Salmenes 146

1 Halleluja! Min sjel, lov Herren!

Алилуя! Хвали Господа душе моя.

2 Jeg vil love Herren så lenge jeg lever; jeg vil lovsynge min Gud så lenge jeg er til.

Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

3 Sett ikke eders lit til fyrster, til et menneskebarn, hos hvem det ikke er frelse!

Не уповавай на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

4 Farer hans ånd ut, så vender han tilbake til sin jord; på den samme dag er det forbi med hans tankes råd.

Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

5 Salig er den hvis hjelp er Jakobs Gud, hvis håp står til Herren, hans Gud,

Блажен оня, чиито помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

6 som gjorde himmel og jord, havet og alt hvad i dem er, som er trofast til evig tid,

Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

7 som hjelper de undertrykte til deres rett, som gir de hungrige brød. Herren løser de bundne,

Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ ръзвързва вързаните.

8 Herren åpner de blindes øine, Herren opreiser de nedbøiede, Herren elsker de rettferdige,

Господ отваря очите на слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

9 Herren bevarer de fremmede; farløse og enker holder han oppe, men de ugudeliges vei gjør han kroket.

Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

10 Herren skal være konge evindelig, din Gud, Sion, fra slekt til slekt. Halleluja!

Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!