Jobs 27

1 Og Job blev ved å fremføre sin visdomstale og sa:

И Иов продължи беседата си като казваше:

2 Så sant Gud lever, som har tatt min rett fra mig, den Allmektige, som har voldt mig bitter sorg

В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

3 - for ennu er hele mitt livspust i mig og den Allmektiges ånde i min nese -:

Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

4 Mine leber taler ikke urett, og min tunge taler ikke svik.

Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

5 Det være langt fra mig å gi eder rett! Inntil jeg opgir ånden, lar jeg ikke min brødefrihet tas fra mig.

да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

6 Jeg holder fast på min rettferdighet og slipper den ikke; mitt hjerte laster mig ikke for nogen av mine dager.

Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

7 La min fiende stå der som en ugudelig, og min motstander som en urettferdig!

Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.

8 For hvad håp har den gudløse, når Gud avskjærer hans liv, når han tar hans sjel fra ham?

Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

9 Hører vel Gud hans skrik når trengsel kommer over ham?

Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

10 Eller kan han glede sig i den Allmektige, kan han påkalle Gud til enhver tid?

Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

11 Jeg vil lære eder om Guds hånd; jeg vil ikke dølge hvad den Allmektige har i sinne.

Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.

12 I har jo alle selv sett det; hvorfor fører I da så tom en tale?

Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

13 Dette er det ugudelige menneskes lodd hos Gud og den arv som voldsmennene får av den Allmektige:

Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

14 Får han mange barn, så er de hjemfalt til sverdet; hans ætlinger får ikke brød å mette sig med.

Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.

15 De av dem som slipper unda, legges i graven ved pest, og enkene holder ikke sørgefest over dem.

Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

16 Når han dynger op sølv som støv og samler sig klær som lere,

Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,

17 så blir det de rettferdige som klær sig med det han har samlet, og sølvet skal de skyldfrie dele.

Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

18 Som møllet har han bygget sitt hus og som den hytte en markvokter lager sig.

Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

19 Rik legger han sig, og intet er tatt bort; han slår sine øine op, og det er der ikke.

Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;

20 Som en vannflom innhenter redsler ham, om natten fører en storm ham bort.

Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

21 Østenvinden løfter ham op, så han farer avsted, og den blåser ham bort fra hans sted.

Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.

22 Gud skyter sine piler mot ham og sparer ham ikke; for hans hånd flyr han i hast.

Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

23 Folk klapper i hendene og håner ham og piper ham bort fra hans sted.

Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.