Jó 15
1 Então respondeu Eliphaz o themanita, e disse:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Porventura dará o sábio por resposta ciência de vento? e encherá o seu ventre de vento oriental?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Arguindo com palavras que de nada servem e com razões, com que nada aproveita?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 E tu tens feito vão o temor, e diminues os rogos diante de Deus.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Porque a tua boca declara a tua iniquidade; e tu escolheste a língua dos astutos.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 A tua boca te condena, e não eu, e os teus lábios testificam contra ti.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 És tu porventura o primeiro homem que foi nascido? ou foste gerado antes dos outeiros?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Ou ouviste o secreto conselho de Deus? e a ti só limitaste a sabedoria?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Que sabes tu, que nós não sabemos? e que entendes, que não haja em nós?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Também há entre nós encanecidos e idosos, muito mais idosos do que teu pai.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Porventura as consolações de Deus te são pequenas? ou alguma coisa se oculta em ti
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Porque te arrebata o teu coração? e porque acenam os teus olhos?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Para virares contra Deus o teu espírito, e deixares sair tais palavras da tua boca?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Que é o homem, para que seja puro? e o que nasce da mulher, para que fique justo?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Eis que nos seus santos não confiaria, e nem os céus são puros aos seus olhos.
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Quanto mais abominável e fedorento é o homem que bebe a iniquidade como a água?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Escuta-me, mostrar-to-ei: e o que vi te contarei
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 (O que os sábios anunciaram, ouvindo-o de seus pais, e o não ocultaram.
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 Aos quais somente se dera a terra, e nenhum estranho passou por meis deles):
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 Todos os dias o ímpio se dá pena a si mesmo, e se reservam para o tirano um certo número de anos.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 O sonido dos horrores está nos seus ouvidos: até na paz lhe sobrevem o assolador.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Não crê que tornará das trevas, e que está esperado da espada.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Anda vagueando por pão, dizendo: Onde está? Bem sabe que já o dia das trevas lhe está preparado à mão.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Assombram-no a angústia e a tribulação; prevalecem contra ele, como o rei preparado para a peleja.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Porque estende a sua mão contra Deus, e contra o Todo-poderoso se embravece.
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Arremete contra ele com a dura cerviz, e contra os pontos grossos dos seus escudos.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Porquanto cobriu o seu rosto com a sua gordura, e criou enxundia nas ilhargas.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 E habitou em cidades assoladas, em casas em que ninguém morava, que estavam a ponto de fazer-se montões de ruínas.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Não se enriquecerá, nem subsistirá a sua fazenda, nem se estenderão pela terra as suas possessões.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Não escapará das trevas; a chama do fogo secará os seus renovos, e ao assopro da sua boca desaparecerá.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Não confie pois na vaidade enganando-se a si mesmo, porque a vaidade será a sua recompensa.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Antes do seu dia ela se lhe cumprirá; e o seu ramo não reverdecerá.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Sacudirá as suas uvas verdes, como as da vide, e deixará cair a sua flor como a da oliveira.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Porque o ajuntamento dos hipócritas se fará estéril, e o fogo consumirá as tendas do suborno.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Concebem o trabalho, e parem a iniquidade, e o seu ventre prepara enganos.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
