Jó 16
1 Porém Jó respondeu, dizendo:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Ouvi muitas coisas como estas; todos vós sois consoladores miseráveis.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Por acaso terão fim as palavras de vento? Ou o que é que te provoca a responderes?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Também eu poderia falar como vós, se vossa alma estivesse no lugar da minha alma; eu poderia amontoar palavras contra vós, e contra vós sacudir minha cabeça.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Porém eu vos confortaria com minha boca, e a consolação de meus lábios serviria para aliviar.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Ainda que eu fale, minha dor não cessa; e se eu me calar, em que me alivio?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Na verdade agora ele me tornou exausto; tu assolaste toda a minha companhia.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Testemunha [disto é] que já me enrugaste; e minha magreza já se levanta contra mim para em meu rosto dar testemunho [contra mim].
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Sua ira me despedaça, e ele me odeia; range seus dentes contra mim; meu adversário aguça seus olhos contra mim.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Abrem sua boca contra mim; com desprezo esbofeteiam meu rosto, e todos se ajuntam contra mim.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Deus me entregou ao perverso, e me fez cair nas mãos dos malignos.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Tranquilo eu estava, porém ele me quebrantou; e pegou-me pelo pescoço, e me despedaçou; e fez de mim seu alvo de pontaria.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Seus flecheiros me cercaram-me, partiu meus rins, e não [me] poupou; meu fel derramou em terra.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Quebrantou-me de quebrantamento sobre quebrantamento; correu contra mim como um guerreiro.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Costurei saco sobre minha pele, e revolvi minha cabeça no pó.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Meu rosto está vermelho de choro, e minhas pálpebras estão escurecidas ao extremo;
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Apesar de não haver injustiça em minhas mãos, e de minha oração ser pura.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Ó terra! Não cubras o meu sangue, e não haja lugar para meu clamor!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Eis que mesmo agora minha testemunha está nos céus, e meu defensor nas alturas.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Meus amigos zombam de mim, [mas] meus olhos estão derramando para Deus.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Ah, se [fosse possível] defender a causa com Deus em favor do homem, como o filho do homem em favor de seu amigo!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Pois poucos anos restam, e seguirei o caminho [por onde] não voltarei.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
