Romanos 6
1 Quid ergo dicemus? Manebimus in peccato ut gratia abundet?
Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
2 Absit. Qui enim mortui sumus peccato, quomodo adhuc vivemus in illo?
Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
3 An ignoratis fratres quia quicumque baptizati sumus in Christo Iesu, in morte ipsius baptizati sumus?
Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
4 Consepulti enim sumus cum illo per baptismum in mortem: ut quomodo Christus surrexit a mortuis per gloriam Patris, ita et nos in novitate vitae ambulemus.
Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 Si enim complantati facti sumus similitudini mortis eius: simul et resurrectionis erimus.
Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
6 Hoc scientes, quia vetus homo noster simul crucifixus est, ut destruatur corpus peccati, et ultra non serviamus peccato.
като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.
7 Qui enim mortuus est, iustificatus est a peccato.
Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
8 Si autem mortui sumus cum CHRISTO: credimus quia simul etiam vivemus cum illo:
Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
9 scientes quod Christus resurgens ex mortuis iam non moritur, et mors illi ultra non dominabitur.
знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
10 Quod enim mortuus est peccato, mortuus est semel: quod autem vivit, vivit Deo.
Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
11 Ita et vos existimate, vos mortuos quidem esse peccato, viventes autem Deo, in Christo Iesu Domino nostro.
Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
12 Non ergo regnet peccatum in vestro mortali corpore ut obediatis concupiscentiis eius.
И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.
13 Sed neque exhibeatis membra vestra arma iniquitatis peccato: sed exhibete vos Deo, tamquam ex mortuis viventes: et membra vestra arma iustitiae Deo.
Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
14 Peccatum enim vobis non dominabitur: non enim sub lege estis, sed sub gratia.
Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
15 Quid ergo? peccabimus, quoniam non sumus sub lege, sed sub gratia? Absit.
Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
16 An nescitis quoniam cui exhibetis vos servos ad obediendum, servi estis eius, cui obeditis, sive peccati ad mortem, sive obeditionis ad iustitiam?
Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17 Gratias autem Deo quod fuistis servi peccati, obedistis autem ex corde in eam formam doctrinae, in quam traditi estis.
Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
18 Liberati autem a peccato, servi facti estis iustitiae.
и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19 Humanum dico, propter infirmitatem carnis vestrae: sicut enim exhibuistis membra vestra servire immunditiae, et iniquitati ad iniquitatem, ita nunc exhibete membra vestra servire iustitiae in sanctificationem.
(По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.
20 Cum enim servi essetis peccati, liberi fuistis iustitiae.
Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
21 Quem ergo fructum habuistis tunc in illis, in quibus nunc erubescitis? Nam finis illorum mors est.
Какъв плод имахте тогава от ония неща?
