Jó 6

1 Mas Jó respondeu, dizendo:

А Иов в отговор рече:

2 Oh se pesassem justamente minha aflição, e meu tormento juntamente fosse posto em uma balança!

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

3 Pois na verdade seria mais pesada que a areia dos mares; por isso minhas palavras têm sido impulsivas.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 Porque as flechas do Todo-Poderoso estão em mim, cujo veneno meu espírito bebe; e temores de Deus me atacam.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 Por acaso o asno selvagem zurra junto à erva, ou o boi berra junto a seu pasto?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

6 Por acaso se come o insípido sem sal? Ou há gosto na clara do ovo?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 Minha alma se recusa tocar [essas coisas], que são para mim como comida detestável.

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 Ah se meu pedido fosse realizado, e se Deus [me] desse o que espero!

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!

9 Que Deus me destruísse; ele soltasse sua mão, e acabasse comigo!

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 Isto ainda seria meu consolo, um alívio em meio ao tormento que não [me] poupa; pois eu não tenho escondido as palavras do Santo.

Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 Qual é minha força para que eu espere? E qual meu fim, para que eu prolongue minha vida?

Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 É, por acaso, a minha força a força de pedras? Minha carne é de bronze?

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 Tenho eu como ajudar a mim mesmo, se todo auxílio me foi tirado?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 Ao aflito, seus amigos deviam ser misericordiosos, mesmo se ele tivesse abandonado o temor ao Todo-Poderoso.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 Meus irmãos foram traiçoeiros comigo, como ribeiro, como correntes de águas que transbordam,

Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 Que estão escurecidas pelo gelo, e nelas se esconde a neve;

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 Que no tempo do calor se secam e, ao se aquecerem, desaparecem de seu lugar;

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 Os cursos de seus caminhos se desviam; vão se minguando, e perecem.

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 As caravanas de Temã as veem; os viajantes de Sabá esperam por elas.

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 Foram envergonhados por aquilo em que confiavam; e ao chegarem ali, ficaram desapontados.

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 Agora, vós vos tornastes semelhantes a elas; pois vistes o terror, e temestes.

Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 Por acaso eu disse: Trazei-me [algo]? Ou: Dai presente a mim de vossa riqueza?

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 Ou: Livrai-me da mão do opressor? Ou: Resgatai-me das mãos dos violentos?

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Ensinai-me, e eu [me] calarei; e fazei-me entender em que errei.

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 Como são fortes as palavras de boa razão! Mas o que vossa repreensão reprova?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 Pretendeis repreender palavras, sendo que os argumentos do desesperado são como o vento?

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 De fato vós lançaríeis [sortes] sobre o órfão, e venderíeis vosso amigo.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

28 Agora, pois, disponde-vos a olhar para mim; e [vede] se eu minto diante de vós.

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

29 Mudai de opinião, pois, e não haja perversidade; mudai de opinião, pois minha justiça continua.

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 Há perversidade em minha língua? Não poderia meu paladar discernir as coisas más?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?