Iacobi 3
1 Nolite plures magistri fieri fratres mei, scientes quoniam maius iudicium sumitis.
Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
2 In multis enim offendimus omnes. Si quis in verbo non offendit: hic perfectus est vir. potest etiam freno circumducere totum corpus.
Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3 Si autem equis frena in ora mittimus ad consentiendum nobis, et omne corpus illorum circumferimus.
Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
4 Et ecce naves, cum magnae sint, et a ventis validis minentur: circumferuntur autem a modico gubernaculo ubi impetus dirigentis voluerit.
Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.
5 Ita et lingua modicum quidem membrum est, et magna exaltat. Ecce quantus ignis quam magnam silvam incendit!
Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
6 Et lingua ignis est, universitas iniquitatis. Lingua constituitur in membris nostris, quae maculat totum corpus, et inflammat rotam nativitatis nostrae inflammata a gehenna. (Geenna g1067)
И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. (Geenna g1067)
7 Omnis enim natura bestiarum, et volucrum, et serpentium, et ceterorum domantur, et domita sunt a natura humana:
Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
8 linguam autem nullus hominum domare potest: inquietum malum, plena veneno mortifero.
но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
9 In ipsa benedicimus Deum et Patrem: et in ipsa maledicimus homines, qui ad imaginem, et similitudinem Dei facti sunt.
С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
10 Ex ipso ore procedit benedictio, et maledictio. Non oportet, fratres mei, haec ita fieri.
От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
11 Numquid fons de eodem foramine emanat dulcem, et amaram aquam?
Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
12 Numquid potest, fratres mei, ficus uvas facere, aut vitis ficus? Sic neque salsa dulcem potest facere aquam.
Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.
13 Quis sapiens, et disciplinatus inter vos? Ostendat ex bona conversatione operationem suam in mansuetudine sapientiae.
Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.
14 Quod si zelum amarum habetis, et contentiones sint in cordibus vestris: nolite gloriari, et mendaces esse adversus veritatem.
Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 non est enim ista sapientia desursum descendens: sed terrena, animalis, diabolica.
Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;
16 Ubi enim zelus et contentio: ibi inconstantia, et omne opus pravum.
защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
17 Quae autem desursum est sapientia, primum quidem pudica est, deinde pacifica, modesta, suadibilis, bonus consentiens, plena misericordia, et fructibus bonis, iudicans sine simulatione.
Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
18 Fructus autem iustitiae, in pace seminatur, facientibus pacem.
А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
