Mattheum 14
1 In illo tempore audivit Herodes tetrarcha famam Iesu:
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
2 et ait pueris suis: Hic est Ioannes Baptista: ipse surrexit a mortuis, et ideo virtutes operantur in eo.
и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 Herodes enim tenuit Ioannem, et alligavit eum: et posuit in carcerem propter Herodiadem uxorem fratris sui.
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
4 Dicebat enim illi Ioannes: Non licet tibi habere eam.
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 Et volens illum occidere, timuit populum: quia sicut prophetam eum habebant.
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 Die autem natalis Herodis saltavit filia Herodiadis in medio, et placuit Herodi.
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
7 Unde cum iuramento pollicitus est ei dare quodcumque postulasset ab eo.
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 At illa praemonita a matre sua, Da mihi, inquit, hic in disco caput Ioannis Baptistae.
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
9 Et contristatus est rex: propter iusiurandum autem, et eos, qui pariter recumbebant, iussit dari.
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 Misitque et decollavit Ioannem in carcere.
И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
11 Et allatum est caput eius in disco, et datum est puellae, et attulit matri suae.
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 Et accedentes discipuli eius, tulerunt corpus eius, et sepelierunt illud: et venientes nunciaverunt Iesu.
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13 Quod cum audisset Iesus, secessit inde in naviculam, in locum desertum seorsum: et cum audissent turbae, secutae sunt eum pedestres de civitatibus.
А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 Et exiens vidit turbam multam, et misertus est eis, et curavit languidos eorum.
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 Vespere autem facto, accesserunt ad eum discipuli eius, dicentes: Desertus est locus, et hora iam praeteriit: dimitte turbas, ut euntes in castella, emant sibi escas.
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
16 Iesus autem dixit eis: Non habent necesse ire: date illis vos manducare.
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 Responderunt ei: Non habemus hic nisi quinque panes, et duos pisces.
А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Qui ait eis: Afferte mihi illos huc.
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 Et cum iussisset turbam discumbere super foenum, acceptis quinque panibus, et duobus piscibus, aspiciens in caelum benedixit, et fregit, et dedit discipulis panes, discipuli autem dederunt turbis.
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 Et manducaverunt omnes, et saturati sunt. Et tulerunt reliquias, duodecim cophinos fragmentorum plenos.
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 Manducantium autem fuit numerus, quinque millia virorum, exceptis mulieribus, et parvulis.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22 Et statim compulit Iesus discipulos ascendere in naviculam, et praecedere eum trans fretum, donec dimitteret turbas.
И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 Et dimissa turba, ascendit in montem solus orare. Vespere autem facto solus erat ibi.
И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 navicula autem in medio mari iactabatur fluctibus: erat enim contrarius ventus.
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 Quarta enim vigilia noctis, venit ad eos ambulans supra mare.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 Et videntes eum supra mare ambulantem, turbati sunt, dicentes: Quia phantasma est. Et prae timore clamaverunt.
А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 Statimque Iesus locutus est eis, dicens: Habete fiduciam: ego sum, nolite timere.
И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 Respondens autem Petrus dixit: Domine, si tu es, iube me ad te venire super aquas.
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 At ipse ait: veni. Et descendens Petrus de navicula, ambulabat super aquam ut veniret ad Iesum.
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 Videns vero ventum validum, timuit: et cum coepisset mergi, clamavit dicens: Domine, salvum me fac.
Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 Et continuo Iesus extendens manum, apprehendit eum: et ait illi: Modicae fidei, quare dubitasti?
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 Et cum ascendisset in naviculam, cessavit ventus.
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 Qui autem in navicula erant, venerunt, et adoraverunt eum, dicentes: Vere filius Dei es.
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 Et cum transfretassent, venerunt in terram Genesar.
И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 Et cum cognovissent eum viri loci illius, miserunt in universam regionem illam, et obtulerunt ei omnes male habentes:
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 et rogabant eum ut vel fimbriam vestimenti eius tangerent. Et quicumque tetigerunt, salvi facti sunt.
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
