Luka 6
1 Ke jekh savato o Isus nakhlo maškaro điv. Lese sikade lije o điv, morde vastencar thaj xalje.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Nesave fariseja pučlje: “Sose ćeren kova so ni trubul ko savato pale Mojsijaso zakon?”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 O Isus vaćarda lenđe: “Ni li čitisaden ano Sveto lil so ćerda o David kana bokhajlo vov thaj i kola so sesa lesa?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Dija ano čher e Devleso thaj lija e mangre save sesa posvetime, save šajine te xan samo e sveštenikura. O David xalja thaj dija i kolenđe so sesa lesa.”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Tegani o Isus vaćarda lenđe: “Me, o Čhavo e manušeso, sem o gospodari e savatoso.”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Ko aver savato o Isus dija ani sinagoga thaj lija te sikavol. Gothe sasa jekh manuš kaso desno va sasa šuko.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 E učitelja tare Mojsijaso zakon thaj e fariseja dikhlje palo Isus, na li ko savato ka sastarol, te bi ćerena le banđe.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Al o Isus džanglja so von den gođi thaj vaćarda e manušese kaso va sasa šuko: “Ušti thaj ač akari ko maškar!” O manuš uštilo thaj ačhilo angle lende.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Tegani o Isus vaćarda lenđe: “Te pučav tumen: Ko savato li šaj ćerol pe šukar il bilačhe? Te aračhol pe o džuvdipe il te mudarol pe?”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Thaj dikhlja savoren so sesa gothe thaj vaćarda e manušese: “Pruži ćo va.” I vov pružisada po va thaj leso va sastilo.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 E fariseja thaj e učitelja tare Mojsijaso zakon pherdile bari holi thaj lije te vaćaren jekh averese so te ćeren e Isusesa.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Ane gola đivesa o Isus iklilo ko brego te molil pe e Devlese thaj sasa celo rat ano molipe e Devlesa.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Kana sasa đive, akharda pe sikaden, lendar birisada dešudujen thaj akharda len apostolura:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 e Simone kas akharda Petar, thaj lese phrale e Andrija, e Jakove thaj e Jovane, e Filipe thaj e Vartolomeje,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 e Mateja thaj e Toma, e Jakove e Alfejevese čhave thaj e Simone savo sasa Ziloto,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 e Juda e Jakoveso thaj e Juda e Iskariotskone, savo izdajisada le.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 O Isus ulilo taro brego pe Dešudujencar thaj ačhilo ko ravno than. Odori sesa but lese sikade thaj but manuša andari sa i Judeja, andaro Jerusalim, andare Tirska thaj Sidonska krajura thaj tare pašutne thana save si pašo more.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Von avile te šunen le thaj te sastardon tare piro nasvalipe. Sastardile i kola save sesa mučime tare bilačhe duxura.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Sa e manuša rodije te dolen pe po Isus, golese kaj lestar ikljola zor thaj sastardona savore.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 O Isus dikhlja ane pe sikade thaj vaćarda: “Blagoslovime sen tumen save sen čore, golese kaj tumaro si o Carstvo e Devleso.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Blagoslovime sen tumen save sen akana bokhale, golese kaj ka čaljon. Blagoslovime sen tumen save akana roven, golese kaj ka asan.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Blagoslovime sen kana e manuša mrzin tumen, čhuden tumen, ladžaren tumen thaj tumaro alav ni manđen thaj dičhen tumen sar bilačhen golese so pačan ane mande, ano Čhavo e manušeso.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Radujin tumen ane gova đive thaj čhelen, golese kaj bari si tumari plata ko nebo. Golese kaj gija ćerde e prorokurenđe i lenđe paradada.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Al jao tumenđe e barvalenđe, golese so već lijen tumari uteha.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Jao tumenđe save sen akana čale, golese so ka bokhavon. Jao tumenđe save akana asan, golese so ka tugujin thaj ka roven.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Jao tumenđe kana sa e manuša vaćaren šukar tumendar, golese kaj gija i lenđe paradada vaćarde šukar tare xoxavne prorokura!”
