Salomos Høisang 2

1 Jeg er Sarons blomst, dalenes lilje.

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 Som en lilje blandt torner, så er min venninne blandt de unge kvinner.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 Som et epletre blandt skogens trær, så er min elskede blandt de unge menn; i hans skygge lyster det mig å sitte, og hans frukt er søt for min gane.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 Han har ført mig til vinhuset, og hans banner over mig er kjærlighet.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 Styrk mig med druekaker, kveg mig med epler! For jeg er syk av kjærlighet.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 Hans venstre hånd er under mitt hode, og hans høire favner mig.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 Jeg ber eder inderlig, I Jerusalems døtre, ved rådyrene eller ved hindene på marken, at I ikke vekker og ikke egger kjærligheten, før den selv vil!

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

8 Hør, der er min elskede! Se, der kommer han springende over fjellene, hoppende over haugene.

Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 Min elskede ligner et rådyr eller en ung hjort. Se, der står han bak vår vegg; han kikker gjennem vinduene, gjennem gitteret ser han inn.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 Min elskede tar til orde og sier til mig: Stå op, min venninne, du min fagre, og kom ut!

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 For se, nu er vinteren omme, regnet har draget forbi og er borte;

Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 blomstene kommer til syne i landet, sangens tid er inne, og turtelduens røst har latt sig høre i vårt land;

Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 fikentreets frukter tar til å rødme, og vintrærnes blomster dufter. Stå op, kom, min venninne, du min fagre, så kom da!

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 Du min due i bergrevnene, i fjellveggens ly! La mig se din skikkelse, la mig høre din røst! For din røst er blid og din skikkelse fager.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Fang revene for oss, de små rever som ødelegger vingårdene! Våre vingårder står jo i blomst.

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 Min elskede er min, og jeg er hans, han som vokter sin hjord blandt liljene.

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 Innen dagen blir sval og skyggene flyr, vend om, min elskede, lik et rådyr eller en ung hjort på de kløftede fjell!

Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.