Salmos 22

1 Salmo de Davi para o regente, como em “cerva da manhã”: Deus meu, Deus meu, por que me desamparaste? Longe [estás] de meu livramento [e] das palavras de meu gemido.

За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

2 Deus meu, eu clamo de dia, e tu não me respondes; também [clamo] de noite, e não tenho sossego.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3 Porém tu és Santo, que habitas [nos] louvores de Israel.

Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 Nossos pais confiaram em ti; eles confiaram, e tu os livraste.

На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5 Eles clamaram a ti, e escaparam [do perigo]; eles confiaram em ti, e não foram envergonhados.

Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6 Mas eu sou um verme, e não um homem; [sou] humilhado pelos homens, e desprezado pelo povo.

А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

7 Todos os que me veem zombam de mim; abrem os lábios [e] sacodem a cabeça, [dizendo]:

Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 Ele confiou no “SENHOR”; [agora] que ele o salve e o liberte; pois se agrada nele.

Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9 Tu és o que me tiraste do ventre; [e] o que me deu segurança, [estando eu] junto aos seios de minha mãe.

Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

10 Eu fui lançado sobre ti desde [que saí d] o útero; desde o ventre de minha mãe tu [és] meu Deus.

На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 Não fiques longe de mim, porque a minha angústia está perto; pois não há quem [me] ajude.

Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12 Muitos touros me cercaram; fortes de Basã me rodearam.

Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13 Abriram contra mim suas bocas, [como] leão que despedaça e ruge.

Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

14 Eu me derramei como água, e todos os meus ossos se soltaram uns dos outros; meu coração é como cera, [e] se derreteu por entre meus órgãos.

Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15 Minha força se secou como um caco de barro, e minha língua está grudada no céu da boca; e tu me pões no pó da morte;

Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 Porque cães ficaram ao meu redor; uma multidão de malfeitores me cercou; perfuraram minhas mãos e meus pés.

Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17 Eu poderia contar todos os meus ossos; eles estão [me] olhando, e prestando atenção em mim.

Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18 Eles repartem entre si minhas roupas; e sobre minha vestimenta eles lançam sortes.

Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19 Porém tu, SENHOR, não fiques longe; força minha, apressa-te para me socorrer.

Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 Livra minha alma da espada; [e] minha vida da violência do cão.

Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

21 Salva-me da boca do leão; e responde-me dos chifres dos touros selvagens.

Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

22 [Então] eu contarei teu nome a meus irmãos; no meio da congregação eu te louvarei.

Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23 Vós que temeis ao SENHOR, louvai a ele! E vós, de toda a semente de Jacó, glorificai a ele! Prestai culto a ele, vós de toda a semente de Israel.

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24 Porque ele não desprezou nem abominou a aflição do aflito, nem escondeu seu rosto dele; mas sim, quando [o aflito] clamou, ele [o] ouviu.

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25 Meu louvor será para ti na grande congregação; eu pagarei meus juramentos perante os que o temem.

От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26 Os humilhados comerão, e ficarão fartos; louvarão ao SENHOR aqueles que o buscam; vosso coração viverá para sempre.

Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27 Todos os extremos da terra se lembrarão [disso], e se converterão ao SENHOR; e todas as gerações das nações adorarão diante de ti.

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

28 Porque o reino [pertence] ao SENHOR; e ele governa sobre as nações.

Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

29 Todos os ricos da terra comerão e adorarão, [e] perante o rosto dele se prostrarão todos os que descem ao pó, e [que] não podem manter viva sua alma.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30 A descendência o servirá; ela será contada ao Senhor, para a geração [seguinte].

Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

31 Chegarão, e anunciarão a justiça dele ao povo que nascer, porque ele [assim] fez.

Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.