Psalmorum 22
1 In finem pro susceptione matutina, Psalmus David. Deus Deus meus respice in me: quare me dereliquisti? longe a salute mea verba delictorum meorum.
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 Deus meus clamabo per diem, et non exaudies: et nocte, et non ad insipientiam mihi.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Tu autem in sancto habitas, Laus Israel.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 In te speraverunt patres nostri: speraverunt, et liberasti eos.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Ad te clamaverunt, et salvi facti sunt: in te speraverunt, et non sunt confusi.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 Ego autem sum vermis, et non homo: opprobrium hominum, et abiectio plebis.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 Omnes videntes me, deriserunt me: locuti sunt labiis, et moverunt caput.
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 Speravit in Domino, eripiat eum: salvum faciat eum, quoniam vult eum.
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Quoniam tu es, qui extraxisti me de ventre: spes mea ab uberibus matris meæ.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 In te proiectus sum ex utero: de ventre matris meæ Deus meus es tu,
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 ne discesseris a me: Quoniam tribulatio proxima est: quoniam non est qui adiuvet.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Circumdederunt me vituli multi: tauri pingues obsederunt me.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Aperuerunt super me os suum, sicut leo rapiens et rugiens.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 Sicut aqua effusus sum: et dispersa sunt omnia ossa mea. Factum est cor meum tamquam cera liquescens in medio ventris mei.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Aruit tamquam testa virtus mea, et lingua mea adhæsit faucibus meis: et in pulverem mortis deduxisti me.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Quoniam circumdederunt me canes multi: concilium malignantium obsedit me. Foderunt manus meas et pedes meos:
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 dinumeraverunt omnia ossa mea. Ipsi vero consideraverunt et inspexerunt me:
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 diviserunt sibi vestimenta mea, et super vestem meam miserunt sortem.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Tu autem Domine ne elongaveris auxilium tuum a me: ad defensionem meam conspice.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Erue a framea Deus animam meam: et de manu canis unicam meam:
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Salva me ex ore leonis: et a cornibus unicornium humilitatem meam.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Narrabo nomen tuum fratribus meis: in medio ecclesiæ laudabo te.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Qui timetis Dominum laudate eum: universum semen Iacob glorificate eum:
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Timeat eum omne semen Israel: quoniam non sprevit, neque despexit deprecationem pauperis: Nec avertit faciem suam a me: et cum clamarem ad eum exaudivit me.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 Apud te laus mea in ecclesia magna: vota mea reddam in conspectu timentium eum.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Edent pauperes, et saturabuntur: et laudabunt Dominum qui requirunt eum: vivent corda eorum in sæculum sæculi.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Reminiscentur et convertentur ad Dominum universi fines terræ: Et adorabunt in conspectu eius universæ familiæ Gentium.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Quoniam Domini est regnum: et ipse dominabitur Gentium.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 Manducaverunt et adoraverunt omnes pingues terræ: in conspectu eius cadent omnes qui descendunt in terram.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Et anima mea illi vivet: et semen meum serviet ipsi.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Annunciabitur Domino generatio ventura: et annunciabunt cæli iustitiam eius populo qui nascetur, quem fecit Dominus.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
