Лукастар 10
1 Тунчи о Рай вытидя инке эхтадэш сытярнэн и бишалдя по дуй англал Пэстэ андэ всаворэ фороря и тхана, каринг камэлас Ежэно тэ жал.
After this, the Lord appointed seventy-two others and sent them two by two ahead of Him to every town and place He was about to visit.
2 Вов пхэндя лэнди: — Пэ мал вся выбариля, трэбуй тэ стидэ, а бутярнэн цыра. Мангэн Хулас, кай Вов тэ выбишалэл бутярнэн пэ мал тэ стидэ вся, со бариля.
And He told them, “The harvest is plentiful, but the workers are few. Ask the Lord of the harvest, therefore, to send out workers into His harvest.
3 Жантэ! Мэ бишалав тумэн, сар бакрорэн машкар рува.
Go! I am sending you out like lambs among wolves.
4 На лэн пэса ни тышыла, ни траста, ни пэрналэ, и никаса пав дром на ашэн тэ дэн дума.
Carry no purse or bag or sandals. Do not greet anyone along the road.
5 Кала авэна тэ зажан андо чер, майанглал пхэнэн: «Тэ авэн бахталэ».
Whatever house you enter, begin by saying, ‘Peace to this house.’
6 Сар андэ кодва чер жувэл шаво бахтатиро, тунчи авэла пэр лэстэ бахт тумари, а сар на прилэла, тунчи тумари бахт рисавэла тумэндэ.
If a man of peace is there, your peace will rest on him; if not, it will return to you.
7 Андо кодва чер ашэнпэ, на пэрэжан андав чер черэстэ, хантэ и пэнтэ кода, со лэндэ исин. Ко терэл бути, вов ашэл, кай лэсти тэ потинэн.
Stay at the same house, eating and drinking whatever you are offered. For the worker is worthy of his wages. Do not move around from house to house.
8 Сар тумэ зажана андо форо и тумэн котэ прилэна, хантэ вся, со тумэнди дэна,
If you enter a town and they welcome you, eat whatever is set before you.
9 састярэн лэндирэ насвалэн, савэ котэ исин, тай пхэнэнтэ лэнди: «Тхагаримос лэ Дэвлэско пашыля тумэндэ».
Heal the sick who are there and tell them, ‘The kingdom of God is near you.’
10 Сар тумэ зажана андо екх форо и тумэн котэ на прилэна, жан пай гасы калэ форостирэ и пхэнэн:
But if you enter a town and they do not welcome you, go into the streets and declare,
11 «И о прахо тумарэ форостар, саво приашыля кай амарэ пэрнэ, амэ обмарас пэр тумэндэ. Нэ жанэн: Тхагаримос Дэвлэско пашэ!»
‘Even the dust of your town that clings to our feet, we wipe off as a testimony against you. Yet be sure of this: The kingdom of God is near.’
12 Пхэнав тумэнди, со андо кодва дес Содомостирэ манушэнди авэла майлокхо, сар калэ форости.
I tell you, it will be more bearable on that day for Sodom than for that town.
13 Бида тути, форо Хоразино! Бида тути, форо Вифсаида! Сар андэ фороря Тиро и Сидоно тэ авэл тердо скачи диворя, сар тумэндэ, то дэлмут онэ урявдэпэ андэ кали йида и бэшэнас андо пепло, каисавэнас.
Woe to you, Chorazin! Woe to you, Bethsaida! For if the miracles that were performed in you had been performed in Tyre and Sidon, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes.
14 Но Тирости и Сидоности авэла фэдэр по сындо, сар тумэнди.
But it will be more bearable for Tyre and Sidon at the judgment than for you.
15 И ту, Капернаумо, гындос, кай авэса вазгло кав болыбэн? Най, ту авэса сшуто андо адо. (Hadēs g86)
And you, Capernaum, will you be lifted up to heaven? No, you will be brought down to Hades! (Hadēs g86)
16 Тунчи Вов пхэндя сытярнэнди: — Ко ашунэл тумэн, ашунэл Ман, а ко отпхэндёл тумэндар, и Мандар отпхэндёл. А ко отпхэндёл Мандар, отпхэндёл Колэстар, ко бишалдя Ман.
