Lucam 17

1 Et ait ad discipulos suos: Impossibile est ut non veniant scandala: væ autem illi per quem veniunt.

И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!

2 Utilius est illi si lapis molaris imponatur circa collum ejus, et projiciatur in mare quam ut scandalizet unum de pusillis istis.

По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

3 Attendite vobis: Si peccaverit in te frater tuus, increpa illum: et si pœnitentiam egerit, dimitte illi.

Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

4 Et si septies in die peccaverit in te, et septies in die conversus fuerit ad te, dicens: Pœnitet me, dimitte illi.

И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

5 Et dixerunt apostoli Domino: Adauge nobis fidem.

И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

6 Dixit autem Dominus: Si habueritis fidem sicut granum sinapis, dicetis huic arbori moro: Eradicare, et transplantare in mare, et obediet vobis.

А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

7 Quis autem vestrum habens servum arantem aut pascentem, qui regresso de agro dicat illi: Statim transi, recumbe:

А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

8 et non dicat ei: Para quod cœnem, et præcinge te, et ministra mihi donec manducem, et bibam, et post hæc tu manducabis, et bibes?

Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

9 Numquid gratiam habet servo illi, quia fecit quæ ei imperaverat?

Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

10 non puto. Sic et vos cum feceritis omnia quæ præcepta sunt vobis, dicite: Servi inutiles sumus: quod debuimus facere, fecimus.

Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

11 Et factum est, dum iret in Jerusalem, transibat per mediam Samariam et Galilæam.

И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

12 Et cum ingrederetur quoddam castellum, occurrerunt ei decem viri leprosi, qui steterunt a longe:

И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

13 et levaverunt vocem, dicentes: Jesu præceptor, miserere nostri.

извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

14 Quos ut vidit, dixit: Ite, ostendite vos sacerdotibus. Et factum est, dum irent, mundati sunt.

И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

15 Unus autem ex illis, ut vidit quia mundatus est, regressus est, cum magna voce magnificans Deum,

И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

16 et cecidit in faciem ante pedes ejus, gratias agens: et hic erat Samaritanus.

и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.

17 Respondens autem Jesus, dixit: Nonne decem mundati sunt? et novem ubi sunt?

А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

18 Non est inventus qui rediret, et daret gloriam Deo, nisi hic alienigena.

Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

19 Et ait illi: Surge, vade: quia fides tua te salvum fecit.

И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

20 Interrogatus autem a pharisæis: Quando venit regnum Dei? respondens eis, dixit: Non venit regnum Dei cum observatione:

А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:

21 neque dicent: Ecce hic, aut ecce illic. Ecce enim regnum Dei intra vos est.

нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

22 Et ait ad discipulos suos: Venient dies quando desideretis videre unum diem Filii hominis, et non videbitis.

И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

23 Et dicent vobis: Ecce hic, et ecce illic. Nolite ire, neque sectemini:

И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.

24 nam, sicut fulgur coruscans de sub cælo in ea quæ sub cælo sunt, fulget: ita erit Filius hominis in die sua.

Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

25 Primum autem oportet illum multa pati, et reprobari a generatione hac.

Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

26 Et sicut factum est in diebus Noë, ita erit et in diebus Filii hominis:

И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

27 edebant et bibebant: uxores ducebant et dabantur ad nuptias, usque in diem, qua intravit Noë in arcam: et venit diluvium, et perdidit omnes.

ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.

28 Similiter sicut factum est in diebus Lot: edebant et bibebant, emebant et vendebant, plantabant et ædificabant:

Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

29 qua die autem exiit Lot a Sodomis, pluit ignem et sulphur de cælo, et omnes perdidit:

а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,

30 secundum hæc erit qua die Filius hominis revelabitur.

подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

31 In illa hora, qui fuerit in tecto, et vasa ejus in domo, ne descendat tollere illa: et qui in agro, similiter non redeat retro.

В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.

32 Memores estote uxoris Lot.

Помнете Лотовата жена!

33 Quicumque quæsierit animam suam salvam facere, perdet illam: et quicumque perdiderit illam, vivificabit eam.

Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

34 Dico vobis: In illa nocte erunt duo in lecto uno: unus assumetur, et alter relinquetur:

Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

35 duæ erunt molentes in unum: una assumetur, et altera relinquetur: duo in agro: unus assumetur, et alter relinquetur.

Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

36 Respondentes dicunt illi: Ubi Domine?

Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

37 Qui dixit illis: Ubicumque fuerit corpus, illuc congregabuntur et aquilæ.

Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.