Jobs 16
1 Da tok Job til orde og sa:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Jeg har hørt meget som dette; I er plagsomme trøstere alle sammen.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Blir det aldri ende på de vindige ord? Eller hvad egger dig til å svare?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Også jeg kunde tale som I; om I var i mitt sted, kunde jeg sette ord sammen mot eder, og jeg kunde ryste på hodet over eder;
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 jeg kunde styrke eder med min munn, og mine lebers medynk kunde stille eders smerte.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Om jeg taler, stilles ikke min smerte, og lar jeg det være, hvad lindring får jeg da?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Ja, nu har han trettet mig ut; du har ødelagt hele mitt hus.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Og du grep mig fatt - det blev et vidne mot mig; min magerhet stod op imot mig, like i mitt åsyn vidnet den mot mig.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Hans vrede sønderrev mig og forfulgte mig; han skar tenner imot mig; som min motstander hvesset han sine øine mot mig.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 De spilet op sin munn mot mig, med hån slo de mine kinnben; alle slo de sig sammen mot mig.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Gud gir mig i urettferdige folks vold og styrter mig i ugudelige menneskers hender.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Jeg levde i ro; da sønderbrøt han mig, han grep mig i nakken og sønderknuste mig, han satte mig op til skive for sig.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Hans skyttere kringsatte mig, han kløvde mine nyrer uten barmhjertighet; han øste ut min galle på jorden.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Han rev i mig rift på rift; han stormet mot mig som en kjempe.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Jeg har sydd sekk om min hud og stukket mitt horn i støvet;
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 mitt ansikt er rødt av gråt, og over mine øielokk ligger det dødsskygge.
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Og dog er det ingen urett i mine hender, og min bønn er ren.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Å jord, dekk ikke mitt blod, og måtte det ikke være noget sted hvor mitt skrik stanser!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Selv nu har jeg mitt vidne i himmelen og i det høie en som kan stadfeste mine ord.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Stadig spotter mine venner mig; mot Gud skuer gråtende mitt øie,
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 at han må la mannen få rett i hans strid med Gud og menneskebarnet rett mot hans næste;
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 for få år vil det gå før jeg vandrer den vei som jeg ikke vender tilbake.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
