Lioka 21
1 Aa ie niandra, nahavazoho mpañaleale nampigodrom-bola amy fanontonan-dralay;
Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.
2 nioni’e ka ty vantotse rarake nampijoñe drala roe.
А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти(Две лепти са равни на 2 1)2 стотинки.)
3 Le hoe re: Eka! to t’itaroñako te bey ty nengae’ ty vantotse misotry tia te am’ iabikey;
и рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;
4 fa ami’ty habeim-panaña’ iareo ty nampijoña’ iareo am-panontonam-baran’ Añahare ao; fe ami’ty harotà’e ty nampibiroña’e ty sehangam-piveloma’e.
защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, що имаше.
5 Teo te nivesovesoe’ ty ila’e i Anjomban’ Añaharey, t’ie nihamineñe vato soa naho ravoravo; le hoe re:
И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:
6 Ty amo raha isa’ areoo, mbe ho tondroke ty andro tsy hampidonañe vato raike ambone’ ty ila’e ze tsy haretsak’ ambane.
Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.
7 Le nañontanea’ iareo ty hoe: O Talè, mbia t’ie ho tendreke? Le inoñe ty ho viloñe hiaolo ty hifetsaha’e?
И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?
8 Le hoe re: Asoao tsy hampandridriheñe. Fa maro ty ho pok’eo hieva ty añarako, hanao ty hoe: Zaho ty ie, naho ty hoe: Fa antitotse i àndroy. Ko oriheñe.
А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.
9 Ie mitsanoñ’ aly ndra fivalitaboahañe, ko vorombelo; fa tsi-mete tsy ho avy hey zay, fe mbe tsy aniany i hamodoañey.
И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.
10 Le hoe re am’iereo: Fifelehañe ty hitroatse hiatre-pifelehañe naho fifeheañe ty hiatre-pifeheañe.
Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;
11 Ho an-koe an-koe ty ezeñezen-tane jabajaba naho san-kasalikoañe vaho hiboake eo ty raha mampirevendreveñe naho ty viloñe ra’elahy hirik’ andindìñe añe.
и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.
12 Fe aolo’ irezay, ho tsepahem-pità’ iareo nahareo, hanoeñe samporerake naho hasese am-pitontonañe naho ambalabey ao vaho hampiatrefeñe mpanjaka naho roandriañe ty ami’ty añarako.
А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.
13 F’ie hivalike ho fitaroña’ areo.
Това ще ви служи за свидетелство.
14 Aa le ampifahàro añ’ arofo’areo te tsy hisafiry miaolo ze hatoi’ areo,
И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;
15 amy te homeiko falie naho hihitse tsy ho lefe’ ty rafelahi’ areo toiñeñe ndra rebaheñe.
защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите(Гръцки: Уста и мъдрост.), щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
16 Le hifotetse ama’ areo o raeo naho o rahalahio naho o longoo vaho o rañetseo le havetrake ty ila’areo.
И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.
17 Ho heje’ ze kila ondaty nahareo ty ami’ty añarako.
И ще бъдете мразени от всички, поради Моето име.
18 Fe tsy ho po-maròy raike o añambone’areoo.
Но и косъм от главата ви няма да загине.
19 Ty fahaliñisa’areo ro fandrombaham-piaiñe.
Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.
20 Aa naho isa’ areo te arikoboñen-dahin-defoñe t’Ierosaleme; le maharendreha te an-titotse ty hampangoakoaheñ’ aze
А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.
21 Ee te hivoratsake mb’am-bohitse eñe o e Iehodào, naho hitriban-day ze e Ierosaleme ao vaho tsy hizilik’ ao o am-pariparits’ añeo.
Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, а които са всред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.
22 Zay o andro fandilovañeo hañenefañe ze hene pinatetse.
Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.
23 Hekoheko ho ami’ty mivesatse naho ty mampinono amy andro rezay! Fa haoream-bey ty hizò amy Taney vaho haviñerañe am’ondaty retoa,
Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! Защото, ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.
24 ie hatsingoron-delam-pibara naho ho tantalieñe am-bozo-tali-am-baniañe mb’ amy ze kila tane añe vaho ho lialià’ o kilakila ‘ndatio t’Ierosaleme ampara’ te heneke ty sa’ o kilakila ondatio.
Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.
25 Le hiboak’ amy androy naho amy volañey naho amo vasiañeo ty viloñe vaho halovilovy am-pioremèñañe o fifeheañeo ty amy fitroña’ i riakey naho ty fivalitaboaha’e;
И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните.
26 ho tsipike ty anifañe ondatio ami’ty fahaoniña’e o hifetsak’ an-tane atoio; le hampihendrahendraeñe o haozaran-dikerañeo.
Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще са разклатят.
27 Ho oni’ iereo mitotsake mb’eo amy zao amo rahoñeo eñe an-kaozarañe naho engeñe ra’elahy i Ana’ondatiy.
И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.
28 Ie mamototse hiboake, le mijohaña naho miandradrà, fa an-titotse ty fijebañañe anahareo.
А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.
29 Le hoe ty nandrazaña’e: Hehe o sakoañeo naho ze hene hatae.
И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.
30 Ie mibotiboty le inao te an-titotse ty lohataoñe.
Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.
31 Hoe zay ka te isa’areo ty fifetsaha’ o tsaraeñeo le fohino te mitotoke i Fifehean’ Añaharey.
Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.
32 Eka! to t’itaroñako te tsy ho kapioke ty tariratse toy naho tsy heneke hey irezay.
Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.
33 Himiañe añe o likerañeo naho ty tane toy, fe tsy ho modo o volakoo.
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
34 Mitaoa, tsy mone ho lifore’ ty hatea-haneñe naho ty hajìke vaho ty hasosorañe amo haveloñe zao ty arofo, hera hitojeha ama’ areo i andro zay,
Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;
35 toe hanahake fandri-bò ty hivovoa’e amy ze hene mpimoneñe an-tane atoy amy andro zay.
защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.
36 Aa le mitaòa naho mihalalia nainai’e t’ie hañeva handrife amo fonga hifetsakeo vaho hijohañe añatrefa’ i Ana’ondatiy.
Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
37 Nañoke an-kiririsan’Anjomban’ Añahare eo re boak’andro; f’ie haleñe, nienga mb’eo niambesatse am-bohi’ Oliva ey.
И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.
38 Naho mbe nangararak’ atiñanañe le nitontoñe hijanjiñe aze añ’ Anjomban’ Añahare ao i lahialeñey.
И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.