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 O Isus vadži vaćarda: “Al tumenđe save šunen man, vaćarav: Manđen tumare dušmanuren! Šukar ćeren kolenđe save mrzin tumen!
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Blagoslovin kolen save den tumen armaja! Molin tumen e Devlese kolenđe save bilačhe ćeren tumencar.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Kolese savo čalavol tut pi čham, iri thaj aver čham, kole savo manđol tutar o ogrtači, de le te lol i ćo gad.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 De svakone kova so rodol tutar, thaj te khoni khanči lija tutar, ma rode gova te iril tuće.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Gova so manđen te ćeren e manuša tumenđe, gova i tumen ćeren lenđe!
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Ako manđen samo kolen save tumen manđen, savi si tumari hvala? Golese kaj čak i e grešnikura manđen kolen save len manđen.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Thaj ako ćeren šukar samo kolenđe save tumenđe ćeren šukar, savi si tumari hvala? Golese kaj i e grešnikura ćeren gija.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Thaj ako den zajam kolenđe savendar ađućaren te irin o zajam, savi si tumari hvala? Golese kaj i e grešnikura e grešnikurenđe den zajam te len palem gaći.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Nego, manđen tumare dušmanuren thaj ćeren lenđe šukar! Den zajam te ni manđen khanči golese. Gija ka avol tumen bari plata thaj ka aven čhave e Najbare Devlese, golese kaj si vov šukar i e nezahvalnonenđe thaj e bilačhenđe.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Golese aven milosrdna sar so si tumaro Dad taro nebo milosrdno.”
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 O Isus vadži vaćarda: “Ma sudin thaj ni ka aven sudime. Ma osudin thaj ni ka aven osudime. Oprostin thaj ka avol oprostimo tumenđe.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Den thaj ka dol pe tumenđe. Pobari mera thaj popherdi ka dol pe tumenđe ane tumare vasta. Golese kaj, save merasa merin, gaći ka iril pe tumenđe.”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Thaj o Isus vaćarda lenđe paramič: “Šaj li o koro e kore te inđarol? Na li solduj ka peren ani rupa?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Nijekh sikado naj pobaro tare piro učitelji. Kana ka sikljol sa, ka avol sar piro učitelji.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Sose dičhe i treska ane ćire phralesi jakh, al o kaš ani ćiri jakh ni dičhe?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Sar šaj vaćare ćire phralese: ‘Phrala, ač te ikalav i treska andari ćiri jakh’, al o kaš ani ćiri jakh ni dičhe? Dujemujengo! Ikal angleder o kaš andari ćiri jakh, pa ka dičhe te ikale i treska andari ćire phralesi jakh.”
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 O Isus vadži vaćarda: “Golese kaj naj šukar kaš savo bijanol bilačho bijandipe, ni bilačho kaš savo bijanol šukar bijandipe.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Sa e kašta pindžardon pale lengo bijandipe. Golese kaj i smokve ni ćiden pe tare kangre thaj ni e drakha ni ćiden pe tari kupina.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 E šukare manuše isi šukar ano ilo, i gija, lestar ikljol šukar. Thaj bilačho manuš andare piro ilo ikalol bilačhipe, golese kaj andaro muj leso ikljol kova sosa si pherdo leso ilo.”
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 O Isus vadži vaćarda: “Sose akharen man: ‘Gospode! Gospode!’, a ni ćeren kova so vaćarav tumenđe?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Ka sikavav tumenđe savo si dži jekh savo avol ke mande thaj šunol mingre lafura thaj ćerol len.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Vov si sar manuš savo ćerda piro čher. Pa hunda rupa thaj čalada temelji ko bar. Thaj kana avile e paja, avili i bari len pe gova čher thaj naštine te peravol le, golese kaj si leso temelji ko bar.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Al kova savo šunda a ni ćerda, si sar manuš savo ćerda piro čher ki phuv bizo temelji. Thaj kana avilo o paj, gova čher sigate pelo dži o temelji.”
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
