Лукастар 20
1 Екхвар, кала Исусо сиклярэлас манушэн дэ храмо и пхэнэлас Бахтало Лав, поджиле Лэстэ англунэ рашая тай сиклимаря пав Упхэнима їтханэ пхурэдэрэнца
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 и пхучле Лэстар: — Пхэн амэнди, савя зораґа Ту вса кода терэх? И ко дэня Тути кадыя зор?
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 Исусо пхэнда лэнди дэ отпхэнима: — Пхучява и Мэ тумэн, пхэнэн Манди:
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 катарь Иоанностэ зор тэ болдэ, упралимастар чи манушэндар?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 Тунчи вонэ дэдумане машкар пэстэ: — Кала пхэнаґа: «Упралимастар», — Вов пхучела: «Сости ж тумэ лэсти на патине?»
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 А кала пхэнаґа: «Манушэндар», — тунчи всавэрэ мануша марэна амэн барэнца, вонэ ж динэн, со Иоанно сля англунари.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 И пхэндэ: — Амэ на джянах, кастар.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 Исусо пхэнда лэнди: — Тунчи и Мэ на пхэнава тумэнди, савя зораґа терав вса откада.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 Тай пхэнда кацави дума: — Екх мануш выбарярда винограднико. Тунчи здэня лэ манушэнди пала ловэн, а еджино улагля пэ бут вряма.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 Кала поджиля вряма, бичалда лэндэ пэхкэрэ бутярнэ, соб тэ залэ котор виноградостар, саво стидэне. Нэ виноградаря дукхавдэ бутярнэ и отбичалдэ лэ павпалэ шушэ вастэнца.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 Хулай бичалда лэндэ аврэ бутярнэ, нэ вонэ мардэ лэ тай тэлярдэ лэхкири патив, и отбичалдэ шушэ вастэнца.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 Хулай бичалда лэндэ инте екхэ бутярнэ. Нэ виноградаря и кодэлэ домардэ и вычутэ аври.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Тунчи хулай пав винограднико пхэнда: «Со манди тэ терэ? Бичалава лэндэ мурэ камлэ чявэ, чи на ладжяна лэстар?»
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 Нэ виноградаря дыкхле чявэ и пхэндэ екх екхэсти: «Акэ кодэва, касти доросэлапэ всаворо хулаимо, муляраґа лэ, тунчи хулаимо доросэлапэ амэнди».
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 Тунчи вылиджялдэ чявэ аври виноградникостар тай мулярдэ лэ. И со терэла лэнца виноградникохкоро хулай?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Авэла тай мулярэла кадэлэн виноградарен, а винограднико отдэла аврэ манушэнди. Мануша, савэ шундэ Исусо, пхэндэ: — Тэ на авэл кади!
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 Исусо вздыкхля пэ лэн и пхучля: — Сар тэ полэ кода, со чиндо: «Бар, саво вычутэ кодэла, ко ваздэнас цэр, ачиля шэрутнэ барэґа дэ вэнгло»?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Ко тэлэдэла пэ кодэва бар, розмарэлапэ, а пэ кастэ кодэва бар пэрэла, розтасавэла лэ.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 Дэ кодыя вряма сиклимаря пав Упхэнима тай англунэ рашая полиле, со Исусо пала лэн розпхэнэлас, и камле екхатар тэ хутилэ Лэ, нэ дарэне манушэндар.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 Тунчи вонэ ачиле тэ дыкхэ пала Исусо и подбичалэнас Лэстэ манушэн, савэ поддыкхэнас пала Лэ и прытховэнаспэ пативалэ манушэнца, нэ родэнас, сар тэ астарэ Исусо пэ лавэн тай тэ здэ Лэ раенди и прыбэшлэсти Римостар.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 Вонэ пхучле Исусостар: — Сиклимари! Амэ джянах, со Ту пхэнэх тай сиклярэх пав чячима. И на дыкхэх пэ мо манушэсти, нэ сиклярэх манушэн чячюнэ Дэвлэхкэрэ дромэсти.
