Salomos Ordsprog 8

1 Hør, visdommen roper, og forstanden lar sin røst høre.

Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

2 Oppe på hauger ved veien står hun, der hvor stiene møtes;

Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

3 ved siden av portene, ved byens utgang, i inngangen til portene roper hun høit:

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 Til eder, I menn, roper jeg, og min røst lyder til menneskenes barn.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 Lær klokskap, I enfoldige, og lær forstand, I uforstandige!

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 Hør! Om store ting taler jeg, og jeg oplater mine leber med rettvishet;

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

7 min tunge taler sannhet, og ugudelighet er en vederstyggelighet for mine leber.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 Alle min munns ord er rette, det er intet falskt eller vrangt i dem.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 De er alle sammen likefremme for den forstandige og rette for dem som har funnet kunnskap.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 Ta imot min tilrettevisning istedenfor sølv, og ta imot kunnskap fremfor utsøkt gull!

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 For visdom er bedre enn perler, og ingen skatt kan lignes med den.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Jeg, visdommen, har klokskap i eie, og jeg forstår å finne kloke råd.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 Å frykte Herren er å hate ondt; stolthet og overmot, ond ferd og en falsk munn hater jeg.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 Mig tilhører råd og sann innsikt, jeg er forstand, mig hører styrke til.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

15 Ved mig regjerer kongene, og ved mig fastsetter fyrstene hvad rett er.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Ved mig styrer herskerne og høvdingene, alle dommere på jorden.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Jeg elsker dem som elsker mig, og de som søker mig, skal finne mig.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Hos mig er rikdom og ære, gammelt arvegods og rettferdighet.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Min frukt er bedre enn gull, ja det fineste gull, og den vinning jeg gir, er bedre enn utsøkt sølv.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 På rettferds vei vandrer jeg, midt på rettens stier;

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 derfor gir jeg dem som elsker mig, sann rikdom til arv og fyller deres forrådskammere.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 Herren skapte mig som sitt første verk, før sine andre gjerninger, i fordums tid.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 Fra evighet er jeg blitt til, fra først av, før jorden var.

От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

24 Da avgrunnene ennu ikke var til, blev jeg født, da der ennu ikke fantes kilder fylt med vann.

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Før fjellene blev senket ned, før haugene blev til, blev jeg født,

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

26 før han hadde skapt jord og mark og jorderikes første muldklump.

Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Da han bygget himmelen, var jeg der, da han slo hvelving over avgrunnen.

Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Da han festet skyene oventil, da han bandt avgrunnens kilder,

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 da han satte grense for havet, så vannene ikke går lenger enn han byder, da han la jordens grunnvoller -

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 da var jeg verksmester hos ham, og jeg var hans lyst dag efter dag, jeg lekte alltid for hans åsyn;

Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 jeg lekte på hele hans vide jord, og min lyst hadde jeg i menneskenes barn.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

32 Og nu, barn, hør på mig! Salige er de som følger mine veier.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Hør på min tilrettevisning og bli vise og forakt den ikke!

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Salig er det menneske som hører på mig, så han våker ved mine dører dag efter dag og vokter mine dørstolper.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

35 For den som finner mig, finner livet og får nåde hos Herren.

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 Men den som ikke finner mig, skader sig selv; alle de som hater mig, elsker døden.

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.