Whoever listens to you listens to Me; whoever rejects you rejects Me; and whoever rejects Me rejects the One who sent Me.”
17 Эхтадэш сытярнэн рисайле кав Исусо радомаса: — Рай, — пхэнэнас онэ, — и бэнга кандэн амэн, кала амэ припхэнас лэнди Тирэ алавэса!
The seventy-two returned with joy and said, “Lord, even the demons submit to us in Your name.”
18 Исусо пхэндя: — Мэ дикхлем, сар о Сатана пэля пав болыбэн, сар молния!
So He told them, “I saw Satan fall like lightning from heaven.
19 Акэ, Мэ дав тумэнди баримос тэ тасавэн сапэн и скорпионон, тай всавори вражымастири зор, ай тумэнди нико на терла бида.
Behold, I have given you authority to tread on snakes and scorpions, and over all the power of the enemy. Nothing will harm you.
20 Нэ радосавэн на колэсти, со духоря кандэн тумэн, ай радосавэн колэсти, со тумарэ алава запистросардэ по болыбэн.
Nevertheless, do not rejoice that the spirits submit to you, but rejoice that your names are written in heaven.”
21 Андэ кодья вряма Исусо радосайля андо Свэнто Духо и пхэндя: — Мэ лашарав Тут, Дадэ, Рай Дэл по болыбэн и пэ пхув, пала кода, со Ту гаравдян када годявэр и сытярнэ манушэндар и отпхэрнадян када бэяцэнди. Кадя, Дадэ, када сас Тири лащи воля!
At that time Jesus rejoiced in the Holy Spirit and declared, “I praise You, Father, Lord of heaven and earth, because You have hidden these things from the wise and learned, and revealed them to little children. Yes, Father, for this was well-pleasing in Your sight.
22 Дад отдя Манди вся. Нико на жанэл, ко исин Шаво, качи о Дад. И нико на жанэл, ко исин Дад, сар качи о Шаво и кодва, касти Шаво камэл тэ отпхэрнавэл Лэс.
All things have been entrusted to Me by My Father. No one knows who the Son is except the Father, and no one knows who the Father is except the Son and those to whom the Son chooses to reveal Him.”
23 Тунчи Вов обрисайля кай Пэстирэ сытярнэ, пхэндя кадя: — Бахталэ якха, савэ дикхэн кода, со тумэ дикхэн!
Then Jesus turned to the disciples and said privately, “Blessed are the eyes that see what you see.
24 Мэ пхэнав тумэнди, со бут пророкоря и тхагара камэнас тэ дикхэн кода, со тумэ дикхэн, и на дикхле, и камэнас тэ шунэн кода, со тумэ ашунэн, и на ашундэ.
For I tell you that many prophets and kings desired to see what you see but did not see it, and to hear what you hear but did not hear it.”
25 Катэ вщиля екх сытяримари Законоско и пушля кав Исусо, камля тэ астарэл Лэс по лав. — Сытяримари, со манди тэ терав, кай мэ тэ лав жувимос вакоско? (aiōnios g166)
One day an expert in the law stood up to test Him. “Teacher,” he asked, “what must I do to inherit eternal life?” (aiōnios g166)
26 — А со пхэнэлпэ андо Законо? — пушля лэстар Исусо. — Со ту котэ бинэс?
“What is written in the Law?” Jesus replied. “How do you read it?”
27 Вов пхэндя: — Кам Раес, Дэвлэс тирэс, всаворэ водеса тирэса, и всаворэ жувимаса тирэса, и всаворя зораса тиряса, и годяса тиряса. И кам пашэс тирэс, сар ежэно пэс.
He answered, “‘Love the Lord your God with all your heart and with all your soul and with all your strength and with all your mind’ and ‘Love your neighbor as yourself.’”