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 Чи мишто пав Упхэнима тэ потинэ налогуря императости, чи нат?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 Исусо полиля лэнгоро хрантимо тай пхэнда лэнди:
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 — Сикавэнтэ манди динарии: кахкоро муй исин вымардо пэр лэстэ и кахкоро катэ лав? Вонэ пхэндэ: — Императохкэрэ.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 Исусо пхэнда лэнди: — Тунчи отдэн императости императохкоро, а Дэвлэсти отдэн Дэвлэхкоро.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 Лэндэ на выджиля тэ схутилэ Исусо пэ лавэ англа манушэн. Вонэ дэнепэ дыво Лэхкэрэ лавэнди и заачиле мулком.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Тунчи авиле койсавэ саддукея. Вонэ на патянас, со мулэ отджювдёна, тай пхучле Исусостар:
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 — Сиклимари! Моисеи чинда амэнди, со, кала мэрэла мануш, кастэ сля ромни и на сля чяворэн, тунчи лэхкэрэ пхралэсти трэбуни тэ лэл боря паларом, соб тэ авэл пхралэстэ родо.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 Сля эфта пхралэн. Пхурэдэр лэндар лиля пэсти ромня, нэ тунчи муля, и чяворэн на сля лэндэ.
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 Кади ж и авэр пхрал.
И вторият и третият я взеха;
31 И трито пхрал лиля пэсти кадэла ромня, и кади ж всавэрэ эфта пхралэн. Всавэрэ пхрала помуле, и чяворэн лэндэ на сля.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 Тунчи муля и ромни.
А после умря и жената.
33 Кала мулэ отджювдёна, кахкири ромни кадыя манушни авэла? Вой жэ эфта молы паларом выджялас!
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 А касти вытэлэдэла патив тэ джювэ дэ авэр вако тай савэ отджювдёна мулэндар, кадэла мануша на лэн пэсти ромнен и паларом на выджян. (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 Вонэ на мэрэна, нэ исин сар ангелуря. Вонэ важ Дэвлэ чявэ и чея, колэсти со авэна ваздэнэ мулэндар.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 Ай кода, со мулэ отджювдён, сикавда Моисеи паша терново кашт, саво пхаболас, кала пхэнда Раести, со Вов — Дэвэл Авраамохкоро, Дэвэл Исаакохкоро тай Дэвэл Иаковохкоро.
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Вов — Дэвэл джювдэн, а на мулэн. Лэстэ всавэрэ исин джювдэ.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 Пэ кода койсавэ сиклимаря пав Упхэнима пхэндэ: — Сиклимари! Ту мишто пхэндан.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 И всавэрэ даранас тэ пхуче Исусостар дурэдэр.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 Тунчи Исусо пхучля лэндэ: — Сар пхэнэн, со Христосо исин Чяво Давидохкоро?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Кала еджино Давидо пхэнэл дэ лил «Псалмы»: «Пхэнда Рай Дэвэл мурэ Раести: Бэш пав чяче вастэ Мандар
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 ды кодыя вряма, сар Мэ чувава Тирэ врыжымашэн тала пурэн Тути».
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 Давидо акхарэл Лэ Раеґа. Сар Вов прыджялпэ Давидости чявэґа?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 И кала Исусо шундэ всавэрэ мануша, Вов пхэнда Пэхкэрэ сиклярнэнди:
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 — Даран сиклимарендар пав Упхэнима, савэнди чялёл тэ пхирэ дэ лунго їда и соб мануша тэ наисарэнпэ лэнца пэ форо. Дэ синагога и дэ цэрэн, курик лэн акхарэн, вонэ камэн тэ бэшэ пэ англуно тхан.
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 Вонэ залэн цэра джювлендар, савэндэ муле рома, и бут мангэнпэ кади, соб тэ дыкхэн лэн мануша. Лэн дожутярэл барэдэр сындо.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
