Лукастар 20
1 Андэ екх дес, кала Исусо сытярэлас андо храмо и пхэнэлас Радосаво Лав, Лэстэ авиле барэ рашая, сытяримаря Законостирэ и пхурэдэра.
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 — Пхэн амэнди, савэ баримаса Ту када терэс? Ко дя тути кацаво баримос? — пушле онэ.
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 Исусо пхэндя лэнди: — Тунчи и Мэ пушава тумэндар. Пхэнэн Манди,
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 болдимос Иоаноско сас пав болыбэн чи манушэндар?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 Онэ линэ тэ дэн дума машкар пэстэ: — Сар пхэнаса: «Пав упралимос», — то Вов пхэнэла: «Состар тумэ на патяйле лэсти?»
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 Сар пхэнаса: «Манушэндар», тунчи всаворэ мануша марэна амэн лэ барэнца, колэстар со онэ патян, кай Иоано сас пророко.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 И пхэнэнас онэ Лэсти: — На жанас, катар.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 Исусо пхэндя лэнди: — И Мэ на пхэнава тумэнди, савэ баримаса Мэ када терав.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 Вов ля тэ роспхэнэл манушэнди кацави дума: — Екх мануш ганадя винограднико, ашадя пэ вряма лэ бутярнэнди, а ежэно улагля пэ бут вряма.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 Кала поджыля и вряма, бишалдя лэндэ пэстирэс бутярнэс, кай онэ тэ дэн лэско котор пав винограднико, нэ онэ помардэ лэн и отмэкле шушэ вастэнца.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 Инке бишалдя аврэс бутярнэс, нэ онэ и кадалэс помардэ, акушле и отмэкле шушэ вастэнца.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 И тритонэс бутярнэс бишалдя, нэ онэ и кодлэс помардэ жы кав рат и вышутэ андай винограднико.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Тоди пхэндя о хулай виноградникоско: — Со манди тэ терав? Бишалава пэстирэс шавэс, савэс мэ камав. Ко жанэл, чи на лажана лэстар?
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 Кала бутярнэ удикхле лэ шавэс, пхэндэ машкар пэстэ: «Акэ лэско шаво, саво авэла хулай лэ виноградникоско. Авэн, умараса лэс, и всаворо хулаимос заласа пэсти».
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 Онэ выандярдэ лэс андав винограднико и умардэ. Со терэла лэнца о хулай виноградникоско?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Вов авэла тай умарэла колэн бутярнэн, ай винограднико отдэла аврэнди. Ко шунэлас, кала пхэндэ: — Мэк на авэл кадя!
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 Нэ Исус подикхля пэр лэндэ и пхэндя: — Сар тэ полэ кала лава андай Пистросаримос: «Бар, саво отшутэ кола, ко терэнас о чер, ашыля англунэ барэса, пэ саво ритярдёл всаворо чер»?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Кожно, ко пэрэла пэ кадва бар, розмардёла, и пэр кастэ пэрэла кадва бар, колэс ростасавэла.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 Сытяримаря Законостирэ и барэ рашая полинэ, со кадья дума Исусо роспхэндя пала лэндэ, и камле сыго тэ лэн Лэс, нэ даранас манушэндар.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 Онэ линэ тэ дикхэн палав Исусо тай подбишалдэ Лэстэ хохавнэн манушэн, савэ притердэпэ, кай онэ пативалэ, тэ астарэн Лэс андэ лава и тэ отдэн Лэс андэ васта барэ раести андав Римо.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 Кола пушле Лэс: — Сытяримари! Амэ жанас, кай Ту чячес пхэнэс и сытярэс. И на дикхэс, ко англав тутэ ашэл, нэ чячимаса сытярэс Дэвлэстирэ дромэсти.
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 Трэбуй тэ дас налогоря лэ императорости чи нат?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 Вов поля лэнго хрантимос и пхэндя:
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 — Сикавэнтэ Манди динариё. Каско муй пэр лэстэ вымардо, и каско пэр лэстэ алав? — Императороско, — пхэндэ онэ.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 — Акэ и отдэн императороско императорости, а Дэвлэско — Дэвлэсти, — пхэндя Вов.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 И кадя онэ на астардэ Лэс англай мануша пала Лэстирэ лава. Онэ дивосайле Лэстирэ лавэнди и ашыле мулком.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Кав Исусо поджыле коисавэ садукеёря. Онэ сытярэнас, кай мулэ на жундён. Тай пушле Лэстар:
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 — Сытяримари! Моисеё пистросардя, сар кастэ мэрэла пхрал, савэстэ ашэлапэ ромни и на сас бэяцэ, тунчи авэр пхрал трэбуй тэ лэл ла пэстиря ромняса, кай тэ авэн бэяцэ андо лэндиро родо.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 Сас эхта пхрала. Англуно ля пэсти ромня, нэ муля бибэяцэнго.
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 И авэр,
И вторият и третият я взеха;
31 и трито лэнас ла пэстиря ромняса, и кадя всаворэ эхта пхрала муле и на ашадэ бэяцэн.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 Тунчи муля и ромни.
А после умря и жената.
33 Сар жундёна андай мулэ, кастири вой авэла ромни? Акэ, всаворэ эхта пхрала сас латирэ ромэнца!
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 Ай кола, савэ авэна тэ жувэн андэ авэр люма тай жундёна андай мулэ, на авэна тэ лэн пэсти ромнян и тэ жан палав ром. (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 Онэ на мэрэна, нэ авэна, сар ангелоря. Онэ — шавэ Дэвлэстирэ, савэ жундиле.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 Ай со мулэ жундён, андо роспхэнимос, сар пхаболас о пусаимаско кустарнико, сикадя Моисеё, кала акхардя Раес Дэвлэс «Дэл Авраамоско, Дэл Исаакоско и Дэл Иаковоско».
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Дэл исин Дэл на мулэнго, ай жундэнго. Важ Лэсти всаворэ жундэ!
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 Коисавэ андай сытяримаря Законостирэ пхэндэ: — Мишто Ту пхэндян, Сытяримари!
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 И будэр нико на пушэлас Лэстар.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 Тунчи Исусо пушля лэндар: — Состар дэн дума, со Христосо — шаво лэ Давидоско?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Ай ежэно Давидо пхэнэл андо пэско лил псалморя: Пхэндя Рай Дэл мэрнэ Раести: «Бэш пай право риг Мандар,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 кола вряматэ, кала шава тирэ вражымарен кай и пэрнэ Тирэ».
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 Сар Давидо акхарэл Лэс Раеса, сар жэ Вов Шаво лэсти?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 Кала всаворэ мануша ашунэнас Лэс, Вов пхэндя Пэстирэ сытярнэнди:
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 — Фэрисавэн лэ сытяримарендар Законостирэ. Лэнди чялёл тэ урявэнпэ андэ лунго йида, онэ камэн, кай мануша лэнди тэ пхэнэн пэ форо: «Тэ авэн бахталэ», и соб тэ бэшэн пэ англунэ тхана андэ синагоги ай пэ свэнкоря.
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 Онэ залэн чера кай пхивля и бут мангэнпэ Дэвлэс, кай тэ удикхэн лэн мануша. Лэн ажутярэл майбаро сындо.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
