Luka 6
1 Lishaka limu lya kwoyera Yesu kaweriti kankupita mumigunda ya nganu. Wafundwa wakuwi waweriti wankubena mikunguwi ya nganu, pawayisyoga mumawoku mwawu na kuziliya mbunji zya nganu.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Mafalisayu wamu wamkosiya, “Iwera hashi mtenda shintu sheni Lilagaliru lilewelera kutenda mulishaka lya kwoyera?”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Yesu kawankula, “Mwenga hamwenibetuli ntambu yakatenditi Dawudi na wayaguwi shipindi pawaweriti na njala?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Yomberi kingiriti Mnumba ya Mlungu, katola mabumunda gawatuliti Mnumba ya Mlungu, kaliyiti na gamonga kawapananiti wayaguwi. Kwahera muntu yoseri yakaliyaga kumbiti watambika hera ndo waliyaga.”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Yesu kamaliriti kwa kuwagambira, “Mwana gwa Muntu ndo Mtuwa gwa lishaka lya kwoyera.”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Lishaka lyamonga lya kwoyera Yesu kingiriti mnumba ya Mlungu kufunda. Kuweriti na muntu mlaa yakaweriti na liwoku lya kumliwu lyalilewelekiti.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Wafunda wamu wa Malagaliru na Mafalisayu wamu wasakuliti shisoweru sha kumsitaki Yesu, su waweriti wankumuhepelera waloli handa kamuponiziyi muntu mulishaka lya kwoyera.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Kumbiti Yesu kavimaniti kala shawaliholiti, su kamgambiriti muntu yakeniti na liwoku lyalilewelekiti, “Gugoloki, gwizi panu palongolu.” Muntu ulii kimuka na kugoloka palii.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Su Yesu kawagambira, “Nukukosiyani, Lilagaliru litujimira twenga kutenda shishi mulishaka lya kwoyera? Kuponiziya ama kulaga? Kugalopoziya makaliru ga muntu ama kugalaga?”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Kawaloliti wega zoseri, shakapanu Kamgambira muntu yakeniti na liwoku lyalilewelekiti, “Gunyoshi liwoku lyaku.” Yomberi kanyosha liwoku lyakuwi na liwera kayi likomu.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Womberi wakalala, su wanja kulihola ntambu ya kumtenda Yesu vidoda.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Shipindi shilii Yesu kagenda kulugongu kumluwa Mlungu, kalivagiti kulaa aku pashiru poseri pakamluwa Mlungu.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Shilawu yakuwi kawashema wantumintumi wakuwi, pakati pawu kawasyagula lilongu na wawili kawashema wantumintumi.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Awa ndo Simoni yawamupiti litawu lya Peteru na Andereya mlongu gwakuwi na Yakobu na Yohani na Filipu na Batolumayu,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matayu na Tomasi na Yakobu mwana gwa Alifayu na Simoni yawamshemiti Zeloti,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Yuda mwana gwa Yakobu na Yuda Isikariyoti yakamgalambukiti Yesu.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Pakasulukiti kulugongu pamuhera na wafundwa wakuwi, Yesu kagolokiti palushi, pakaweriti na wafundwa wakuwi wavuwa. Lipinga likulu lya wantu wawalivagiti palii, walawiti Muyudeya yoseri na Yerusalemu na mbwega ya Tiru na Sidoni,
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 wiziti kumpikinira na kuponiziwa malweli gawu. Woseri yawagaziwitwi na washamshera viraa wiziti na waponiziwitwi.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Wantu woseri wafiriti kumshinkula Yesu, makakala gamlawiti na kawaponiziya woseri.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Yesu kawagalambukira wafundwa wakuwi na kulonga, “Mnemeleri mwenga mwawahushu, Toziya Ufalumi wa Mlungu hawuweri wenu!
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Mnemeleri mwenga yamuwera na njala vinu, Toziya hamyukutiziwi! Mnemeleri mwenga yamlira vinu, Toziya hamsekeleri!”
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 “Mnemeleri mwenga wantu pawawakalirani na kuwalema, kuwahigilanga na kuwapayirani madoda, goseri aga toziya ya Mwana gwa Muntu!
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Shipindi pagalawila aga, mnemeleli pa mvina, toziya ya lijenjeri likulu lyawawatulirani kala kumpindi kwa Mlungu. Hangu ndo wambuyi wawu wawatenditi wambuyi wa Mlungu ntambu iraayi.”
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 “Kumbiti shondi shondi mwenga mwawalunda vinu, Toziya nemeleru yenu vinu ipera!
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Shondi shondi mwenga yamwikuta vinu, Hamuweri na njala! Shondi shondi mwenga yamseka vinu, Hamlili na kudaya!
