Mattheum 5
1 Videns autem Iesus turbas, ascendit in montem, et cum sedisset, accesserunt ad eum discipuli eius,
А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 et aperiens os suum docebat eos dicens:
И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:
3 Beati pauperes spiritu: quoniam ipsorum est regnum caelorum.
Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Beati mites: quoniam ipsi possidebunt terram.
Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Beati, qui lugent: quoniam ipsi consolabuntur.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Beati, qui esuriunt, et sitiunt iustitiam: quoniam ipsi saturabuntur.
Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Beati misericordes: quoniam ipsi misericordiam consequentur.
Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Beati mundo corde: quoniam ipsi Deum videbunt.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Beati pacifici: quoniam filii Dei vocabuntur.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Beati, qui persecutionem patiuntur propter iustitiam: quoniam ipsorum est regnum caelorum.
Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Beati estis cum maledixerint vobis homines, et persecuti vos fuerint, et dixerint omne malum adversum vos mentientes, propter me:
Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
12 gaudete, et exultate, quoniam merces vestra copiosa est in caelis. sic enim persecuti sunt prophetas, qui fuerunt ante vos.
радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Vos estis sal terrae. Quod si sal evanuerit, in quo salietur? ad nihilum valet ultra, nisi ut mittatur foras, et conculcetur ab hominibus.
Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
14 Vos estis lux mundi. Non potest civitas abscondi supra montem posita.
Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15 neque accendunt lucernam, et ponunt eam sub modio, sed super candelabrum ut luceat omnibus, qui in domo sunt.
И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
16 Sic luceat lux vestra coram hominibus: ut videant opera vestra bona, et glorificent patrem vestrum, qui in caelis est.
Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
17 Nolite putare quoniam veni solvere legem, aut prophetas: non veni solvere, sed adimplere.
Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
18 Amen quippe dico vobis, donec transeat caelum et terra, iota unum, aut unus apex non praeteribit a lege, donec omnia fiant.
Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 Qui ergo solverit unum de mandatis istis minimis, et docuerit sic homines, minimus vocabitur in regno caelorum: qui autem fecerit et docuerit, hic magnus vocabitur in regno caelorum.
И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
20 Dico enim vobis, quia nisi abundaverit iustitia vestra plus quam Scribarum, et Pharisaeorum, non intrabitis in regnum caelorum.
Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
21 Audistis quia dictum est antiquis: Non occides: qui autem occiderit, reus erit iudicio.
Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.
22 Ego autem dico vobis: quia omnis qui irascitur fratri suo, reus erit iudicio. Qui autem dixerit fratri suo, raca: reus erit concilio. Qui autem dixerit, fatue: reus erit gehennae ignis. (Geenna g1067)
А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл. (Geenna g1067)
23 Si ergo offers munus tuum ad altare, et ibi recordatus fueris quia frater tuus habet aliquid adversum te:
И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 relinque ibi munus tuum ante altare, et vade prius reconciliari fratri tuo: et tunc veniens offeres munus tuum.
Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
25 Esto consentiens adversario tuo cito dum es in via cum eo: ne forte tradat te adversarius iudici, et iudex tradat te ministro: et in carcerem mittaris.
Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Amen dico tibi, non exies inde, donec reddas novissimum quadrantem.
Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
27 Audistis quia dictum est antiquis: Non moechaberis.
Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.
28 Ego autem dico vobis: quia omnis, qui viderit mulierem ad concupiscendum eam, iam moechatus est eam in corde suo.
Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29 Quod si oculus tuus dexter scandalizat te, erue eum, et proiice abs te: expedit enim tibi ut pereat unum membrorum tuorum, quam totum corpus tuum mittatur in gehennam. (Geenna g1067)
Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. (Geenna g1067)
30 Et si dextra manus tua scandalizat te, abscinde eam, et proiice abs te: expedit enim tibi ut pereat unum membrorum tuorum, quam totum corpus tuum eat in gehennam. (Geenna g1067)
И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. (Geenna g1067)
31 Dictum est autem: Quicumque dimiserit uxorem suam, det ei libellum repudii.
Още било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.
32 Ego autem dico vobis: Quia omnis, qui dimiserit uxorem suam, excepta fornicationis causa, facit eam moechari: et qui dimissam duxerit, adulterat.
А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.
33 Iterum audistis quia dictum est antiquis: Non periurabis: reddes autem Domino iuramenta tua.
Чули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.
34 Ego autem dico vobis, non iurare omnino, neque per caelum, quia thronus Dei est:
Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;
35 neque per terram, quia scabellum est pedum eius: neque per Ierosolymam, quia civitas est magni regis:
нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
36 neque per caput tuum iuraveris, quia non potes unum capillum album facere, aut nigrum.
Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37 Sit autem sermo vester, est, est: non, non: quod autem his abundantius est, a malo est.
Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.
38 Audistis quia dictum est: Oculum pro oculo, et dentem pro dente.
Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.
39 Ego autem dico vobis, non resistere malo: sed si quis te percusserit in dexteram maxillam tuam, praebe illi et alteram:
А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
40 et ei, qui vult tecum in iudicio contendere, et tunicam tuam tollere, dimitte ei et pallium.
На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
41 et quicumque te angariaverit mille passus, vade cum illo et alia duo.
Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42 Qui petit a te, da ei: et volenti mutuari a te, ne avertaris.
Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
43 Audistis quia dictum est: Diliges proximum tuum, et odio habebis inimicum tuum.
Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.
44 Ego autem dico vobis: Diligite inimicos vestros, benefacite his, qui oderunt vos: et orate pro persequentibus et calumniantibus vos:
Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
45 ut sitis filii patris vestri, qui in caelis est: qui solem suum oriri facit super bonos, et malos: et pluit super iustos et iniustos.
за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46 Si enim diligitis eos, qui vos diligunt, quam mercedem habebitis? nonne et publicani hoc faciunt?
Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47 Et si salutaveritis fratres vestros tantum, quid amplius facitis? nonne et ethnici hoc faciunt?
И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48 Estote ergo vos perfecti, sicut et pater vester caelestis perfectus est.
И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
