Jobs 20

1 Da tok Sofar fra Na'ama til orde og sa:

Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 Derfor legger mine tanker mig svaret i munnen, og derfor stormer det i mig;

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 hånende tilrettevisning må jeg høre, og min ånd gir mig svar ut fra min innsikt.

Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 Vet du da ikke at slik har det vært fra evighet, fra den tid mennesker blev satt på jorden,

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 at de ugudeliges jubel er kort, og den gudløses glede bare varer et øieblikk?

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 Stiger enn hans stolthet til himmelen, og når enn hans hode til skyen,

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

7 så går han dog likesom sitt skarn til grunne for evig; de som så ham, spør: Hvor er han?

Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

8 Som en drøm flyr han bort, og ingen finner ham mere; han jages bort som et nattesyn.

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 Det øie som så ham, ser ham ikke mere, og hans sted skuer ham ikke lenger.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Hans barn må søke småfolks yndest, og hans hender må gi hans gods tilbake.

Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 Hans ben var fulle av ungdomskraft, men nu ligger den med ham i støvet.

Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Smaker enn det onde søtt i hans munn, skjuler han det under sin tunge,

Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

13 sparer han på det og slipper det ikke, men holder det tilbake under sin gane,

Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 så blir dog hans mat omskapt i hans innvoller og blir til ormegift i hans liv.

Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

15 Han slukte gods, og han må spy det ut igjen; Gud driver det ut av hans buk.

Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 Ormegift må han innsuge; huggormens tunge dreper ham.

Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Han skal ikke få se bekker, elver av honning og elver av melk.

Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Han må gi tilbake det han har tjent, og får ikke nyte det; meget gods har han vunnet, men han får liten glede av det.

Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 For han knuste småfolk og lot dem ligge der; han rante hus til sig, men får ikke bygge dem om;

Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 han kjente aldri ro i sitt indre; han skal ikke slippe unda med sine skatter.

Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

21 Det var intet som undgikk hans grådighet; derfor varer ikke hans lykke.

Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 Midt i hans rikdom blir det trangt for ham; hver nødlidende vender sin hånd mot ham.

Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 For å fylle hans buk sender Gud sin brennende vrede mot ham og lar sin mat regne på ham.

Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

24 Flykter han for våben av jern, så gjennemborer en bue av kobber ham.

Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

25 Når han så drar pilen ut av sin rygg, og den lynende odd kommer frem av hans galle, da faller dødsredsler over ham.

Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 Alt mørke er opspart for hans vel gjemte skatter; en ild som intet menneske puster til, fortærer ham; den eter det som er igjen i hans telt.

Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Himmelen åpenbarer hans misgjerning, og jorden reiser sig mot ham.

Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

28 Det han har samlet i sitt hus, føres bort, det skylles bort på Guds vredes dag.

Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

29 Dette er den lodd som et ugudelig menneske får av Gud, den arv som er tilkjent ham av den Allmektige.

Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.