Luka 4
1 A o Isus, pherdo e Svetone Duhoja, irinđa pe tari len Jordan; i oto Duho inele legardo ki pustinja,
А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 kaj inele saranda dive iskušime e bengestar. I na halja ništa adala dive, a kad nakhle adala dive, tegani bokhalilo.
дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 I o beng phenđa lese: “Te injan o Čhavo e Devlesoro, vaćer akale barese te ovel maro.”
И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 A o Isus phenđa lese: “Pisimei ko Sveto lil: ‘O manuš naka živini samo oto maro.’”
А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 I o beng legarđa le ko učo than hem otojekhvar mothovđa lese sa o carstvija e phuvjakere,
Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 i phenđa lese: “Tuće ka dav sa akava zoralipe hem i slava olengiri adalese soi maje dindi, i dava la kase me mangava.
На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
7 Adalese, te peljan ko kočija angla mande, sa ka ovel klo.”
и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 I o Isus phenđa lese: “Pisimei ko Sveto lil: ‘Per ko kočija samo e Gospodese, te Devlese, hem samo ole kande!’”
А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 I o beng anđa le ko Jerusalim hem čhivđa le upro najučo than e Hramesoro hem phenđa lese: “Te injan o Čhavo e Devlesoro, frde tut akatar tele!
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 Adalese soi pisime: ‘Ka naredini ple anđelenđe te arakhen tut,
защото е писано:
11 te akharen tut ko vasta te na khuve tut preja ko bar.’”
и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 O Isus phenđa lese: “Hem akavai phendo ko Sveto lil: ‘Ma kušin e Gospode, te Devle.’”
А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 I kad završinđa đijekh kušnja, o beng cidinđa pe olestar đi nesavi aver prilika.
И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 I o Isus irinđa pe ki regija Galileja ano zoralipe e Duhosoro, i šundilo o glaso olestar ko sa o krajo.
А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 I sikavđa e manušen olenđe ano sinagoge hem inele pohvalime sarijendar.
И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 I o Isus alo ki diz Nazaret kote barilo hem, palo plo adeti ko savato, đerdinđa ki sinagoga. Uštino te čitini,
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 a ine lese dindo o lil e prorokosoro e Isaijasoro. Ov phravđa o lil hem arakhlja o than kaj inele pisime:
И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
18 “O Duhoi e Gospodesoro upra mande, adalese so pomazinđa man te vaćerav o šukar lafi e čororenđe. Bičhalđa man te proglasinav e phandlenđe da ka oven oslobodime, e kororenđe da ka irini pe lenđe o dikhiba, e mučimenđe da ka oven slobodna,
"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 te proglasinav o adžićerdo berš oti e Gospodesiri milost.”
да проглася благоприятната Господна година".
20 Tegani phandlja o lil, irinđa le e slugaste, i beštino te sikaj. I sare ani sinagoga dikhle ano leste.
И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 A o Isus lelja te vaćeri lenđe: “Avdive pherdile akala lafija save šunđen tumare kanencar.”
И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 I sare šukar vaćerde olestar hem inele zadivime oto šukar lafija save iklile lesere mujestar, i vaćerde: “Nane li ov e Josifesoro čhavo?”
И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 A ov phenđa lenđe: “Čače ka vaćeren maje akaja poslovica: ‘Doktore, sasljar korkore tut!’ So šunđam so ulo ano Kafarnaum, ćer hem akate, ano to than kaj bariljan.”
А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 I phenđa: “Čače, vaćerava tumenđe, nijekh proroko nane prihvatime ano plo than kaj barilo.
И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 I čače, vaćerava tumenđe, inele but udovice ano Izrael e Ilijase ano vreme, kad na pelo bršin trin berš hem šov masek i ulo baro bokhalipe ki sa i phuv.
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 I nijekhaće olendar na inele bičhaldo o Ilija sem e udovicaće ki e abanđijengiri diz Sarepta uzalo Sidon.
а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 I inele but gubavci ano Izrael ano vreme e prorokosoro e Jelisejesoro, i nijekh olendar na inele sasljardo, sem o Neman o Sirijco.”
Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 I sare ani sinagoga pherdile holi kad šunde adava.
Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 I uštine hem ispudinde le tari diz, i legarde le upre ko brego upro savo lengiri diz inele vazdime te šaj frden le odupral.
и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Ali o Isus nakhino maškar olende hem dželo.
Но Той мина посред тях и си отиде.
31 I o Isus huljilo ani e galilejakiri diz Kafarnaum, i sikavđa e manušen ko savato.
И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32 I on inele zadivime lesere sikavibnaja adalese so lesoro vaćeriba inele ano autoritet.
и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 A adari, ani sinagoga, inele manuš opsednutime e demonesere bišukare duhoja hem oto sa o glaso vičinđa:
И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 “Oh, so mangeja amendar, Isuse Nazarećanine? Aljan li te uništine amen? Džanav ko tu injan: o Sveco e Devlesoro.”
Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 Tegani o Isus ukorinđa le: “Phand to muj hem ikljov olestar!” I o demoni frdinđa le ki phuv anglo sarijende, iklilo olestar hem ni hari na dukhavđa le.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 I sare but začudinde pe hem vaćerde jekh avereja ađahar: “Savo li vaćeriba adava da ano autoritet hem ano zoralipe naredini e bišukare duhenđe te ikljon i onda ikljona?”
И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 I o glaso e Isusestar šundilo ko sa o pašutne thana.
И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 O Isus iklilo tari sinagoga hem dželo ko čher e Simonesoro. E Simonesere sasuja inele bari jag. I on zamolinde le te sasljari la.
И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 I o Isus terdino uzalo late, naredinđa e jagaće hem oj muklja la. I odmah uštini hem lelja te poslužini len.
И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 Kad o kham huljilo, sarijen kolen inele namborme manuša oto razna nambormipa, ande len koro Isus. A ov upra đijekheste olendar čhivđa ple vasta hem sasljarđa len.
И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 A butendar da iklile o demonja vičindoj hem vaćerindoj: “Tu injan o Čhavo e Devlesoro!” O Isus pretinđa len hem na muklja lenđe te vaćeren adalese so džande dai ov o Hrist.
Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 Kad dislilo, o Isus iklilo tari diz hem dželo ko jekh čučo than. I but džene rodinde le. Ale đi leste hem na mukena le ine te džalfse olendar.
И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 A ov phenđa lenđe: “I ko avera dizja valjani te vaćerav o šukar lafi oto carstvo e Devlesoro adalese so zako adava injum bičhaldo.”
Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 I o Isus nastavinđa te propovedini ano e judejakere sinagoge.
И проповядваше в галилейските синагоги.
