Otra Samuela 22
1 Un Dāvids runāja Tā Kunga priekšā šīs dziesmas vārdus tai dienā, kad Tas Kungs viņu bija atpestījis no visu viņa ienaidnieku rokas un no Saula rokas; un viņš sacīja:
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 Tas Kungs ir mans akmens kalns un mana pils un mans glābējs.
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Dievs ir mans patvērums, uz ko es paļaujos, manas priekšturamās bruņas un manas pestīšanas rags, mans augstais palīgs, un mana glābšana, mans Pestītājs, kas mani no varas darba atpestī.
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Es piesaukšu To Kungu, kas teicams, tad es tapšu atpestīts no saviem ienaidniekiem.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Jo nāves viļņi mani apņēma un posta upes mani izbiedēja,
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 Savās bēdās es piesaucu To Kungu, es piesaucu savu Dievu; tad Viņš klausīja manu balsi no Sava nama, un mana brēkšana nāca Viņa ausīs.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Zeme tapa kustināta un drebēja, un debesu stiprumi kustējās un trīcēja, kad Viņš apskaitās.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Dūmi uzkāpa no Viņa nāsīm un rijoša uguns no Viņa mutes, zibeņi no Viņa iedegās.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Viņš nolaida debesis un nokāpa, un tumsa bija apakš Viņa kājām.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 Un Viņš brauca uz ķeruba un skrēja, un parādījās uz vēja spārniem.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 Viņš lika tumsu ap Sevi par telti, un melnus ūdeņus un biezus mākoņus.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 No spožuma Viņa priekšā iedegās ugunīgi zibeņi.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 Tas Kungs lika pērkoniem rībēt no debesīm, un tas Visuaugstais pacēla Savu balsi.
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 Un Viņš meta bultas un tos izklīdināja, Viņš meta zibeņus un tos iztrūcināja.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Jūras dibeni rādījās, zemes pamati tapa atklāti no Tā Kunga bāršanas, no Viņa nāšu dvašas pūšanas.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Viņš izstiepa (roku) no augstības un satvēra mani, Viņš mani izvilka no lieliem ūdeņiem.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 Viņš mani atpestīja no mana stiprā ienaidnieka un no maniem nīdētājiem, jo tie bija jo varenāki nekā es.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Tie cēlās pret mani manā bēdu laikā; bet Tas Kungs bija mans patvērums.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 Un Viņš mani izveda klajumā, Viņš mani izrāva, jo Viņam bija labs prāts uz mani.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Tas Kungs man atmaksā pēc manas taisnības, Viņš man atlīdzina pēc manu roku šķīstības.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 Jo es sargāju Tā Kunga ceļus, un neesmu atkāpies no sava Dieva.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Jo visas Viņa tiesas ir manā priekšā, un Viņa likumus es nelieku nost no sevis.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Bet es biju bezvainīgs Viņa priekšā un sargājos noziegties.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Un Tas Kungs man atlīdzina pēc manas taisnības, pēc manas šķīstības priekš Viņa acīm.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Pie tiem svētiem Tu rādies svēts, un pie tiem sirdsskaidriem vīriem Tu rādies skaidrs.
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 Pie tiem šķīstiem Tu rādies šķīsts, un pie tiem pārvērstiem (un pretdabiskiem) Tu pārvērties (un maldini).
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 Jo bēdīgus ļaudis Tu atpestī, un Tavas acis ir pret tiem lepniem, tos pazemot.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Jo Tu Kungs esi mans spīdeklis. Tas Kungs dara manu tumsību gaišu.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Jo ar Tevi es varu sadauzīt karaspēku, ar savu Dievu es varu lēkt pār mūriem.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Tā stiprā Dieva ceļš ir bezvainīgs, Tā Kunga valoda ir šķīsta, Viņš ir par priekšturamām bruņām visiem, kas uz Viņu paļaujas.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Jo kur ir kāds Dievs, kā vien Tas Kungs? Un kur ir kāds patvērums, kā vien mūsu Dievs?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Tas stiprais Dievs ir mans varenais patvērums, un Viņš vada to taisno pa Savu ceļu.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Viņš man kājas dara kā stirnām, un mani uzceļ manā augstā vietā.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Viņš manas rokas māca karot, ka mans elkonis uzvelk vara stopus.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Un Tu man dod Savas pestīšanas priekšturamās bruņas, un Tava laipnība mani paaugstina.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Maniem soļiem Tu esi darījis platu ceļu apakš manis, ka mani krimšļi nav slīdējuši.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Es dzīšos pakaļ saviem ienaidniekiem, un tos iznīcināšu un negriezīšos atpakaļ, kamēr tos nebūšu izdeldējis.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Es tos izdeldēšu un tos satriekšu, ka tie nevarēs celties, tiem jākrīt apakš manām kājām.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Jo Tu mani apjozīsi ar spēku uz karu, Tu nospiedīsi apakš manis, kas pret mani ceļas.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Tu maniem ienaidniekiem liksi bēgt manā priekšā un savus nīdētājus es iznīcināšu.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Tie skatās visapkārt, bet glābēja nav, - uz To Kungu, bet Viņš tiem neatbild.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Es tos sagrūdīšu kā zemes pīšļus, es tos samīšu un izkaisīšu kā dubļus uz ielām.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Tu mani izglābi no manu ļaužu ķildām, Tu mani lieci par galvu tautām: ļaudis, ko es nepazinu, man kalpo.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Svešinieku bērni mīlīgi izrādās manā priekšā; kad viņu auss dzird, tad tie man paklausa.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Svešinieku bērni nonīkst un drebēdami iziet no savām pilīm.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Tas Kungs ir dzīvs, un slavēts lai ir mans Patvērums, un augsti slavēts lai ir Dievs, manas pestīšanas Klints,
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Tas stiprais Dievs, kas man dod atriebšanu, un tautas nomet apakš manis,
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 Un kas mani izvada no maniem ienaidniekiem. Un Tu mani paaugstini pār tiem, kas pret mani cēlās, no tiem varas darītājiem Tu mani izglābi.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Tāpēc es Tevi, Kungs, slavēšu starp tautām un dziedāšu Tavam vārdam.
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Viņš Savam ķēniņam parāda lielu pestīšanu un dara labu Savam svaidītam Dāvidam un viņa dzimumam mūžīgi.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