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 “Shondi shondi wantu woseri wankukuzyumani, hera hangu wagogolu wawu watakuliti ntambu iraayi kwa wambuyi wa mpayu.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 “Kumbiti nankuwagambirani mwenga mwamunpikanira. Muwafiri wangondu wenu, muwatekeleri woseri wakukalalirani.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Muwatekeleri woseri wawakupangilirani na muwaluwili kwa Mlungu woseri yawakutenderani madoda.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Muntu pakakukoma lisaya limu, gumleki kakomi na lisaya lyamonga, handa muntu pakakupoka likoti lyaku, gumlekeri na lishati lyaku.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Muntu yoseri pakakuluwa gumpanani na muntu pakakupoka ulunda waku, nagumgambira kawuziyi.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Muwatenderi wamonga ntambu yamfira kutenderwa.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 “Handa pamuwafira walii yawawafira mwenga, hampati lifupu gaa? Ata yawawera na vidoda wawafira wantu yawawafira womberi.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Kayi pamuwatendera viheri walii yawakutenderani mwenga viheri, hampati lifupu gaa? Ata yawawera na vidoda watendaga hera hangu!
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Na pamuwakopesha walii yamuwahola kuwera hawakuwuzireni hampati lifupu gaa? Ata yawawera na vidoda wawakopeshaga yawawera na vidoda, pawalihola wawawuziliri shawawakopeshiti.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Kumbiti mwenga muwafiri wangondu wenu na muwatenderi viheri, mkopeshi namliholera kuwuzilirwa. Lifupu lyenu haliweri likulu na hamuweri wana wa Mlungu gwa kumpindi. Toziya yomberi ndo muheri kwa wantu yawahera mayagashii na yawatenda vidoda.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Muweri na lusungu gambira Tati gwenu ntambu yakawera na lusungu.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 “Namuwatoza wamonga, su Mlungu hakawatozi ndiri mwenga, namuwapangira wamonga, su Mlungu hapeni kawapangili mwenga, muwalekeziyi wamonga, su Mlungu hakawalekiziyi mwenga.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Muwapanani wamonga, su Mlungu hakawapanani mwenga. Hamuwanki shipimu shakumemeziya, sha kutikisiya na kuyonera na kwitika mumawoku mwenu, vyoseri avi haviweri vya mwenga. Shipimu shamuwapimiliti wamonga, Mlungu ndo hakakupimirani mwenga.”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Yesu kawagambira mfanu agu, “Muntu kana lwisi kaweza ndiri kumlongoziya kana lwisi muyaguwi, pakatenda hangu, woseri hawapokeri mulirindi.
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Kwahera mfundwa kaweza kumsinda mfunda gwakuwi, su kila mfundwa pakamalila kala mafundu hakaweri gambira mfunda gwakuwi.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 “Guweza hashi kushiwona shibandu shididini nentu mulisu lya mlongu gwaku, pota kuwona lipingiri lya mulisu lyaku?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Hashi guweza kutakula kwa mlongu gwaku, ‘Guleki nukuwusiyi shibandu shididini nentu mulisu lyaku,’ na gwenga gusinda kuliwona lipingiri lya mulisu lyaku? Gwa mfyangu gwenga! Kwanja guwusiyi huti lipingiri lya ligogu mulisu lyaku, ndo haguwezi kushiwusiya weri shibandu mulisu lya mlongu gwaku.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 “Kwahera mtera guherepa gwagulera mabwajubwaju gadoda, viraa mtera gudoda guweza ndiri kulera mabwajubwaju gaherepa.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Kila mtera gumanika kulawirana na mabwajubwaju gakuwi galeriti, guweza ndiri kwapa embi mumishongoma ama zabibu mumbigiri.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Muntu muheri katendaga viheri kulawa muviheri vivuwa mumoyu mwakuwi, na muntu kana vidoda katendaga vidoda kulawa muvidoda vivuwa mumoyu mwakuwi. Toziya mlomu gutakula galii gaweriti mumoyu.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 “Iwera ashi munshema, ‘Mtuwa, Mtuwa,’ Uganu mtenda ndiri vyanuwagambirani?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Hanuwalanguziyi ntambu yakalifana muntu yoseri pakiza kwa neni na kupikinira visoweru vyaneni na kuvijimira.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Kalifana na muntu yakanyawa numba yakuwi, kabawa pasi nentu na kunyawa liyanjiru mulitalawu. Mafuriku gamashi pagarawiriti gayiputa numba ilii kumbiti itikinyika ndiri, toziya wayinyawiti weri numba.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Su yoseri ulii yakapikanira visoweru vyangu na kuvijimira ndiri, ayu kalifana na muntu yakanyawiti numba yakuwi pota na kunyawa lyanjiru, mafuriku pagiziti gayiputa numba ilii na kuguwa puu na kubomokanga nakamu!”
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
