Jakobs 4

1 Hvorfra kommer all ufreden, og hvorfra kommer all striden iblandt eder? Er det ikke av eders lyster, som fører krig i eders lemmer?

Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?

2 I attrår, og har ikke; I slår ihjel og bærer avind, og kan ikke få; I ligger i strid og ufred. I har ikke, fordi I ikke beder;

Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защо не просите

3 I beder og får ikke, fordi I beder ille, for å øde det i eders lyster.

Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

4 I utro! vet I ikke at vennskap med verden er fiendskap mot Gud? Den altså som vil være verdens venn, han blir Guds fiende.

Прелюлбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

5 Eller mener I at Skriften taler fåfengt? Med nidkjærhet attrår han den ånd han lot bo i oss, men dess større er den nåde han gir.

Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

6 Derfor heter det: Gud står de stolte imot, men de ydmyke gir han nåde.

Но Той дава една голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

7 Vær derfor Gud undergitt! Men stå djevelen imot, og han skal fly fra eder;

И тъй, покорявай се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

8 hold eder nær til Gud, og han skal holde sig nær til eder! Tvett hendene, I syndere, og rens hjertene, I tvesinnede!

Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи.

9 Kjenn eders nød og sørg og gråt! Eders latter vende sig til sorg, og gleden til bedrøvelse!

Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.

10 Ydmyk eder for Herren, og han skal ophøie eder!

Смирявайте се, пред Господа, и Той ще ви възвишава,

11 Baktal ikke hverandre, brødre! Den som baktaler en bror eller dømmer sin bror, han baktaler loven og dømmer loven; men dømmer du loven, da er du ikke lovens gjører, men dens dommer.

Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

12 Én er lovgiveren og dommeren, han som er mektig til å frelse og til å ødelegge; men du, hvem er du som dømmer din neste?

Само един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

13 Og nu, I som sier: Idag eller imorgen vil vi dra til den by og bli der et år og kjøpslå og ha vinning,

Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим,

14 I som ikke vet hvad som skal hende imorgen! For hvad er eders liv? I er jo en røk som viser sig en liten stund og så blir borte!

когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.

15 Istedenfor at I skulde si: Om Herren vil, så blir vi i live, og vi skal gjøre dette eller hint.

Вместо това, вие тепърва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

16 Men nu roser I eder i eders overmot. All sådan ros er ond.

Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.

17 Den som altså vet å gjøre godt og ikke gjør det, han har synd av det.

Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему.