Job 7
1 Militia est vita hominis super terram: et sicut dies mercenarii, dies eius.
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Sicut servus desiderat umbram, et sicut mercenarius præstolatur finem operis sui:
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Sic et ego habui menses vacuos, et noctes laboriosas enumeravi mihi.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Si dormiero, dicam: Quando consurgam? et rursum expectabo vesperam, et replebor doloribus usque ad tenebras.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Induta est caro mea putredine et sordibus pulveris, cutis mea aruit, et contracta est.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Dies mei velocius transierunt quam a texente tela succiditur, et consumpti sunt absque ulla spe.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Memento quia ventus est vita mea, et non revertetur oculus meus ut videat bona.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Nec aspiciet me visus hominis: oculi tui in me, et non subsistam.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 Sicut consumitur nubes, et pertransit: sic qui descenderit ad inferos, non ascendet. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Nec revertetur ultra in domum suam, neque cognoscet eum amplius locus eius.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Quapropter et ego non parcam ori meo, loquar in tribulatione spiritus mei: confabulabor cum amaritudine animæ meæ.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Numquid mare ego sum, aut cetus, quia circumdedisti me carcere?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Si dixero: Consolabitur me lectulus meus, et relevabor loquens mecum in strato meo:
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Terrebis me per somnia, et per visiones horrore concuties.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Quam ob rem elegit suspendium anima mea, et mortem ossa mea.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Desperavi, nequaquam ultra iam vivam: parce mihi, nihil enim sunt dies mei.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Quid est homo, quia magnificas eum? aut quid apponis erga eum cor tuum?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Visitas eum diluculo, et subito probas illum:
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Usquequo non parcis mihi, nec dimittis me ut glutiam salivam meam?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Peccavi, quid faciam tibi o custos hominum? quare posuisti me contrarium tibi, et factus sum mihimetipsi gravis?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Cur non tollis peccatum meum, et quare non aufers iniquitatem meam? ecce, nunc in pulvere dormiam: et si mane me quæsieris, non subsistam.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
