Joba 29

1 Dia mbola nandroso nanao oha-teny ihany Joba ka nanao hoe:

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 Enga anie ka ho tahaka ny tamin’ ireny volana lasa ireny aho! Dia tahaka ilay tamin’ ny andro niarovan’ Andriamanitra ahy!

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 Fony mbola nazava teo ambonin’ ny lohako ny jirony, ary ny fahazavany no nandehanako tao amin’ ny maizina;

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 Eny, tahaka ny toetro fony aho mbola fararano, raha niseho teo ambonin’ ny laiko ny fisakaizan’ Andriamanitra;

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 Fony mbola tao amiko ny Tsitoha, Ary nanodidina ahy ny zanako;

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 Fony mbola nanasa ny tongotro tamin’ ny rononomandry aho, ary ny vatolampy namoaka renirano diloilo teo amiko;

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 Raha niainga niakatra ho eo amin’ ny vavahadin’ ny tanàna aho ka nametraka ny fipetrahako teo an-kalalahana,

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 Dia nahita ahy ny zatovo ka niampirimpirina; Ary niainga ny fotsy volo, dia nijoro;

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 Nangina tsy niteny ny lehibe ka nitampim-bava;

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 Tsy sahy niteny ny mpanapaka, ary ny lelany niraikitra tamin’ ny lanilaniny.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Izay sofina nandre dia nanao ahy hoe sambatra; Ary Izay maso nahita dia vavolombelona ho ahy,

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 Satria namonjy ny ory izay nitaraina aho sy ny kamboty izay tsy nanan-kamonjy.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Ny fisaoran’ izay efa ho faty dia tonga tamiko; Ary ny fon’ ny mpitondratena nampifaliko.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Nitafy fahamarinana aho, ka mba nitafy ahy kosa izy; Eny, tahaka ny lamba sy ny hamama ny rariny izay nananako.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Efa maso ho an’ ny jamba aho ary tongotra ho an’ ny mandringa.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Efa ray ho an’ ny malahelo aho, ary ny adin’ ny olona tsy fantatro aza nodinihiko.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Namaky ny nifin’ ny ratsy fanahy aho ka nandrombaka ny babo teo am-bavany

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Dia hoy izaho: Eo amin’ ny akaniko ihany no hialako aina, ary hanamaro ny androko toy ny fasika aho.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 Ny fakako ho azon’ ny rano, ary ny ando hitoetra amin’ ny sampako mandritra ny alina.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 Ho vaovao amiko lalandava ny voninahitro, ary ny tsipikako hihahenjana eny an-tanako.

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Nihaino ahy ny olona, dia niandry, ka nangina tamin’ ny fanolorako saina izy.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 Rehefa niteny aho, dia tsy mba namaly intsony izy; ary nitetevan’ ny teniko izy.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 Niandry ahy toy ny fiandry ny ranonorana izy ary nitanatana vava toy ny fiandry ny fara-orana.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 Raha nisy nila ho ketraka, dia mbola niseho miramirana taminy ihany ny tarehiko, ary tsy nahamaloka ny fahazavan’ ny tavako ireo.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 Nifidy ny lalan-kalehany aho ka nipetraka ho lohany, eny, nitoetra toy ny mpanjaka teo amin’ ny miaramila sy toy ny mpampionona ny misaona aho.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.