Lucas 18
1 E [Jesus] lhes disse também uma parábola [sobre] o dever de sempre orar, e nunca se cansar.
Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
2 Dizendo: Havia um certo juiz em uma cidade, que não temia a Deus, nem respeitava pessoa alguma.
О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
3 Havia também naquela mesma cidade uma certa viúva, e vinha até ele, dizendo: Faze-me justiça com meu adversário.
В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 E por um [certo] tempo ele não quis; mas depois disto, disse para si: Ainda que eu não tema a Deus, nem respeite pessoa alguma,
Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 Porém, porque esta viúva me incomoda, eu lhe farei justiça, para que ela pare de vir me chatear.
пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 E disse o Senhor: Ouvi o que diz o juiz injusto.
И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 E Deus não fará justiça para seus escolhidos, que clamam a ele de dia e de noite? Demorará com eles?
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 Digo-vos que depressa lhes fará justiça. Porém, quando o Filho do homem vier, por acaso ele achará fé na terra?
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 E disse também a uns, que tinham confiança de si mesmos que eram justos, e desprezavam aos outros, esta parábola:
И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 Dois homens subiram ao Templo para orar, um fariseu, e o outro publicano.
Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 O fariseu, estando de pé, orava consigo desta maneira: Ó Deus, eu te agradeço, porque não sou como os outros homens, ladrões, injustos e adúlteros; nem [sou] como este publicano.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 Jejuo duas vezes por semana, [e] dou dízimo de tudo quanto possuo.
Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
13 E o publicano, estando em pé de longe, nem mesmo queria levantar os olhos ao céu, mas batia em seu peito, dizendo: Ó Deus, tem misericórdia de mim, [que sou] pecador.
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 Digo-vos que este desceu mais justificado à sua casa do que aquele outro; porque qualquer que a si mesmo se exalta, será humilhado; e qualquer que a si mesmo se humilha, será exaltado.
Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 E traziam-lhe também crianças pequenas, para que as tocasse; e os discípulos, vendo, os repreendiam.
Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 Mas Jesus, chamando-lhes para si, disse: Deixai as crianças virem a mim, e não as impeçais; porque das tais é o Reino de Deus.
Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 Em verdade vos digo, que qualquer que não receber o Reino de Deus como criança, não entrará nele.
Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 E um certo líder lhe perguntou, dizendo: Bom mestre, o que tenho que fazer para herdar a vida eterna? (aiōnios g166)
И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
19 E Jesus lhe disse: Por que me chamas de bom? Ninguém [é] bom, a não ser um: Deus.
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 Tu sabes os mandamentos: não adulterarás, não matarás, não furtarás, não darás falso testemunho, honra a teu pai e a tua mãe.
Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 E ele disse: Todas estas coisas tenho guardado desde minha juventude.
а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 Porém Jesus, ouvindo isto, disse-lhe: Ainda uma coisa te falta: vende tudo quanto tens, e reparte-o entre os pobres, e terás um tesouro no céu; e vem, segue-me.
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
23 Mas ele, ouvindo isto, ficou muito triste, porque era muito rico.
Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 E vendo Jesus que ele tinha ficado muito triste, disse: Como é difícil os que têm [muitos] bens entrarem no Reino de Deus!
И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
25 Porque é mais fácil um camelo entrar pelo olho de uma agulha do que um rico entrar no Reino de Deus.
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 E os que ouviram [isto], disseram: Quem então pode se salvar?
А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 E ele disse: As coisas que são impossíveis para os seres humanos são possíveis para Deus.
А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 E Pedro disse: Eis que deixamos tudo, e temos te seguido.
А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 E ele lhes disse: Em verdade vos digo, que há ninguém que, tenha deixado casa, ou pais, ou irmãos, ou mulher, ou filhos,
А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
31 E tomando consigo aos doze, disse-lhes: Eis que estamos subindo a Jerusalém, e se cumprirá no Filho do homem tudo o que [está] escrito pelos profetas.
И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
32 Porque ele será entregue aos gentios, e escarnecido, injuriado e cuspido.
Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 E [depois de] açoitá-lo, o matarão; e ao terceiro dia ressuscitará.
и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 E eles nada entendiam destas coisas; e esta palavra lhes era oculta; e não entendiam o que estava sendo lhes dito.
Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 E aconteceu que ele, chegando perto de Jericó, estava um cego sentado junto ao caminho, mendigando.
А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 E este, ouvindo a multidão passar, perguntou: O que era aquilo?
И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 E disseram-lhe que Jesus Nazareno estava passando.
И казаха му, че Исус назарянинът минава.
38 Então clamou, dizendo: Jesus, Filho de Davi, tem misericórdia de mim!
Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 E os que estavam mais a frente o repreendiam, para que calasse; porém ele clamava ainda mais: Filho de Davi, tem misericórdia de mim!
А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 Então Jesus, parando, mandou que o trouxessem para si; e chegando ele, perguntou-lhe,
И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
41 Dizendo: Que queres que eu te faça? E ele disse: Senhor, que eu veja.
Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
42 E Jesus lhe disse: Vê, tua fé te salvou.
Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 E logo ele viu, e o seguia, glorificando a Deus. E o todo o povo, vendo [isto], dava louvores a Deus.
И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