28 — Чячес ту пхэндян, — пхэндя лэсти Исусо. — Тер кадя, и ту авэса тэ жувэс.
“You have answered correctly,” Jesus said. “Do this and you will live.”
29 Сытяримари Законоско камля тэ допхэнэл, кай вов на ужыло, пхэндя Исусости: — А ко мэрно пашо?
But wanting to justify himself, he asked Jesus, “And who is my neighbor?”
30 Пэ када пхэндя Исусо: — Екх мануш жалас андав Иерусалимо андо Иерихоно. Пав дром пэр лэстэ хукле прахаря, савэ злинэ пар лэстэ йида, мардэ фартэ и ужыле, ашадэ лэс тэ мэрэ.
Jesus took up this question and said, “A man was going down from Jerusalem to Jericho when he fell into the hands of robbers. They stripped him, beat him, and went away, leaving him half dead.
31 Кадя прижыляпэ, пав кода дром жалас рашай. Сар удикхля калэ манушэс, обжыля лэс пай авэр риг дром.
Now by chance a priest was going down the same road, but when he saw him, he passed by on the other side.
32 Кадя ж тердя и левито: дожыля кай кадва тхан, удикхля лэс и обжыля ригаса.
So too, when a Levite came to that spot and saw him, he passed by on the other side.
33 Колэ дромэса прожалас и самарянино, удикхля лэс и тангосардя.
But when a Samaritan on a journey came upon him, he looked at him and had compassion.
34 Вов поджыля, прохаладя и помакхля оливково дзэтоса и молэса раноря, пэрэпхангля лэн. Тунчи тходя лэс пэ пэско осло, андя лэс андэ гостиница и котэ инке додикхэлас пала лэстэ.
He went to him and bandaged his wounds, pouring on oil and wine. Then he put him on his own animal, brought him to an inn, and took care of him.
35 Пэ авэр дес, кала вов уладэлас, дя хуласти андай гостиница дуй динария и пхэндя: «Придикх пала лэстэ, ай сар мэ авава тэ рисавав, сар ту потинэса майбут, мэ роспотиндювава туса».
The next day he took out two denarii and gave them to the innkeeper. ‘Take care of him,’ he said, ‘and on my return I will repay you for any additional expense.’
36 Ко андай кала трин, пав тиро, сас майпашэ калэсти манушэсти, саво попэля кай прахаря?
Which of these three do you think was a neighbor to the man who fell into the hands of robbers?”
37 Сытяримари Законоско пхэндя: — Кодва, ко сикадя лэсти тангимос. Тунчи Исусо пхэндя лэсти: — Жа и ту тер кадя ж.
“The one who showed him mercy,” replied the expert in the law. Then Jesus told him, “Go and do likewise.”
38 Пав дром Исусо лэ сытярнэнца зажыля андэ екх гав. Котэ жувли, савя акхарэнас Марфа, акхардя Лэс андо пэско чер.
As they traveled along, Jesus entered a village where a woman named Martha welcomed Him into her home.
39 Латэ сас пхэй, савя акхарэнас Мария. Вой бэшля пашай пэрнэ Раестирэ и шунэлас, со Вов пхэнэлас.
She had a sister named Mary, who sat at the Lord’s feet listening to His message.
40 Марфа прастэлас кордэ палпалэ, терэлас и подэлас о хамос пэ мэсали. Вой поджыля кав Исусо и пхэндя: — Рай! Ту на дикхэс, кай мэрни пхэй екха ман ашадя тэ терав бути? Пхэн лати, кай вой тэ поможысарэл манди!
But Martha was distracted by all the preparations to be made. She came to Jesus and said, “Lord, do You not care that my sister has left me to serve alone? Tell her to help me!”
41 — Марфо, Марфо, — пхэндя Рай, — ту гындос и терэс бут со.
“Martha, Martha,” the Lord replied, “you are worried and upset about many things.
42 А трэбуй качи екх. Мария вытидя, со майфэдэр, и када латар на залэлапэ.
But only one thing is necessary. Mary has chosen the good portion, and it will not be taken away from her.”
