манушэнгэрэ! Лошавэн тунчи тай хукэн лошатар! Бари цимин потинэна тумэнди пэ упралима.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Нэ бида тумэнди, барвалэ! Тумэ катэ ужэ чялиле джювимаґа.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Бида тумэнди, чялэ! Тумэ авэна бокхалэ. Бида тумэнди, ко асалпэ акана! Тумэ авэна тэ ровэ и ваздэна типимо дэ грыжа.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Бида тумэнди, кала авэна тэ ашарэ тумэн всавэрэ мануша! Колэсти со лэнгэрэ дада кади ж ашарэнас хохавнэн англунарен.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Тумэнди, ко шунэн, Мэ пхэнав: камэн тумарэн врыжымашэн. Терэн лачимо кодэлэнди, ко тумэн на камэн.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Пхэнэн бахталэ лава кодэлэнди, савэ придэн тумэн мрая. Мангэн Дэвлэ пала кодэлэн, ко акошэл тумэн.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Ко дэла палма тут пав екх чямни, бандяр лэсти авэр. Ко залэл тутар упралуни їда, дэ лэсти тэ отлэ и гад тиро.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Всавэрэнди, ко мангэл тутэ, дэ. Кодэлэстар, ко отлэл тутар, на манг павпалэ.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Сар тумэ камэн, соб тумэнди тэ терэн мануша, кади и тумэ терэн лэнди.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Кала камэн кици кодэлэн, ко камэл тумэн, пала со тумэн тэ ашарэ? Кади ж мануша дэ бэзима камэн кодэлэн, ко лэн камэл.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Кала терэн лачимо кодэлэнди, ко тумэнди терэл лачимо, пала со тумэн тэ ашарэ? Мануша дэ бэзима кади ж терэн.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Кала дэн ловэ дэ вуджилима кодэлэнди, кастар думисарэн тэ лэ павпалэ, тунчи пала со тумэн тэ ашарэ? Мануша дэ бэзима кади ж залэн кодэлэнди, кастар думисарэн тэ лэ павпалэ.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Нэ тумэ камэн тумарэн врыжымашэн, терэн лачимо лэнди, залэн дэ вуджилима тай на дожутярэн, со тумэнди отдэна павпалэ. Тунчи бари цимин тумэнди потинэна. Тумэ авэна Барэдэрэхкэрэ чявэнца, колэсти со Вов терэл лачимо и налаченди, и мижэнди.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Сар ковло їло тумарэ Дадэстэ, кади тумэ ковлисарэн тумарэ їлэ манушэндэ.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 На сундисарэн, тай еджинэ на авэна сундисардэ. На дошарэн, тай тумэн на дошарэна. Эртисарэн, тай тумэнди авэла эртисардо.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Дэнтэ, и тумэнди дэлапэ. Дэлапэ дэ бэрг тумэнди пхэрдо, кади чувэлапэ, со авэла прытасавдо и авэла тэ вычувэпэ аври. Сар тумэ дэна, кади и тумэнди дэно авэла.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Тунчи Исусо пхэнда кацави дума: — Чи лиджяла коро корэ? Чи на пэрэна вонэ лэдуй?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Сиклярно на барэдэр сиклимарестар, нэ сар высиклёлапэ, авэла, сар сиклимари.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Со ту дыкхэх сулуморы дэ якха тирэ пхралэстэ, нэ дэ пэхкиря якха баро кашт на дыкхэх?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Сар пхэнэґа тирэ пхралэсти: «Пхрала, дэ, вылава сулуморы тиря якхатар!» — кала ту дэ пэхкиря якха баро кашт на дыкхэх? Домуенгоро, англал вылэ кашт тиря якхатар, тунчи мишто дыкхэґа, сар тэ вылэ сулуморы якхатар тирэ пхралэстэ.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Лачё кашт на анэл цэрно барило. А цэрно кашт на анэл лачё барило.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Пав барило уджянэлпэ кашт. На стидэн инжыро пусанэ рандендар, на стидэн виноградо пусанэ чярендар.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Лачё мануш вылэл лачимо мищимастар, саво исин лэстэ дэ їлэ. Налачё мануш вылэл пэхкэрэ їлэстар бибахт. Кода, со пхэрдо дэ їлэ, выджял чибатар манушэстэ.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 Со тумэ акхарэн Ман: «Рае! Рае!» — а на терэн, сар Мэ тумэнди пхэнав?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Мэ пхэнава тумэнди, пэ кастэ счувэлпэ мануш, саво авэл Мандэ, ашунэл, со Мэ пхэнав, и терэл кода.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Вов — сар кодэва мануш, саво выґанавда пхув ды барэн и ваздэня пэхкоро цэр пэ баруно фундаменто. Кала дэня пэ цэр баро пани лэнятар, вов на аравда цэр, колэсти со вов сля мишто стердо.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Мануш, саво шунэл Муро лав, нэ на джювэл пав лэ, счувэлпэ пэ манушэ, саво ваздэня цэр пэ пхуя. Тунчи дэня пэ цэр баро пани лэнятар, екхатар аравда кодэва цэр и фартэ розмарда лэ.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
