Lucam 20
1 et factum est in una dierum docente illo populum in templo et evangelizante convenerunt principes sacerdotum et scribae cum senioribus
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 et aiunt dicentes ad illum dic nobis in qua potestate haec facis aut quis est qui dedit tibi hanc potestatem
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 respondens autem dixit ad illos interrogabo vos et ego verbum respondete mihi
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 baptismum Iohannis de caelo erat an ex hominibus
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 at illi cogitabant inter se dicentes quia si dixerimus de caelo dicet quare ergo non credidistis illi
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 si autem dixerimus ex hominibus plebs universa lapidabit nos certi sunt enim Iohannem prophetam esse
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 et responderunt se nescire unde esset
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 et Iesus ait illis neque ego dico vobis in qua potestate haec facio
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 coepit autem dicere ad plebem parabolam hanc homo plantavit vineam et locavit eam colonis et ipse peregre fuit multis temporibus
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 et in tempore misit ad cultores servum ut de fructu vineae darent illi qui caesum dimiserunt eum inanem
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 et addidit alterum servum mittere illi autem hunc quoque caedentes et adficientes contumelia dimiserunt inanem
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 et addidit tertium mittere qui et illum vulnerantes eiecerunt
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 dixit autem dominus vineae quid faciam mittam filium meum dilectum forsitan cum hunc viderint verebuntur
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 quem cum vidissent coloni cogitaverunt inter se dicentes hic est heres occidamus illum ut nostra fiat hereditas
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 et eiectum illum extra vineam occiderunt quid ergo faciet illis dominus vineae
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 veniet et perdet colonos istos et dabit vineam aliis quo audito dixerunt illi absit
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 ille autem aspiciens eos ait quid est ergo hoc quod scriptum est lapidem quem reprobaverunt aedificantes hic factus est in caput anguli
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 omnis qui ceciderit supra illum lapidem conquassabitur supra quem autem ceciderit comminuet illum
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 et quaerebant principes sacerdotum et scribae mittere in illum manus illa hora et timuerunt populum cognoverunt enim quod ad ipsos dixerit similitudinem istam
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 et observantes miserunt insidiatores qui se iustos simularent ut caperent eum in sermone et traderent illum principatui et potestati praesidis
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 et interrogaverunt illum dicentes magister scimus quia recte dicis et doces et non accipis personam sed in veritate viam Dei doces
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 licet nobis dare tributum Caesari an non
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 considerans autem dolum illorum dixit ad eos quid me temptatis
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 ostendite mihi denarium cuius habet imaginem et inscriptionem respondentes dixerunt Caesaris
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 et ait illis reddite ergo quae Caesaris sunt Caesari et quae Dei sunt Deo
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 et non potuerunt verbum eius reprehendere coram plebe et mirati in responso eius tacuerunt
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 accesserunt autem quidam Sadducaeorum qui negant esse resurrectionem et interrogaverunt eum
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 dicentes magister Moses scripsit nobis si frater alicuius mortuus fuerit habens uxorem et hic sine filiis fuerit ut accipiat eam frater eius uxorem et suscitet semen fratri suo
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 septem ergo fratres erant et primus accepit uxorem et mortuus est sine filiis
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 et sequens accepit illam et ipse mortuus est sine filio
И вторият и третият я взеха;
31 et tertius accepit illam similiter et omnes septem et non reliquerunt semen et mortui sunt
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 novissima omnium mortua est et mulier
А после умря и жената.
33 in resurrectione ergo cuius eorum erit uxor siquidem septem habuerunt eam uxorem
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 illi autem qui digni habebuntur saeculo illo et resurrectione ex mortuis neque nubunt neque ducunt uxores (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 neque enim ultra mori poterunt aequales enim angelis sunt et filii sunt Dei cum sint filii resurrectionis
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 quia vero resurgant mortui et Moses ostendit secus rubum sicut dicit Dominum Deum Abraham et Deum Isaac et Deum Iacob
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Deus autem non est mortuorum sed vivorum omnes enim vivunt ei
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 respondentes autem quidam scribarum dixerunt magister bene dixisti
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 et amplius non audebant eum quicquam interrogare
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 dixit autem ad illos quomodo dicunt Christum Filium David esse
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 et ipse David dicit in libro Psalmorum dixit Dominus Domino meo sede a dextris meis
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 donec ponam inimicos tuos scabillum pedum tuorum
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 David ergo Dominum illum vocat et quomodo filius eius est
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 audiente autem omni populo dixit discipulis suis
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 adtendite a scribis qui volunt ambulare in stolis et amant salutationes in foro et primas cathedras in synagogis et primos discubitus in conviviis
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 qui devorant domos viduarum simulantes longam orationem hii accipient damnationem maiorem
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
