Provérbios 26

1 Como a neve no verão, e como a chuva na sega, assim não convem ao louco a honra.

Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 Como ao passaro o vaguear, como á andorinha o voar, assim a maldição sem causa não virá.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 O açoite para o cavallo, o freio para o jumento, e a vara para as costas dos tolos.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 Não respondas ao tolo segundo a sua estulticia; para que tambem te não faças similhante a elle.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 Responde ao tolo segundo a sua estulticia; para que não seja sabio aos seus olhos.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 Os pés corta, e o damno bebe, quem manda mensagens pela mão d'um tolo.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

7 Como as pernas do côxo, que pendem frouxas, assim é o proverbio na bocca dos tolos.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 Como o que ata a pedra preciosa na funda, assim é aquelle que dá honra ao tolo.

Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 Como o espinho que entra na mão do bebado, assim é o proverbio na bocca dos tolos.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 Os grandes molestam a todos, e alugam os tolos e transgressores.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 Como o cão que torna ao seu vomito, assim é o tolo que reitera a sua estulticia.

Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 Tens visto a um homem que é sabio a seus proprios olhos? maior esperança ha do tolo do que d'elle.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 Diz o preguiçoso: Um leão está no caminho; um leão está nas ruas

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 Como a porta se revolve nos seus gonzos, assim o preguiçoso na sua cama.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 O preguiçoso esconde a sua mão no seio: enfada-se de tornal-a á sua bocca.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 Mais sabio é o preguiçoso a seus olhos do que sete homens que bem respondem.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 O que, passando, se entremette em pleito alheio é como aquelle que toma um cão pelas orelhas.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 Como o louco que lança de si faiscas, frechas, e mortandades,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

19 Assim é o homem que engana o seu proximo, e diz: Não o fiz eu por brincar?

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

20 Sem lenha, o fogo se apagará; e, não havendo murmurador, cessará a contenda.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 Como o carvão é para as brazas, e a lenha para o fogo, assim é o homem contencioso para accender rixas.

Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 As palavras do murmurador são como as palavras do espancado, e ellas descem ao intimo do ventre.

Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

23 Como o caco coberto d'escorias de prata, assim são os labios ardentes com o coração maligno.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 Aquelle que aborrece se contrafaz pelos seus beiços, mas no seu interior encobre o engano.

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 Quando te supplicar com a sua voz, não te fies n'elle, porque sete abominações ha no seu coração.

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 Cujo odio se encobre com engano; a sua malicia se descobrirá na congregação.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 O que cava uma cova n'ella cairá; e o que revolve a pedra esta sobre elle tornará.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 A lingua falsa aborrece aos que ella afflige, e a bocca lubrica obra a ruina.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.