Lucam 4
1 Iesus autem plenus Spiritu sancto regressus est a Iordane: et agebatur a Spiritu in desertum
А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 diebus quadraginta, et tentabatur a diabolo. Et nihil manducavit in diebus illis: et consummatis illis esuriit.
дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 Dixit autem illi diabolus: Si Filius Dei es, dic lapidi huic ut panis fiat.
И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 Et respondit ad illum Iesus: Scriptum est: Quia non in solo pane vivit homo, sed in omni verbo Dei.
А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 Et duxit illum diabolus in montem excelsum, et ostendit illi omnia regna orbis terræ in momento temporis,
Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 et ait illi: Tibi dabo potestatem hanc universam, et gloriam illorum: quia mihi tradita sunt: et cui volo do illa.
На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
7 Tu ergo si adoraveris coram me, erunt tua omnia.
и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 Et respondens Iesus, dixit illi: Scriptum est: Dominum Deum tuum adorabis, et illi soli servies.
А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 Et duxit illum in Ierusalem, et statuit eum super pinnam templi, et dixit illi: Si filius Dei es, mitte te hinc deorsum.
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 Scriptum est enim quod Angelis suis mandavit de te, ut conservent te:
защото е писано:
11 et quia in manibus tollent te, ne forte offendas ad lapidem pedem tuum.
и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 Et respondens Iesus, ait illi: Dictum est: Non tentabis Dominum Deum tuum.
А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 Et consummata omni tentatione, diabolus recessit ab illo, usque ad tempus.
И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 Et regressus est Iesus in virtute Spiritus in Galilæam, et fama exiit per universam regionem de illo.
А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 Et ipse docebat in synagogis eorum, et magnificabatur ab omnibus.
И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 Et venit Nazareth, ubi erat nutritus, et intravit secundum consuetudinem suam die sabbati in synagogam, et surrexit legere.
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 Et traditus est illi Liber Isaiæ prophetæ. Et ut revolvit librum, invenit locum ubi scriptum erat:
И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
18 Spiritus Domini super me: propter quod unxit me, evangelizare pauperibus misit me, sanare contritos corde,
"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 prædicare captivis remissionem, et cæcis visum, dimittere confractos in remissionem, prædicare annum Domini acceptum, et diem retributionis.
да проглася благоприятната Господна година".
20 Et cum plicuisset librum, reddit ministro, et sedit. Et omnium in synagoga oculi erant intendentes in eum.
И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 Cœpit autem dicere ad illos: Quia hodie impleta est hæc scriptura in auribus vestris.
И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 Et omnes testimonium illi dabant: et mirabantur in verbis gratiæ, quæ procedebant de ore ipsius, et dicebant: Nonne hic est filius Ioseph?
И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 Et ait illis: Utique dicetis mihi hanc similitudinem: Medice cura teipsum: quanta audivimus facta in Capharnaum, fac et hic in patria tua.
А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 Ait autem: Amen dico vobis, quia nemo propheta acceptus est in patria sua.
И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 In veritate dico vobis, multæ viduæ erant in diebus Eliæ in Israel, quando clausum est cælum annis tribus, et mensibus sex: cum facta esset fames magna in omni terra:
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 et ad nullam illarum missus est Elias, nisi in Sarepta Sidoniæ, ad mulierem viduam.
а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 Et multi leprosi erant in Israel sub Elisæo propheta: et nemo eorum mundatus est nisi Naaman Syrus.
Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 Et repleti sunt omnes in synagoga ira, hæc audientes.
Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 Et surrexerunt, et eiecerunt illum extra civitatem: et duxerunt illum usque ad supercilium montis, super quem civitas illorum erat ædificata ut præcipitarent eum.
и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Ipse autem transiens per medium illorum, ibat.
Но Той мина посред тях и си отиде.
31 Et descendit in Capharnaum civitatem Galilææ, ibique docebat illos sabbatis.
И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32 Et stupebant in doctrina eius, quia in potestate erat sermo ipsius.
и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 Et in synagoga erat homo habens dæmonium immundum, et exclamavit voce magna,
И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 dicens: Sine, quid nobis, et tibi Iesu Nazarene? venisti perdere nos? scio te quis sis, Sanctus Dei.
Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 Et increpavit illum Iesus, dicens: Obmutesce, et exi ab eo. Et cum proiecisset illum dæmonium in medium, exiit ab illo, nihilque illum nocuit.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 Et factus est pavor in omnibus, et colloquebantur ad invicem, dicentes: Quod est hoc verbum, quia in potestate et virtute imperat immundis spiritibus, et exeunt?
И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 Et divulgabatur fama de illo in omnem locum regionis.
И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 Surgens autem Iesus de synagoga, introivit in domum Simonis. Socrus autem Simonis tenebatur magnis febribus: et rogaverunt illum pro ea.
И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 Et stans super illam imperavit febri: et dimisit illam. Et continuo surgens, ministrabat illis.
И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 Cum autem sol occidisset: omnes, qui habebant infirmos variis languoribus, ducebant illos ad eum. At ille singulis manus imponens, curabat eos.
И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 Exibant autem dæmonia a multis clamantia, et dicentia: Quia tu es filius Dei: et increpans non sinebat ea loqui: quia sciebant ipsum esse Christum.
Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 Facta autem die egressus ibat in desertum locum, et turbæ requirebant eum, et venerunt usque ad ipsum: et detinebant illum ne discederet ab eis.
И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 Quibus ille ait: Quia et aliis civitatibus oportet me evangelizare regnum Dei: quia ideo missus sum.
Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 Et erat prædicans in synagogis Galilææ.
И проповядваше в галилейските синагоги.
